Решение № 1262 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7952/2023 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Добро управление (ОПДУ) срещу решение 534/31.01.2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 2496 по описа за 2021 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ ПВ-2021-17/25.02.2021 г., издаден от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Добро управление (ОПДУ). Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда за влизането в сила на решението за отказ за верификация, като условие за установяването на публичното държавно вземане за надплатена на бенефициента сума по акта за финансова подкрепа и за липса в АУПДВ на мотиви относно начина на определяне на размера на вземането. Настоява на съобразяването на правилата на чл. 9, ал. 2 от Наредба Н-3/2018 г., на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПДУ и на Общите условия за изпълнение на проекти и финансови планове, финансирани по ОПДУ по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при изчисляване на сумата по акта, изразена като разлика между сумата на общо верифицираните разходи и сумата на извършените (авансови и междинни плащания по проекта). Иска отмяна на решението отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Министерство на правосъдието изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд София-град АУПДВ е установено публично държавно вземане в размер 17 273.51 лева с длъжник Министерството на правосъдието. Вземането е за подлежащ на възстановяване надплатен аванс по проект BG05SFOP001-3.001-0017. Фактическото му основание е превишаването на сумата на извършените плащания над общата сума на верифицираните разходи по проекта. Публичното държавно вземане е изчислено като разлика от изплатената безвъзмездна финансова помощ в общ размер 48 819.98 лева по искания за плащане /ИП/ 1 и 4 и сборът на верифицираните разходи от УО на ОПДУ в общ размер 31 546.47 лева по ИП 4 31 320 лева и ИП 6 (окончателно) 226.47 лева. Основание за съотнасяне на величините, формиращи отрицателната разлика са разпоредбите на чл. 8, ал. 2, т. 3 от договор BG05SFOP001-3.001-017-С01/17.11.2017 г., чл. 8, ал. 8 от Общите условия за изпълнение на проекти и финансови планове, финансирани по ОПДУ по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и чл. 9, ал. 2 от Наредба Н-3/2018 г. за изчисляване на окончателното плащане, отнесени към ИОП 6. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. По установяванията на първостепенния съд Министерството на правосъдието е страна по сключен с ръководителя на УО на ОПДУ договор BG05SFOP001-3.001-017-С01/17.11.2017 г. По ИОП 6 на бенефициента не е верифицирана сума в размер 74 373.93 лева от отчетените разходи в размер 74 600.40 лева. Акт 02.50-22/23.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление за отказа да се верифицират разходите по искането е оспорен пред съда. С решение на Върховния административен съд 9856/03.11.2022 г. по адм.д. 5545/2022 г. е отменено решение 2490 от 14.04.2022 г. по адм. д. 2391/2021 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отменена т. 2 от акт 02.50-22/23.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г. и в частта, с която е отхвърлена жалбата на Министерството на правосъдието срещу т. 3, 4 и 5 от акт 02.50-22/23.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г., както и в частта на присъдените разноски и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на Министерството на правосъдието срещу т. 2 от акт 02.50-22/23.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г. и отмяна на т. 3, 4 и 5 от акт 02.50-22/23.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г., като в тази част преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е оставено в сила в останалата част. Според инстанцията по същество АУПДВ е издаден от компетентен орган във формата за действителност и съдържанието му включва правните основания за неговото издаване. По решаващите изводи на първоинстанционния съд АУПДВ на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК е последващ акт, който следва да се издаде след влизането в сила на решението за верификация. Към момента на издаване на АУПДВ отказът за верифициране на разходите бил оспорен и липсвало установено по надлежен ред и по размер публично вземане. Като самостоятелно основание за отмяна на утежняващия административен акт съдът е възприел отсъствието на мотиви относно начина на определяне на размера на публичното вземане и неяснотата за причините за отликата между размера на установеното вземане и разликата на платените суми и верифицираните разходи. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Обратно на приетото от първостепенния съд стабилизирането на отказа за верифициране на разходи от ръководителя на УО не е елемент от фактическия състав, пораждащ правомощието му да установи като публично държавно вземане надплатеното, когато недължимото плащане е за разходи, които не са верифицирани впоследствие. С арг. от чл. 64, ал. 4 във вр. с ал. 3 /ред. ДВ бр. 52 от 2020 г./ ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ оспорването на отказа за верификация не спира изпълнението на акта за верификация. А и в случая, след изчерпване на редовните способи за съдебно оспорване на акт 02.50-22/23.02.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г., резултатът е отмяна на отказите по т.т. 1, 3, 4 и 5. Без да е установено тези разходи в общ размер 22 058.73 лева да са верифицирани до приключване на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция, не съществува основание с включването им в сумата на верифицираните да се преодолее отрицателната разлика с извършените плащания по проекта. Съпоставката на общо верифицираните разходи с извършените авансови и междинни плащания за определяне на размера на окончателното плащане се основава на правилото на чл. 9, ал. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Тази съпоставка се извършва към момента на издаване на АУПДВ за възстановяване на надплатените суми /арг. чл. 142, ал. 1 АПК/. Действието ex tunc на отмяната на отказа за верификация не засяга законосъобразността на АУПДВ, тъй като не засяга сумата на общо верифицираните разходи. След изпращането на преписката на администрацията за ново произнасяне по ИОП повторното извършване на проверката по чл. 19, ал. 3 от Наредба Н-3 не изключва, а предполага верифицирането на разходите, и възможната дължимост на окончателно плащане, включително за сумите по АУПДВ. Като декларативен индивидуален административен акт АУПДВ създава ликвидност на публичното вземане и затова не е необходимо установяването му по основание и размер с друг акт. Не се основава на съдържанието на оспорения административен акт установяването на съда за отсъствие на мотиви за определяне на размера на публичното вземане и за несъответствия при изчисляването му. Фактическото твърдение на администрацията е за надплатени суми, с което е обвързано правното твърдение за съществуващо вземане за възстановяването им като публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Не е било спорно в хода на първоинстанционното производство извършването на авансово и междинни плащания, както и верифицирането на разходите и размерите им. Математически вярно е изчисляването на отрицателната разлика на извършените плащания и общо верифицираните разходи. Платеното над верифицираните разходи е недължимо и последиците от неоснователното имуществено разместване се изправят възстановяването на надплатеното, за което за държавата възниква вземане. Публичното вземане на държавата съществува в определения размер, поради което актът за установяването му е правомерен, а решението за отмяна на утежняващия административен акт неправилно. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. При този изход на спора на Администрацията на Министерския съвет /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията/ се дължат деловодни разноски в общ размер 538.19 лева, от които юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер 200 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 138.19 лева държавна такса за касационното обжалване. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение