Решение № 7450 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5404/2024 г.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. С. срещу решение 634 от 28.02.2024г., постановено от Административен съд Благоевград по адм.д.1097/2023г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора с което да се обяви за недействителен избора на М. П. Б. за кмет на община Благоевград. Алтернативно е направено искане след отмяна на обжалваното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Направено е искане за присъждане на сторените за производството разноски. В съдебно заседание не се поддържа искането за присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Производството по делото е образувано и във връзка с частна жалба, подадена от И. С. С. срещу определение 1104 от 09.04.2024г., постановено по същото дело. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Направено е искане за отмяна на определението и постановяване на определение по същество на искането, с което присъдените с обжалваното решение разноски да се намалят до размер 1000лв. или евентуално до 1500 лева. Ответникът Общинска избирателна комисия Благоевград не изразява становище по делото. Ответникът М. П. Б., представляван в производството адв. Тенев и адв.Петров, излага доводи за неоснователност на касационната и частната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила по подборно изложение доводи в отговора, подаден по касационната жалба. Счита, че определението, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските е правилно и следва да бъде оставено в сила. Заявява искане за присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Изразява становище и по подадената частна жалба, като счита че е неоснователна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.459, ал.8 от ИК и от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Частната жалба е подадена в приложимия съгласно чл.248, ал.3 от АПК срок по чл.459, ал.8 от ИК срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение 330-МИ от 07.11.2023 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Благоевград, с което са обявени резултатите от гласуването за кмет на община Благоевград, при произведения на 05.11.2023 г., втори тур на изборите за кмет на община Благоевград, и е обявен за избран М. П. Б., издигнат от коалиция "Продължаваме промяната Демократична България". Съдът е потвърдил оспореното решение. За да стигне до извод за законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел, че не са допуснати релевираните нарушения по отношение на обявения изборен резултат. С обжалваното съдебно решение съдът се е произнесъл по всички доводи на оспорващата страна за допуснати нарушения на изборния процес, като за част от тях, като възражението за нарушаване на правилата на изборната агитация в изборния ден, липсата или прекратяване на видео наблюдението в част от секциите, гласуване на 48 лица с придружител, присъствие на лице в изборна секция извън, лицата които могат да присъстват, са преценени от съда като неотносими към обявения изборен резултат. Съдът се е позовал на константна практика на Върховния административен съд и на Конституционния съд, която очертава предметния обхват на доказване в производство по оспорване на изборен резултат. По отношение на оплакването, че са дописвани лица избирателните списъци, съдът се е позовал на извършената проверка от ГД ГРАО, която е установила че неправилно са допуснати да гласуват четири лица, което по никакъв начин не може да окаже влияние по отношение на обявения изборен резултат. По отношение на възражението, че в голяма част от протоколите на СИК са налице поправки, зачерквания и дописвания, съдът е направил преглед на всички посочени от оспорващата страна протоколи и е приел, че от всички 141 протокола на СИК, поправки са допуснати в 19 протокола, като в 17 от проверените протокола поправките не касаят получените действителни гласове за двамата кандидати. По отношение на поправката в протокола на СИК 54, в който е допусната поправка в т.8 от протокола разпределение на гласовете по кандидатски листи от хартиени бюлетини цифрата 0 за кандидата с 66 М. П. Б. е поправена на 38, като поправката е подписана от трима членове на СИК. Коректността на направената поправка е безспорно установена в хода на съдебното дирене, като е потвърдена от разпита на свидетели, членове на СИК 54. Като неоснователен е преценен доводът, че обявения изборен резултат е опорочен, поради съществуващи несъответствия между броя на гласувалите лица, според подписите положени в избирателните списъци и броя на намерените хартиени бюлетини и тези от машинно гласуване. Във връзка с това възражение съдът е допуснал и изслушал заключение на назначена математическа експертиза, според което след проверка на изборните книжа в 64 секции е установено такова несъответствие в 10 секции и то касае 11 броя подписи на гласували лица, което не е в състояние да промени разликата в получените гласове на втори тур за двамата кандидати. Следващото възражение за допуснато съществено нарушение касае установеното от ЦИК несъответствие при въведената повторна проверка на протоколите от всички 141 секционни избирателни комисии и въведените от ОИК данни. При тази проверка са установени неудовлетворителни контроли в СИК 55, като е констатирана разлика от 30 гласа по-малко за кандидата И. С. С.. По отношение на тази констатация съдът приема, че при разлика между двамата кандидати 806 гласа, тази разлика не може да повлияе на факта, че обявения за избран кандидат е получил най-много действителни гласове. По същите мотиви, съдът е преценил като неоснователно възражението за опорочаване на обявения изборен резултат, поради възникнали технически проблеми при гласуването със СУЕМГ, поради което са отчетени 20бр дефектни разписки и 6 броя празни бюлетини. Като неоснователен е преценен и доводът на оспорващия за неправилно отчитане като действителни разписките за получени гласове от машинно гласуване, на които не са поставени печати. По този довод съдът се е позовал на установеното от назначената математическа експертиза, която при проверени 64 секции е установила 4броя разписки без поставен печат. Установеното от вещото лице се потвърждава и от разпита на свидетели членове на секционни комисии. Като неосновател е преценен и доводът на оспорващия, че при предаването изборните книжа е нарушена разпоредбата на чл.443 от ИК. Въпреки, че това оплакване само е маркирано в жалбата, подадена в срока по чл.459, ал.1 от ИК, съдът го е разгледал и по същество. Според решаващия съд дори да е допуснато релевираното нарушение, то по никакъв начин не може да влияе на обявения изборен резултат, тъй като опаковането на изборните книжа е действие на секционната избирателна комисия след като е отчетен и отразен в секционния протокол изборния резултат. По тези доводи съдът е потвърдил оспорения акт на ОИК Благоевград. С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК съдът е осъдил оспорващата страна да заплати на заинтересованата страна М. П. Б. разноски по делото в размер на 2500лв. За да определи този размер на дължимите разноски съдът е съобразил направеното от оспорващата страна възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар като го е намалил от претендирания размер 5000лв. на 2500лв, преценявайки фактическата и правна сложност на спора, обема на делото, както и осъщественото в хода на производството процесуално представителство. Оспорващия е подал искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, за изменение на решението в частта за присъдените разноски. С определение 1104 от 09.04.2024г. съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Обжалваното решение е допустимо, като постановено по допустима за разглеждане жалба, подадена от лице с правен интерес и в преклузивния срок по чл.459, ал.1 от АПК. При постановяване на решението не са допуснати релевираните нарушения, които обосноват извод за неправилност на решението. Настоящият съдебен състав споделя становището, изложено в мотивите на оспореното съдебно решение относно специфичния характер на дължимата проверката в производството при оспорване на решение за обявяване на изборен резултат. Нормите на Изборния кодекс (ИК, Кодекса) в своята съвкупност регламентират организацията и реда за произвеждане на различните по вид избори, които се основават на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. С оглед на това целта на Кодекса е насочена към реализирането на избирателното право на субектите на изборния процес при осигуряване на предвидени гаранции и механизми за определяне на законосъобразен изборен резултат. Предвид описаните гаранции в Изборния кодекс първостепенният съд правилно е приел, че контролът за законосъобразност по отношение на решението, с което се определя изборен резултат, се осъществява чрез произнасяне от съда относно нарушения, които преодоляват или намаляват гаранциите за обективен резултат от гласуването, чрез създаване на обосновано съмнение в определения въз основа на него изборен резултат. Ето защо нарушенията, които подлежат на установяване в производството следва да са от такъв характер, че реално да са се отразили на конкретния обявен изборен резултат, което ги прави съществени нарушения в административното производство, водещи до опорочаване атакуваното решение на ОИК. По отношение на конкретния вид избор за кмет на община на втори тур, и на основание чл.452, ал.6 от ИК, за да бъде обявен за недействителен оспорения избор в хода на производството оспорващата страна по несъмнен начин следва да докаже, че обявения за избран кандидат не е получил най-много действителни гласове. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на постановеното от Конституционния съд решение 9 от 26.11.2009 г. по к.д. 8/2009 г., което не е изолирано решение, а е съответстващо на последващи решения на Конституционния съд - решение 2 от 16.02.2010г. по к.д. 10/2009г., решение 5 от 9.07.2013г. по к.д. 13/2013г. и решение 13 от 28.11.2013г. по к.д. 14/2013г. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е съответстващо и на решение от 13.10.2015г., постановено от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Четвърто отделение, по делото "Риза и други срещу България", според което анулирането на проведени избори не следва да се допуска по чисто формални мотиви и е непропоционална мярка при недоказване в достатъчна степен на засягане на избирателни права, гарантирани от чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи. Следва да се има предвид, че последователната практика на Конституционния съд на Република България и на Върховния административен съд е в синхрон и с приетите от Европейската комисия за демокрация чрез право /Венецианската комисия/ директиви в областта на изборите и обяснителния доклад, който ги уточнява. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че първоинстанционния съд не е анализирал в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което е стигнал до необоснован извод за законосъобразност на оспореното решение. От мотивите на обжалваното съдебно решение е видно, че в тях е извършен задълбочен и пълен анализ на приетите по делото писмени доказателства и на показанията на разпитаните свидетели, както и на приетите две заключения на допуснати съдебно-математически експертизи. На първо място с касационната жалба са изложени доводи за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, изразяващо се отказа за допускане на допълнителна експертиза, която да установи дали чувалите, съдържащи изборни книжа в проверените 64 секции са завързани съгласно изискванията на чл.443 от ИК. Тези доводи са неоснователни. Правилно решаващият съд не е допуснал исканата допълнителна експертиза, тъй като искането е заявено едва след като чувалите с изборните книжа са били отворени за извършване на възложената проверка на двете съдебно-математически експертизи, поради което искания оглед не може да установи по какъв начин са били вързани чувалите. На следващо място абсолютно обоснован е извода на съда, че това установяване няма отношение към предмета на спора. Както бе отбелязано преценката за законосъобразност на решението, с което се определя изборен резултат, се осъществява чрез произнасяне от съда относно нарушения, които преодоляват или намаляват гаранциите за обективен резултат от гласуването, чрез създаване на обосновано съмнение в определения въз основа на него изборен резултат. Нарушенията, които подлежат на установяване в производството следва да са от такъв характер, че реално да са се отразили на конкретния обявен изборен резултат, което ги прави съществени нарушения в административното производство, водещи до опорочаване атакуваното решение на ОИК. В случая след отварянето на чувалите на проверените 64 секции не са установени липси на изборни книжа и материали. Извършена е прецизна проверка за съответствие между отразения резултат в протоколите на проверените СИК и намерените в чувалите бюлетини и разписки, като минималните разминавания са отразени в депозираното заключение. Констатираната разлика от 1 брой бюлетина от машинно гласуване за кандидата И. С. и 6 броя не подкрепям никого по никакъв начин не може да преодолее разликата от 806 гласа между двамата кандидати. Дейността по опаковане и съхранение на изборните книжа е регламентирана в ИК и установените в тази насока правила имат за цел да гарантират, че установените при преброяването резултати няма да бъдат манипулирани, което в случая е установено от депозираното заключение. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че липсата или прекратяване на видеозаснемането съставлява съществено нарушение на изборния процес, което води до опорочаване на обявения изборен резултат. С разпоредбата на чл.431 от ИК са предвидени редица мерки, които осигуряват публичност и прозрачност на изборния процес, една от тези мерки е осигуряване на видеозаснемане и видеоизлъчване в реално време. Освен тази мярка е предвидена възможност в изборното помещение при отваряне на избирателните кутии да присъстват кандидатите, застъпници и представители на политически партии и коалиции, както и представители на инициативни комитети, наблюдатели и анкетьори, на които се осигурява пряка видимост при преброяването. Всички тези мерки гарантират публичност и прозрачност при отчитане на изборния резултат. Фактът, че в някои секции не е осигурена една от предвидените в чл.431 от ИК възможности за гарантиране на публичност не съставлява съществено нарушение на изборните правила, което е повлияло на обявения изборен резултат, доколкото не се оспорва, че в изборното помещение е осигурена възможност за присъствие и видимост на посочените в чл.431 от ИК лица. Без всякакво значение за обявения изборен резултат е и фактът, че в една от избирателните секции при преброяване на гласовете е присъствало лицето Н. Д.. Безспорно е установено от разпита на членовете на СИК, че това лице не е участвало при броенето на бюлетините и не се е намесвала в работата на комисията. При това положение неясни са доводите на касационния жалбоподател по какъв начин това лице е повлияло на обявения изборен резултат в секцията. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за множество поправки на секционни протоколи, които не са удостоверени с подписите на всички членове на СИК. Следва да се отбележи, че от 141секционни протокола, протоколите с нанесени поправки са 19, а не множество. Съдът е извършил подробна преценка на нанесените поправки в протоколите и е установил, че само в два от протоколите има поправки по отношение на отчетените гласове за двамата кандидати. В хода на съдебното дирене е установена коректност на поправка по отношение на получените СИК 54 гласове за кандидата Б.. По отношение на поправка СИК 55, с която е намален резултата на кандидата С. с 30 гласа, съдът правилно е приел, че дори тази поправка да не е коректно нанесена тя по никакъв начин не може да преодолее разликата между двамата кандидати. В тази връзка следва да се отбележи, че дори да се сумират всички доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, които съдържат числови стойности, разликата от 806 гласа в полза на кандидата обявен за избран не може да бъде преодоляна. Този извод е относим и по отношение на възраженията за дописани избиратели в избирателните списъци. След проверка на ГД ГРАО е установено, че само четири от дописаните лица са гласували в нарушение на правилата на ИК. По отношение на възражението за неправомерно допуснати до гласуване с придружител лица, следва да се отбележи, че става реч за 48 лица допуснати да гласуват с придружител, включително и с ПСИК. Във връзка с всички тези доводи, съдът намира за необходимо да се позове на решението на ЕСПЧ от 13 октомври 2015г., постановено по делото Риза и други срещу България, в което съдът е отбелязал, че анулирането на проведени избори не следва да се допуска по чисто формални мотиви и е непропорционална мярка при недоказване в достатъчна степен на засягане на избирателни права, гарантирани от чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи. Според съда активното избирателно право, както е гарантирано в чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията, не се ограничава единствено до действията, състоящи се в тайния избор на предпочитания кандидат, а включва и възможността всеки гласувал да види гласа си да оказва влияние при съставяне на избираемото тяло при спазване на правилата, установени от изборното законодателство. Според същото решение, което настоящият състав намира за относимо към разглеждания спор, допускането на противното би означавало да се лишат от съдържание правото на глас, изборния процес и самата демократична система. При така формираната практика, в производството по оспорване на изборен резултат, оспорващата страна следва да установи по несъмнен начин, че нарушенията са от същественост да променят изборния резултат. Релевираните от касационния жалбоподател нарушения касаят именно допуснати технически нарушения, които по никакъв начин не са в състояние да променят изборния резултат, като преодолеят разликата между двамата кандидати. Правилно решаващият съд е отказал да се произнесе по доводите на оспорващия касателно методически указания на ЦИК и на решение на МЕУ за удостоверяване на техническите устройства за гласуване. Освен, че съгласно константната съдебна практика инцидентния съдебен контрол е недопустим, в случая инцидентно се оспорват актове, издадени от органи, които не са страна в производството, а и реда за оспорване на общите актове е различен от реда, по който се оспорва индивидуалния административен акт, с който е обявен изборния резултат. По тези мотиви, настоящият състав чете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които съставляват основания за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. По частната жалба срещу определение 1104/09.04.2024г. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на оспорващата страна за изменение на решението в частта за разноските. Със същото определение съдът е оставил без уважение и искането на заинтересованата страна М. Б. за изменение на решението в частта за разноските. В тази част определението не е обжалвано. Частната жалба срещу определението е подадена от оспорващата страна И. С.. За да се произнесе по подадената частна жалба, настоящият състав съобрази следното: С постановеното по делото решение съдът е присъдил в полза на заинтересованата страна М. Б. разноски по делото в размер на 2500лв., като е редуцирал претендирания размер на платения адвокатски хонорар от 5000лв. Съдът е мотивирал извод за прекомерност на претендираните разноски, като се е позовал на правната и фактическа сложност на спора. Във връзка с мотивираното искане за изменение на решението в частта за разноските, съдът приема, че освен значителен обем от доказателствен материал спора се отличава и със значителна правна сложност, тъй като в производството оспорващата страна е релевирала 17 нарушения, което е увеличило и усложнило обема и сложността на защитата на заинтересованата страна. По тези доводи искането за изменение на решението в частта за разноските на оспорващата страна е преценено като неоснователно. Обжалваното определение е правилно. При постановяване на решението, в частта за разноските съдът е съобразил направеното от страната възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Изложил е относими мотиви, поради които намалява претендираните разноски за платен адвокатски хонорар. Делото се отличава със значителна фактическа сложност с оглед обема на доказателствения материал. От правна страна делото също е със значителна сложност предвид релевираните от оспорващия възражения за допуснати нарушения. Няма основание за намаляване на платения адвокатски хонорар до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. По тези мотиви настоящият състав, счете че обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК касационният жалбоподател И. С. следва да заплати на ответника М. Б. разноски за касационната инстанция. Съгласно представен списък на разноските се претендира заплащане на адвокатски хонорар за касационното производство за един адвокат в размер на 5000лв., платен хонорар. Настоящият състав намира за основателно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на платения хонорар. С оглед осъществената в касационното производство защита, изразяваща се в изготвяне на отговор по касационната жалба и отговор по частната жалба, както и обема на процесуалното представителство от двама адвокати в проведеното открито съдебно заседание, платения адвокатски хонорар за един адвокат следва да бъде намален до размер от 1500лв. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо и чл.236 от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение