Решение № 11912 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 764/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие", чрез процесуален представител ст. юрк. Т. Василева, против решение 787/ 21.11.2022 г., постановено по адм. дело 574/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Хасково, с което е отменено Уведомително писмо (УП) изх. 02-260-2600/2815 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Лин ЕООД, гр. Харманли, заявление за подпомагане с УИН 26/220520/00043 за кампания 2020, при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспореното УП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът Лин ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. Д. Аврамов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно представен договор за правна помощ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. При извършена служебна проверка по допустимостта на съдебното решение се налага извод, че решението е частично недопустимо в частта, в която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. 02-260-2600/2815 от 10.03.2022 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ относно оторизирани суми както следва: по подмярка 13.2/НР2 10 439,57; СЕПП 27 711.09; по мярка 12/Натура 2000 2 589,17; СПП 4 392,52; СПК 2 511,84; ЗДП 17 380,86 и възстановяване от ФД 641,19 (съгласно колона 6 Оторизирана сума от Таблица 1 на УП) и в частта, в която по същото заявление на Лин ЕООД са изплатени посочените суми по Подмярка 13.2/НР2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, ЗДП и възстановяване от ФД в общ размер 65 666,24 лв. (съгласно колона 6 Изплатена сума от Таблица 2 на УП). В първоначалната жалба на Лин ЕООД срещу Уведомително писмо изх. 02-260-2600/2815 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ е посочено, че УП се оспорва в частта, в която по схема/мярка Специално плащане за култура памук (Памук) се извършват намаления за 48 093,72 лв. и се оторизира сума 0,00 лв.; по мярка СП (основна) се извършват намаления в размер на 3 424,51 лв. и се оторизира сума 0,00 лв.; по мярка СЗ-ДККП се извършват намаления в размер на 46 636,15 лв. и се оторизира сума 0,00 лв. и по мярка СЗ-МЗДП се извършват намаления в размер на 10 491,15 лв. и се оторизира сума 0,00 лв., както и в частта му, в която по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г. на Комисията за кампания 2020 г. са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на СП (основна) 3 424,51 лв.; СЗ-ДККП 46 636,15 лв., СЗ-МЗДП 10 491,15 лв. и Специално плащане за култура памук (Памук) 48 093,72 лв. Отменяйки уведомителното писмо в цялост, т. е. и в частта, която не е оспорена за отозиризираните и изплатени суми по подмярка 13.2/НР2, СЕПП, мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, ЗДП и възстановяване от ФД, съдът е излязъл извън предмета на правния спор, очертан от жалбоподателя с жалбата и е отменил акта и в частта, която е благоприятна за него и не е предмет на оспорване. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. В останалата част решението на АС Хасково е валидно, допустимо и правилно. При правилна преценка на доказателствата по делото съдът е установил точно и вярно фактите по спора и правилно е приложил относимите към тях материалноправни норми, при което е достигнал до правилни и обосновани изводи от правна страна. От фактическа страна е установил, че Лин ЕООД, [ЕИК] е подало на 13.05.2020 г. Заявление за подпомагане УИН 26/220520/00043 за кампания 2020 г. за кандидатстване по следните схеми и мерки: СЕПП; СПП; ЗДП; СЗ-ДККП; СЗ-МЗДП; СПК; ПНДП; мярка 11, мярка 12 и подмярка 13.2/НР2. Приложени са таблица на използваните парцели 2020 в землища [населено място], гр.Симеоновград и гр.Харманли, и други приложения и документи. Приложени са (л.79-84) резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 и резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2020, с дата на обработка 29.04.2020 г., с които заявителят е запознат срещу подпис на 13.05.2020 г. Представени са доказателства (л.107 и сл.) за редакция на общото заявление за подпомагане от дата 04.06.2020 г., като със Заявление за подпомагане 2020 от 04.06.2020 г. (л.136 и сл.) са заявени още СП (основна) и специално плащане за култура - памук (Памук). Приложени са (л.79-84) и резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 и резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2020, с дата на обработка 13.05.2020 г., с които заявителят е запознат срещу подпис на 04.06.2020 г. Като част от административната преписка е представен (л. 18-21) доклад за проверка на площи, извършена от Регионален технически инспекторат Хасково, експерти М. Бекир, С. Цанев, на кандидата Лин ЕООД; заповеди за извършване на проверка на място (л.22) и доклад за проверка на площи, извършена от РТИ Хасково, експерт П. Якимов (л.23-49); Констативен протокол 16/25.08.2020 г. (л.50); Уведомително писмо изх.01 -262-2600/613 от 24.09.2020 г. (л.51) от началник отдел РТИ ОД Хасково на ДФ Земеделие до Лин ЕООД; доклад за проверка на площи, извършена от РТИ Хасково, експерт М. Бекир (л.53-56); декларация от 22.06.2020 г. от управителя на Лин ЕООД (л.57); уведомително писмо изх.01-262- 2600/174 от 14.07.2020 г. (л.60) от началник отдел РТИ ОД Хасково на ДФ Земеделие до Лин ЕООД и др. доказателства (л.159-180). В съдебното производство от страна на ответника допълнително са представени и цветни снимки (л.206-226), направени при проверките на място. На 10.03.2022 г. е издадено процесното УП, с което по депозираното от дружеството Заявление за подпомагане за кампания 2020 г. са извършени намаления на сумите по част от заявените схеми и мерки за подпомагане и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. В мотивите на решението са описани подробно извършените с процесното УП намаления, респективно оторизираните и изплатените по него суми за подпомагане, като съдът е възпроизвел прецизно съдържанието на оспорения административния акт с оглед извършване на проверката за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК. При извършения контрол за законосъобразност на административния акт, в обжалваната му част предвид направените по-горе уточнения, съдът е приел, че оспореното УП изх. 02-260-2600/2815 от 10.03.2022 г. е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но същото е немотивирано, с което не е спазено въведеното с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изискване към неговото съдържание, а именно да съдържа фактически и правни основания за издаването му. От изложеното в разясненията под Таблица 1 и Таблица 2 на УП не може да се установят фактическите основания, въз основа на които органът е пристъпил към намаляване на исканите от заявителя суми по посочените в жалбата схеми и мерки за подпомагане. УП не съдържа позоваване на конкретни резултати от извършени проверки на място спрямо дружеството заявител. Предвид съдържанието на УП само може да се предполага, че административният орган е установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, без наличие на конкретизация кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като недопустими. Едва в изготвеното и представено след образуване на производството пред АС-Хасково по жалбата на Лин ЕООД становище изх. 02-260-2600/2815#/24.06.2022 г. административният орган излага подробни съображения за извършените с процесното УП изчисления по схеми/мерки на кандидата Лин ЕООД с УРН 353283 и заявление за подпомагане с УИН 26/220520/00043 за кампания 2020 г. и по-конкретно за основанията за намаляване на субсидията по СП (основна), СЗ-ДККП, СЗ-МЗДП, специално плащане за култура памук (Памук) и наложените санкции за бъдещ период. Съдът е посочил, че с така представеното становище не може да бъде мотивирана за първи път волята на административния орган в етапа на образувано съдебно производство по повод оспорване на законосъобразността на процесното УП. Цитирал е неизгубилото приложимост Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, съгласно което е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, както и да бъдат изложени в съпроводителното писмо, с което жалбата и административната преписка се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане, т.е. в хипотезата на оспорване по административен ред, когато жалбата срещу административния акт се придвижва от органа издател на акта, чрез когото е подадена, до компетентния горестоящ административен орган, тъй като в този случай адресатът на акта би имал възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред. В настоящия случай съдът е приел, че не е осъществена нито една от посочените хипотези. Становище изх. 02-260-2600/2815#/24.06.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е изготвено по повод вече депозираната от Лин ЕООД жалба до съда. По тези съображения първоинстанционният съд е обосновал наличие на съществено нарушение на изискването за форма и съдържание на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което препятства както възможността на оспорващия да организира адекватно защитата си, така и дължимата от съда преценка за съответствие на акта с материалния закон. Констатираното нарушение е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, на което основание оспореният административен акт е отменен и делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне, при което да бъдат изложени конкретни мотиви от фактическа и правна страна. Доводите, с които съдът е отменил процесното УП и е върнал преписката за ново разглеждане, са правилни и обосновани. Направените от съда фактически установявания и правни изводи съответстват на събраните по делото относими доказателства и на приложимия закон. По аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че процесният индивидуален административен акт е немотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е посочено, че ДФЗ Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане (намаления по заявените схеми и мерки за подпомагане). Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Действително, съгласно ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Достатъчно е в този случай органът-издател на акта да е извършил позоваване в акта на този предхождащ издаването му документ. В настоящия случай това не е сторено в процесното УП. В същото липсва позоваване на такива документи, предхождащи издаването му. Наличните документи в представената и приобщена по делото административна преписка, за които касаторът твърди, че установяват причините за извършените с процесното УП намаления на заявените субсидии, сами по себе си не могат да съставляват част от задължителната мотивировка от фактическа и правна част на административния акт, без в последния да има извършено изрично препращане към мотиви, съдържащи се в такива документи. Подобно препращане в настоящия случай липсва. Не е налице и другата хипотеза, визирана в ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, а именно мотивите на акта да бъдат изложени в допълнителен документ, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според цитираното ТР са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, както и когато мотивите са изложени в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган. В тази връзка правилно решаващият съд е посочил, че възможността за последващо мотивиране на акта касае единствено случаите на евентуалното му обжалване по административен ред, но не и случаите на обжалване по съдебен ред. В представеното по делото становище изх. 02-260-2600/2815#/24.06.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ се съдържат пояснения и информация относно наложените с УП намаления и санкции по заявените схеми и мерки за подпомагане от кандидата Лин ЕООД за кампания 2020 г., но с това действие на административния орган не може да бъде санирано допуснатото съществено нарушение при издаването на административния акт, тъй като становището е изготвено след упражняване на правото на жалба по съдебен ред, а не в рамките на производство по оспорване на акта по административен ред. В последната хипотеза, за да се признаят като приобщени към акта, допълнително изложените мотиви следва да бъдат своевременно доведени до знанието на адресата, за да може той адекватно и пълноценно да организира и проведе защитата си срещу оспорения административен акт. Както бе отбелязано, това е допустимо единствено в рамките на оспорване по административен ред, но не и когато актът е оспорен с жалба пред съда. Недопустимо е допълване на мотивите на акт или излагането на такива за първи път в документ, представен едва в хода на съдебното производство, образувано по жалба срещу този акт. Допуснатото в процесния случай нарушение на изискването за форма и съдържание на оспорения административен акт е дотолкова съществено, че обуславя наличие на самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК Предвид изложените съображения, като е отменил на основание чл. 146, т. 2 от АПК процесното УП и е върнал преписката за ново разглеждане от административния орган, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което не противоречи на приложимите материалноправни и процесуални норми. В случая, при констатиран порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, проверката на съда за спазване на останалите основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК (съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона), е препятствана, тъй като такава може да се извърши едва при наличието на надлежно мотивиран от фактическа и правна страна административен акт. Поради това като не се е произнесъл по основанията по чл. 146 от АПК, извън тези по т. 1 и т. 2, административният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не се доказват релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на делото следва да бъде уважено своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски по касационното дело в претендирания и доказан размер от 1000,00 /хиляда/ лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е под нормативния минимум, установен в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен висок материален интерес чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба 1/2004 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение