Решение № 2607 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8746/2016 г.

Решение № 2607 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8746/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община против решение № 3816/06.06.2016 г. по адм. д. № 8658/2015 г. по описа на Административен съд С. - град с молба за отмяната му като неправилно. О. М. П. С., представлявана от адв. П., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд С. град, по оспорване на М. П. С., е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-30-146/20.07.2015 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община е наредил оспорващата да премахне незаконен строеж "топлайт и табакера" в ателие № 4, вх. "..." в жилищна страда, находяща се в УПИ ХХ-453,453а, кв. 183, м. "П.-Р." по плана на гр. С. с административен адрес район "С."-СО, ул. "Ж. Н." .№...-27, извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж в общи части на жилищната сграда, без съгласие на етажната собственост. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на принципите за истинност и служебно начало, установени с чл. 7 и чл. 9 АПК, при неяснота относно релевантните факти . . Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК. В обжалваната заповед процесният строеж е определен като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ- извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. В мотивите на заповедта е посочено, че е извършен в обща част на сграда, въведена в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-164/11.05.2006 г. на ДНСК, като при проверка на място одобрени проекти, разрешение за строеж и заповедна книга не са представени. Писменото заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза съдържа установена при оглед на място констатация относно факта, че в областта на горното осветление над ателие № 4 / осъществено чрез монтираните топлайт и табакера/ не е нарушена целостта на покривното изолационно покритие от битумна мембрана, както и, че ремонт на покрива не е правен. Тази неоспорена при доклада на заключението констатация обосновава извод относно достоверността на твърдението на адресата на заповедта, че горното осветление над ателието е извършено при изграждане на жилищната сграда и преди разрешаване ползването й, още повече, че оспорващата е представила писмени доказателства за установяване факта на закупуване по време на строежа на монтираните елементи. С одобрения за сградата проект и издаденото разрешение за строеж вещото лице се е запознало при проверка в техническия архив на районната администрация и е установило, че по проект горно осветление в участъка над ателието не е предвидено. Тези установявания налагат извода, че това осветление е осъществено в отклонение от инвестиционния проект, което прави констатацията на административния орган за липса на строителни книжа необоснована, възприета в нарушение на чл. 35 вр. с чл. 36, ал. 3 АПК. Събраните по делото писмени доказателства, вкл. писменото заключение на съдебно техническата експертиза, сочат на липсата на строеж, извършен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, от което следва, че правното основание за издаване на заповедта е в дисонанс с възприетото от административния орган фактическо такова. Доколкото е установено отклонение от проекта, същото представлява самостоятелно основание за незаконност на строежа, във връзка с което доказателства по преписката не са събирани. Касационната жалба не съдържа конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение и доколкото буквално преповтаря фактическите констатации, мотивирали издаването на обжалваната заповед, не следва да бъде конкретно обсъждана. Изложеното налага извод за неоснователност на касационното оспорване, при който претенцията на пълномощника на ответницата за присъждане на разноски се явява основателна. При липсата на възражение за прекомерност, заплатеното по т. 4 от представения Договор за правна защита и съдействие от 19.01.2017 г. адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв следва да бъде присъдено изцяло. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение