Решение № 2447 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7053/2012 г.

Решение № 2447 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7053/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Сара Трейд" ООД гр. Раковски, ул. "Георги Павликян" № 7, представлявано от управителя Иван Стефанов Говедарски, чрез адв. Иво Кемалов, против Решение № 505 от 05.03.2012 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 2560 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт/РА/ № 241100328 от 1.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 826 от 26.08.2011 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на РЛ е начислен допълнително ДДС за данъчни периоди през 2008 и 2009 г. общо в размер на 25 488,73 лв. главница и съответни лихви, поради установени липси на материални запаси. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за наличие на облагаеми липси на материални запаси, без извършена инвентаризация; неоснователно некредитиране на гласните доказателства - показанията на свидетелката Тина Петкова и недопускане на други допустими доказателства и доказателствени средства. Без мотиви съдът не съобразил и неоспорените заключения на съдебно-счетоводните експертизи. В крайна сметка - материално незаконосъобразно съдът потвърдил определените задължения по ЗДДС за периодите. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, чрез юрк. Новакова оспорва жалба в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: В ревизионното производство е извършен анализ на партиди на счетоводна сметка 301 "Материали" по видове благородни метали като материални запаси. Проследено е отразяването и движението на металите по партиди "сребро", "злато" и "платина" и получените счетоводни данни са сравнени с данните от инвентаризация на дружеството към 30.12.2008 г. и 31.12.2009 г. При това, ревизиращите са констатирали липси на стойност 20 655,90 лв. за 2008 г. и 101 788,65 лв. за 2009 г., върху които стойности общо е начислен ДДС в размер на 25 488,73 лв. и съответни лихви, на осн. чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Тези констатации се основават на заключението, че в представените инвентаризационни описи от 30.12.2008 и 31.12.2009 г., извършени от служители на самото ревизирано лице, въз основа на представена заповед за инвентаризация на управителя на дружеството, не са установени различия между наличните материални запаси и счетоводните записвания, но отразяването на съответните видове благородни метали по партидите на материалната счетоводна сметка е ставало не винаги по съответния титър или т. нар. карат, което води до грешка относно количеството на стоките в счетоводството. Ревизиращите, на практика, са преизчислили счетоводно водените от дружеството количества благородни метали и установявайки, по-голямо количество както от отразеното в счетоводството, така и в инвентаризационните описи количество, са приели, че е налице липса, чиято стойност е облагаема на осн. чл. 79, ал. 3 ЗДДС. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че при осчетоводяването на фактурите и митническите декларации за придобиване на благородните метали, от страна на ревизираното лице е допусната грешка и количествата злато, сребро и платина са осчетоводени без да са преизчислени към стандартните проби: за сребро 925/1000, за злато - 14 карата, за платина 950/1000, в резултат на което по партидите на счетоводната сметка "Материали" са заведени по-малко от действително закупените количества. При закупуването на една част от закупените материали РЛ е ползвало право на данъчен кредит в процесния размер. Съдът е приел, също, че инвентаризационните описи за наличните количества материали установяват наличие съответно към 30.12.2008 и 31.12.2009 г. на счетоводно отразените по-малки количества благородни метали, което обосновава фактическите изводи на ревизиращите за разлика между действителните количества материали, закупени с упражнено право на данъчен кредит и наличните към посочените дати, която разлика представлява облагаема с ДДС липса на осн. чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Решението е правилно. Съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. За прилагане на посочения фактически състав на начисляване на ДДС, в хипотезата му на установени липси, пред първоинстанционния съд спорно е било именно наличието на липси. Установеното при ревизията, че придобитите за процесните периоди благородни метали с упражнено право на данъчен кредит са отразени счетоводно при грешки в количеството, поради това, че количествата им не са преизчислени към стандартните проби: за сребро 925/1000, за злато - 14 карата, за платина 950/1000, е потвърдено и от приетото от административния съд заключение на съдебно, счетоводна експертиза, а и не се оспорва в касационната жалба на ревизираното лице. Така спорът от фактическа страна се е свел до доказателствената стойност на представените в ревизионното производство, съставени от служители на ревизираното дружество, въз основа на заповед за извършване инвентаризация на управителя, инвентаризационни описи за наличните количества материални запаси към 30.12.2008 г. и 31.12.2009 г. В тях е отразено налично количество благородни метали към посочените дати, равно на счетоводно-отразеното, т. е. по-малко от действително придобитото. На практика, ревизираното лице, в ревизионното производство е поддържало, че към посочените дати е извършена инвентаризация на наличните количества материали, за което са представени инвентаризационните описи, установяващи равенство между осчетоводените и налични количества благородни метали, а при оспорването на РА с показанията на счетоводителката на дружеството е твърдяло, че инвентаризация изобщо не е извършвана и отразеното в инвентаризационните описи не отговаря на истината. Най-напред, в представените при ревизията описи има две отделни графи - за налично количество благородни метали и за такова по счетоводни данни. Описите са подписани от трима служители на ревизираното лице, включително счетоводителката на дружеството, като съставът на инвентаризационната комисия е определен със заповед на представляващия ревизираното лице. Обосновано първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на счетоводителката на ревизираното дружество относно антидатирането и неистинността на посочените документи. По същество тези показания са опит за опровергаване на автентичността и съдържанието на представените от свидетелката, в качеството й на счетоводител на ревизираното дружество, частни свидетелстващи документи - инвентаризационни описи. Това, че описите не са подписани от управителя на РЛ не ги прави лишени от формална доказателствена сила, предвид подписването им от комисия, включваща трима служители на фирмата, между които и счетоводителката, определени със заповед на управителя. Обосновано първоинстанционният съд е преценил гласните доказателства на посочената свидетелка с оглед на нейната лична заинтересованост и служебна зависимост. Правилно съдът е приел и това, че с експертиза не може да се установява правена ли е или не действителна инвентаризация на наличните количества метали към посочените в описите дати, защото вещото лице няма удостоверителни функции в процеса. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е решил правилно материално-правния спор, като не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и решението му е обосновано на събраните доказателства, поради което следва да остане в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид присъждането на такова до минималния размер от първоинстанционния съд, както изисква чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение