Решение № 5467 от 25.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Район "Лозенец"-Столична община (СО) против решение 4410/29.06.2022 г., постановено по адм. дело 1275/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение, по оспорването на Ц. Манова Кастрева, е обявена нищожността на отказ за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на детето Д. Кастрев, обективиран в писмо изх. РЛЦ22-ЕВ00-21-/1/ от 19.01.2022 г. на кмета на район Лозенец, заявление вх. РЛЦ22-ЕВ00-21/05.01.2022 г., подадено от Ц. Манова Кастрева, е изпратено на кмета на СО за произнасяне в едноседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение и СО е осъдена да заплати на жалбоподателката разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че предвид разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) издаденото в настоящия случай от кмета на район Лозенец писмо изх. РЛЦ22-ЕВ00-21-/1/ от 19.01.2022 г. е законосъобразно като издадено от надлежно оправомощен от кмета на СО орган, съгласно представената по делото заповед СОА21-РД09-414/16.03.2021 г. на кмета на Столична община. Ответникът по касация Ц. Манова Кастрева, не заявява становище по касационна жалба и не се представлява в съдебното заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази релевираните касационни основания и прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок по чл.210, ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: За да обяви нищожността на отказ за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на Д. Кастрев, обективиран в писмо изх. РЛЦ22-ЕВ00-21-/1/ от 19.01.2022 г. на кмета на район Лозенец, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от некомпетентен административен орган, тъй като компетентността за постановяване на отказа по чл. 8, ал. 4 от Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с ПМС 76 от 05.03.2021 г., Обн. ДВ. бр. 20 от 9 март 2021 г., изм. и доп. ДВ. бр. 79 от 21 септември 2021 г. (наричана по-нататък Наредбата) е единствено на кмета на общината в случая Столична община. В тази връзка съдът е изложил конкретни съображения относно приложението на разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 от Наредбата, като по-конкретно е извел разграничението между правомощието по чл. 8, ал. 4 и това по чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Посочил е, че по чл. 8, ал. 4 се касае за отказ за компенсиране на разходите поради отсъствие на някоя от предпоставките по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, чието кумулативно наличие е необходимо условие за възникване на правото на компенсация. В разпоредбата на чл. 8, ал. 4 не е предвидена изрична възможност за делегиране на провомощието за постановяване на отказ поради неизпълнение на условията по чл. 3, поради което правомощието за издаване на актове на основание чл. 8, ал. 4 от Наредбата е единствено на посочения в същата орган кмета на общината. Различно е положението в случаите по чл. 10, ал. 2 от Наредбата, които се отнасят до издаването на заповед за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период и издаването на мотивиран отказ за изплащане на компенсация за недопустимите разходи. Видно от текста на разпоредбата е, че установеното в чл. 10, ал. 2 правомощие касае единствено определянето на конкретния размер на компенсацията при наличието на допустими разходи, респективно постановяването на отказ за компенсиране на недопустимите разходи, при вече извършена проверка за наличие на условията по чл. 3 от Наредбата. В допълнение съдът е приел, че по същество на повдигнатия с жалбата на Ц. Манова Кастрева спор не е налице основание за изплащане на претендираната от нея компенсация поради липса на неизпълнение на условието по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата детето Д. Кастрев е кандидатствало за прием в целодневната общинска детска градина , класирано е и е записано в такава на 28.10.2021 г. Обстоятелството, че в период на два месеца и половина детето на практика не е посещавало детската градина поради независещи от него и семейството му причини не представлява основание за изплащане на компенсация по предвидения в Наредбата ред, тъй като тя урежда само случаите, когато това се дължи на неприемане на детето поради липсата на свободни места. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, като същите не се оспорват от страните. Спорът по делото е относно приложението на материалния закон и е свързан с това кой е компетентният да издаде отказа за компенсиране по чл. 8, ал. 4 от Наредбата орган. Анализът на разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 от Наредбата показва, че на първо място се преценява дали са налице условията на чл. 3 за компенсиране на разходите за съответната учебна година. Ако не са налице условията за това, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите. В случаите, когато са налице условията за компенсиране на разходите за съответната учебна година общината уведомява по чл. 8, ал. 3 от Наредбата родителите, които имат право да получават компенсиране на разходите. За изплащане на компенсации родителите по чл.8, ал. 3 от Наредбата подават искане в общината по настоящия адрес на детето в срокове определени в чл.9, ал.2 от Наредбата, като към искането се прилагат документи по чл.5, 6 или 7 от Наредбата. Общината проверява по чл.10, ал.1 от Наредбата дали са налице изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2, 4 и 6 от Наредбата, извършва проверка на подадените документи, съгласно изискванията на чл. 4 8 от Наредбата и на допустимостта на разходите. Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице със заповед определя размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или мотивирано отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи. Следователно преценката дали родителят/родителите имат право да получат компенсиране на разходите за съответната учебна година е в правомощията само на кмета на общината, а преценката дали разходите са допустими за съответния период, е в правомощията на кмета на общината или на упълномощено от него лице. Този извод се потвърждава от представената по делото заповед СОА21-РД09-414/16.03.2021 г. на кмета на СО, на която се позовава касационният жалбоподател. Делегираните с тази заповед правомощия са във връзка с предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите на родителите по реда на Наредбата и по-специално с нея на кметовете на райони в СО се възлага правомощието да издават заповеди, с които да определят размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период, да постановяват мотивиран отказ за изплащане на компенсацията за недопустимите разходи, както и да прекратяват изплащането на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в Наредбата. Следователно възложените със заповедта от кмета на СО на кметовете на райони в СО правомощия попадат изцяло в хипотезата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата, в която е нормативно закрепена възможността за делегиране на съответните правомощия. Подобна възможност не е предвидена по отношение издаването на мотивиран отказ за компенсиране на разходите на основание чл. 8, ал. 4 от Наредбата. Отказът за компенсиране на разходите в настоящия случай е обоснован с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 , предложение последно, като органът е счел за неизпълнено визираното в тази разпоредба условие. Следователно административният акт е издаден по приложение на чл. 8, ал. 4 от Наредбата, която предвижда, че когато не са налице условията по чл. 3, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите, който може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид гореизложеното постановеният на основание чл. 8, ал. 4, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата отказ за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на детето Д. Кастрев, обективиран в писмо изх. РЛЦ22-ЕВ00-21-/1/ от 19.01.2022 г. на кмета на район Лозенец, е приет правилно от решаващия състав на АССГ за издаден от некомпетентен административен орган и в съответствие с приложимия материален закон е обявен за нищожен, като заявление вх. РЛЦ22-ЕВ00-21/05.01.2022 г., подадено от Ц. Манова Кастрева, е изпратено на кмета на СО за произнасяне в едноседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение. По тези съображения решението на АССГ е правилно като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на фактическите и правни изводи на съда. Доводът за съществени съдопроизводствени нарушения, въведен бланкетно в касационната жалба и неподкрепен с конкретни оплаквания, не следва да бъде обсъждан. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение