Решение № 1018 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3571/2020 г.

Решение № 1018 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3571/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], с ЕИК [ЕИК], чрез адв. Й. Лалова, срещу Решение № 334 от 15.01.2020 г., постановено по адм. д. № 5882 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") за сумата над 300, 00 лв. до пълния предявен размер от 2261, 70 лв., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска (30.05.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди като последица на отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-2972 от 11.12.2018 г., издадена от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – [населено място]. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК като постановено при наличието на всички касационни основания по посочената разпоредба – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че съдът постановил решението в обжалваната част без да съобрази всички факти и обстоятелства по делото. Не взел предвид доказания по делото факт, че [фирма] използвало превозното средство в стопанската си дейност, както и договора с [фирма] от 11.12.2018 г. Не отчел, че в самия договор за наем изрично е уговорено, че наетото превозно средство ще се използва за служебни нужди на наемателя. Неправилни са и изводите на съда, че не са налице претърпени вреди, свързани с плащането на месечния наем в размер на 1166, 67 лв. (за 25 дни, в които камионът не е ползван), тъй като той бил нает с цел реализирането на печалба от използването му за товарни превози, които да компенсират наемната цена и да осигурят приходи на дружеството. Като последица на издаването на незаконосъобразния административен акт, превозното средство е спряно от движение и е настъпила обективна невъзможност наетата вещ да се използва по предназначение. В този смисъл се оспорва изводът на първоинстанционния съд за липса на претърпяна вреда и липса на причинна връзка между нея и неправомерно наложената ПАМ в случая. На следващо място, като неправилни се определят и изводите на съда, че липсата на подпис и печат, положени на договора за превоз го правят невалиден, доколкото последният е неформален и простото съгласие на страните при съвпадащи волеизявления е достатъчно, за да се счете за сключен. Поддържа се становище, че именно поради незаконосъобразната заповед за прилагане на ПАМ [фирма] не е успяло да изпълни задълженията си по договора с [фирма]. На последно място се оспорва и изводът на съда за неоснователност на претенцията за заплащане на сумата от 195, 03 лв., представляваща трета вноска по застраховка "Гражданска отговорност". Възраженията в тази насока се основават на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на факта, че превозното средство било спряно от движение за срок от шест месеца и не е бил налице застрахователен риск, но задължението на плащане на застрахователни вноски не било отпаднало. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната част и уважаване на претенциите. Моли се и присъждането на разноски за касационното производство съгласно представени доказателства за извършването им и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът – ИА "АА" не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли съдебното решение в обжалваната част да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която решението в обжалваните части е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Решението в частта, с която ИА "АА" е осъдена да заплати на [фирма] сума в размер на 300, 00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, не е обжалвано и не е предмет на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, относимо към обжалваната част от решението, съдът приел, че предявените искове (неправилно индивидуализирани като един иск) са допустими, но неоснователни. Счел, че е налице само първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника ИА "АА" – отменен като незаконосъобразен административен акт, която е и предпоставка за допустимостта му. За да мотивира извода си за неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 1166, 67 лв., платена като наем на камиона за периода от 25 дни (11.12.2018 г. – 4.01.2019 г.), в който той е бил без регистрация и не е било възможно да бъде ползван, съдът приел, че по делото не били доказани вреди от неизвършване на дейност. Изложил съображения, че наемната цена не е обусловена от отменения административен акт, а е дължима по силата на сключения договор за наем от 25.10.2016 г. Посочил също така, че този акт не рефлектира пряко върху поетите облигационни отношения по договора и само по себе си неползването на превозното средство за определен период не води до настъпването на твърдените вреди. Приел, че заплатеният наем не представлява вреда и не е налице причинна връзка между него и отменената заповед. По изложените причини тази искова претенция била отхвърлена като неоснователна. Същият правен извод съдът направил и по отношение на иска за осъждане на ИА "АА" да заплати на [фирма] сума в размер на 193, 03 лв. – платена трета вноска за застраховка "Гражданска отговорност". За да приеме това, съдът се мотивирал, че посочената застраховка е задължителна за всички превозни средства и се дължи независимо от обстоятелството дали товарният автомобил е спрян от движение или не. По тези причини съдът направил извод, че плащането на третата вноска не е в пряка причинно – следствена връзка с наложената заповед за прилагане на ПАМ. Като неоснователна съдът счел и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600, 00 лв. – възнаграждение за [фирма] по договор за превоз на товари, който се твърди, че не бил изпълнен по причина издаването на заповедта за прилагане на ПАМ. За да приеме това, съдът се мотивирал, че не е налице причинно – следствена връзка между твърдяното увреждане и отменената заповед, и не е доказано настъпването на твърдените вреди. Взел предвид също така, че договорът не съдържа подпис и печат на заявителя и превозвача, поради което приел, че е невалидно сключен. За крайния си извод се позовал и на чл. 15 от същия. Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно. Обосновани на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че заплатената от [фирма], като наем сума в размер на 1166, 67 лв. за камиона за периода 11.12.2018 г. – 4.01.2019 г. (за 25 дни), не представлява имуществена вреда в пряка връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ, която да бъде репарирана по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е приетото в тази насока от съда, че плащането на наемната цена не е обусловено от отменения административен акт. Плащането на сумата е на основание сключения договор между настоящия касационен жалбоподател и друг правен субект и то при доброволно встъпване в договорни отношения. По делото не е доказано върху тези отношения отменената заповед за прилагане на ПАМ да е оказала каквото и да е влияние. В този смисъл, като е отхвърлил исковата претенция за обезщетяване на така твърдяната имуществена вреда, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част, което следва да остане в сила. Правилно като резултат е решението и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 195, 03 лв., съставляваща трета вноска по застраховка "Гражданска отговорност" за посочения в предходния абзац период, заплатена от [фирма], като наемател на камиона, по издадената фактура от [фирма]. Както се сочи в исковата молба тази сума е платена "във връзка с договора за наем" и това плащане не е поставено в зависимост от отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ. Следователно не е налице необходимата причинно – следствена връзка между твърдяната вреда и тази заповед. Наред с това, предвид предписанието на чл. 107, ал. 3 от Закона за автомобилните превози и на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, доколко тази сума е дължима или не по застрахователния договор, респективно във връзка с договора за наем между [фирма] и [фирма], предвид отмяната на тази заповед, е въпрос извън спорния по делото предмет. Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за твърдяната имуществена вреда в размер на 600, 00 лв. (пропусната полза), настъпила поради твърдяната невъзможност [фирма] да осъществи уговорен превоз на товари по договор от 11.12.2018 г., сключен между това дружество и [фирма]. По делото не са налице доказателства, от които да се установява твърдяното в исковата молба започнало изпълнение на договора за превоз съгласно представената заявка - договор. Видно е от съобразителната част на заповедта от 11.12.2018 г. и от акта за установяване на административно нарушение, че противно на направените там твърдения за започнало такова изпълнение, продължението на което е възпрепятствано с издаването на незаконосъобразната заповед за прилагане на ПАМ, на 11.12.2018 г. с камиона е извършван международен превоз на товари (тютюн - кашони) от Република Франция за [населено място]. Доказателства за установяване започналото изпълнение на договора за превоз на товар "перлит на биг бен" от [населено място] до [населено място], в това число гласни такива, не се ангажирани. Наред с това, доколкото видно от представената "Заявка – договор за автомобилен превоз № 02429/11.12.2018 г." изрично е вписано, че този договор за превоз влиза в сила след правилното попълване и заверка с подпис и печат, правилно първоинстанционният съд е отчел липсата на такива положени върху представените по делото заверени копия. При тази уговорка в заявката – договор изложените в касационната жалба доводи във връзка с характера на договора за превоз се явяват неотносими. По изложените по – горе съображения, като е отхвърлил исковите претенции на [фирма] с обжалваната част от решението, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тези части, което следва да остане в сила. Не са налице релевираните касационни основания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение