Решение № 12599 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2837/2010 г.

Решение № 12599 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2837/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ, отм., бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Юлиан Петров Петров, от гр. София е подал касационна жалба срещу решение № 107/1.12.2009 г. по адм. дело № 6256/2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 352/18.05.2009 г. (погрешно цитирана от съда като издадена на 8.05.2009 г.) на началника на Трето Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), обективираща отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие, постановен на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.). Направено е оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на приложимия материален закон, съставляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение. Ответникът - началник на Трето РУ - СДВР, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посоченото по-горе касационно основание и доказателствата по делото констатира, че решението е недопустимо, като постановено в производство, образувано въз основа на просрочена жалба. Между страните няма спор, че Юлиан Петров е уведомен за постановяването на оспорената заповед № 352/18.05.2009 г. на началника на Трето РУ - СДВР, с която му е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие. Макар и фактът на узнаването да не е удостоверен със саморъчния му подпис, с жалба вх. № 17960/10.06.2009 г. Петров е оспорил акта по административен ред пред директора на СДВР (л. 15 от делото). Видно от приложеното на л. 13 писмо, преписката е получена в СДВР на 17.06.2009 г., като ВНД директора на СДВР се е произнесъл с решение № 36527 от 19.08.2009 г. (л. 10), с което е отхвърлил жалбата. На 26.08.2009 г. с жалба под № 14017 по входящата регистратура на ВАС (пощенски плик, клеймован на 24.08.2009 г.) касаторът Юлиан Петров е оспорил по съдебен ред отказът на началника на Трето РУ - СДВР да удовлетвори искането му за издаване на разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие. При тези данни жалбата пред компетентния съд е била процесуално недопустима като просрочена, поради което е следвало да се остави без разглеждане, т. к. касаторът е пропуснал законоустановения срок за атакуване на първоначалния индивидуален административен акт, с който е отказано удовлетворяване на искането му. Заповедта, с която се отказва издаване на разрешителен акт за упражняване на дейности под режима на ЗКВВООБ (отм.) съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган (по аргумент на противното от чл. 82 АПК). Независимо, че жалба срещу този акт може да бъде подадена и без да е изчерпана възможността за оспорване по административен ред (Сравн.: чл. 148 АПК), в хипотезата на надлежно упражнено право на административно обжалване по реда на Глава VI от дял Втори на АПК, при броенето на сроковете се прилагат правилата на чл. 149, ал. 3, вр. с чл. 98 АПК. Ако първоначалният акт бъде отменен или изменен, на оспорване подлежи решението на горестоящия административен орган, с който въпросът е решен по същество или преписката е върната на долустоящия орган със задължителни указания (Арг.: чл. 145, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 98, ал. 2, изр. 1-во, вр. с чл. 97, ал. 1 и ал. 2 АПК). В този случай преките правни последици следват от акта на контролния (по-горестоящ) орган, а преклузивният срок по чл. 149, ал. 1 АПК тече от съобщението за постановеното решение. Ако жалбата или протестът бъдат отхвърлени, на оспорване подлежи първоначалният административен акт, като сроковете за упражняване на процесуалното правомощие са уредени с разпоредбите на чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 98, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 97, ал. 1 АПК. При условие, че горестоящият административен орган не се произнесе по жалбата в двуседмичния, респ. - едномесечния срок по чл. 97, ал. 1 АПК, на оспорване отново подлежи първоначалният административен акт, а срокът за това тече от деня, следващ изтичането им (Арг.: чл. 98, ал. 2, изр. 2-ро, чл. 145, ал. 2, т. 1 и чл. 129 АПК). Т. е., в зависимост от характера на волеизявлението на по - горестоящия орган и спазването на установените в чл. 97, ал. 1 АПК срокове за произнасяне, различни са началните моменти, от които следва да се брои 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК за подаване на жалбата пред съда. Отхвърлянето на жалбата не е равнозначно по характер и правни последици на потвърждаване на административния акт, в който случай решението на горестоящия орган е съставен елемент на крайния сложен юридически акт. При упражняване на контролна функция (какъвто е процесния казус) решението на горестоящия орган съставлява акт без самостоятелен материалноправен ефект и не може да бъде предмет на обжалване (ППВС № 4/22.09.1976 г., т. 11). На оспорване подлежи първоначалният акт, т. к. въз основа на него възникват съответните неблагоприятни правни последици, докато решението на по-горестоящия орган само санкционира тези последици. От друга страна - да се приеме, че в хипотезата на отхвърлена по административен ред жалба, срокът тече от датата на уведомяване за решението на горестоящия административен орган, означава да се даде възможност за новиране на изтекли преклузивни срокове, което е недопустимо. От данните по делото се установява, че касационният жалбоподател е пропуснал законовоустановения срок за оспорване на отказа за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Правилата относно течението на сроковете за административно и съдебно обжалване на административните актове се основават на чл. 149, ал. 3, вр. с чл. 98, ал. 2 АПК. Както бе отбелязано по-горе, ЗКВВООБ (отм.) не предвижда отклонение от тези правила, а дава възможност за прилагане на двата способа за обжалване на актовете. Преценката за допустимостта на оспорваното решение изисква да се установи момента, от който започват да текат сроковете за атакуване на заповедта на началника на Трето РУ - СДВР. По преписката няма данни за датата на съобщаване на заповедта на адресата, но независимо, че този факт не е удостоверен по реда на чл. 61 АПК, жалбата на Юлиан Петров по административен ред е подадена на 10.06.2009 г. и компетентният орган е приел, че това е сторено в срока по чл. 84, ал. 1 АПК. По аргумент на чл. 97, ал. 1 Кодекса, директорът на СДВР е следвало да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката (17.06.2009 г.), или до 1.07.2009 г. От тази дата е започнал да тече срокът за съдебно оспорване по чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 АПК, който в случая изтича на 15.07.2009 г. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да атакува постановения административния акт. След като жалбата до съда е била подадена едва на 24.08.2009 г., правото на обжалване следва да се счете погасено, т. к. не е било упражнено в предвидения от закона срок. При условие, че по-горестоящият административен орган не е постановил ново правно решение по спора (т. е. не е отменил или изменил първоначалният административен акт), последвалото изрично произнасяне извън установения с чл. 97, ал. 1 АПК срок е ирелевантно за допустимостта на съдебния контрол. Жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а заявеният с нея правен спор не може да бъде разрешен по същество. Като е разгледал жалбата по същество, след като е била просрочена, т. е. при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита, АССГ е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство подлежи на прекратяване. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,