Решение № 4778 от 9.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11432/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Х. Г. от гр. Нови пазар, чрез адв. С. Костова против решение 1377/22.10.2024 г., постановено по адм. дело 287/2024 г. по описа на Административен съд гр. Шумен, в частта с която е отхвърлена жалбата и против т.2 от Решение 2153-27-68 от 28.06.2024г. на Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт- Шумен, с което е отхвърлена нейна жалба срещу разпореждане 271-00-3583-4 от 30.04.2024г., издадено от Ръководител осигуряването за безработица при ТП на НОИ Шумен, с което е разпоредено да бъдат възстановени недобросъвестно получени суми за парични обезщетения за безработица за 2018г. в размер на 5494,46 лв.- главница и лихва начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Шумен, чрез юрисконсулт Л. Илиева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 1377 от 22.10.2024г. ,постановено по адм. дело 287/2024 г. Административен съд гр. Шумен е отхвърлил оспорването по жалба на И. Х. Г. от гр. Нови пазар срещу решение 2153-27-68 от 28.06.2024г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- Шумен, с което е отхвърлена нейна жалба, съдържаща възражение за настъпила давност по отношение на всички суми в разпореждане 271-00-3583-4 от 30.04.2024г., издадено от Ръководител осигуряването за безработица при ТП на НОИ Шумен, с което на жалбоподателката, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода 15.12.2017 г. до 14.12.2018 г. За да потвърди оспорените административни актове, първоинстанционният съд приел, че са издадени от компетентен орган по смисъла на чл.118 ал.1, във вр. с чл.117 ал.1 б.д от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила. В мотивите на съдебния акт е обоснована безспорност относно установеното от събраните по делото доказателства, че Г. не е престирала работната сила при упражняване на конкретна трудова функция. В хода на извършената проверка, в декларация не посочила каква длъжност е заемала. По делото не се установило реално да е полаган труд с всички негови елементи като работно място, работно време, реално извършвани трудови действия съответни на трудова характеристика и получавано периодично трудово възнаграждение, поради което са подкрепени изводите на административния орган, че не е упражнявана трудова дейност. Съдът обосновал правен извод и на доказателства, че е от 2012г. осигурителят на лицето е бил в неплатежоспособност и липсата на данни за осъществявана търговска дейност. Решението е правилно. По делото е установено, че Г. не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно константната съдебна практика, защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период лицето не е полагала труд в "Уран 63" ЕООД, което изключва качеството й на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. На основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното субективно отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Единствено наличието на валидно трудово правоотношение, каквото твърди касаторът, не може да обоснове, че сумите са получени добросъвестно. От доказателствата по делото безспорно се установява, че лицето не е полагало реално труд, което обстоятелство е било известно на същото, като видно от данните по делото периодът на ТПО е от 06.12.2017г. до 14.12.2017г. в рамките на една седмица, а оттук се налага и извода за недобросъвестност при получаване на осигурителните плащания. Основното възражение по касационната жалба се свежда до твърдения за погасени по давност задължения по смисъла на чл.115, ал.1 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.115 ал.1 от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии, и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. В настоящия случай по отношение на вземането за 2017г. , давността започва да тече считано от 01.01.2028г., а за вземания за 2018г., считано от 01.01.2019г. В чл.115, ал.5 от КСО са посочени хипотезите, при които давността спира да тече, като в тази хипотеза е посочено образувано друго административно производство, от което зависи издаването на разпореждане. Законосъобразно административния съд в Шумен е приел за преюдициално спрямо образуваното пред него производство именно административното производство по проверка на разходите на общественото осигуряване на работодателя осигурител, което е образувано със Заповед ЗР-527-00662804 от 15.10.2019г. на ръководител на ТП на НОИ, както и издадените и влезли в законна сила Задължителни предписания за заличаване на данните за осигуряване на И. Г.. Въпросът с давността изтекла за вземания в размер на 188,41лв. за 2017г. е разрешен с Решение 2153-27-68 от 28.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ Шумен, който е отменил разпореждане 271-00-3583-4 от 30.04.2024г. в тази част, а първоинстанционния съд оставил без разглеждане жалбата също в тази част и тя не е предмет на касационното производство. По отношение на вземането за 2018г. започналата да тече считано от 01.01.2019г. давност за обезщетенията за 2018г., правилно е прието от първоинстанционния съд, че е спряна за период от общо 9 месеца и 17 дни, предвид образуваното административно производство. Неоснователно е и обективираното в касационната жалба възражение за изтекла погасителна давност по чл. 115 от КСО. На основание чл. 115, ал. 5, т. 1 от КСО, давността следва да се счита за спряна с издаването на разпореждане 271-00-3583-4 от 30.04.2024г. за установяване на дължимите суми. Ето защо в случая към този период не е изтекъл петгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО. Достигайки до същите изводи административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение