Решение № 12400 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15221/2014 г.

Решение № 12400 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15221/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Административно и правно обслужване и собственост" в дирекция "Административно и правно обслужване на собствеността" към Администрацията на Министерски съвет на Република България (определение в съдебно заседание на 16.11.2015 г.) против решение № 5829 от 3.10.2014 г., постановено по адм. дело № 6065/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение от 15.05.2014 г. на държавен експерт в дирекция "Правителствена информационна служба", с което е отказан достъп до поисканата от Ангел Георгиев Рабухчиев със заявление вх. № 03.07-759/25.04.2014 г. обществена информация и преписката е върната на административния орган за произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против акта на административния орган да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - със заповед № В-110 от 18.11.2013 г. министър - председателят на Република България оправомощава държавен експерт в дирекция "Правителствена информационна служба" да се произнася по заявленията за достъп до обществена информация. Изводите на съда за отмяна на административния акт, с който на Ангел Георгиев Рабухчиев е отказан достъп до поисканите със заявление вх. № 03.07-759/25.04.2014 г. пет концесионни договори със сключените към тях анекси и допълнителни споразумения и за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, също се споделят от настоящата инстанция. Заключението на първоинстанционния съдебен състав за липса на посочените от органа основания за отказ да се предостави исканата информация, е в съответствие с нормативната уредба. Правилно съдът приема, че независимо от обстоятелството, че в заявлението е посочено, че се иска достъп до пет концесионни договори, заедно с анексите и допълнителните споразумения към тях, по същността си искането засяга информацията, която се съдържа в тези документи, поради което отказът на органа да я предостави по съображение, че се иска достъп до документи, а не до сведения и данни, не намира опора в закона, а доводът на касационния жалбоподател, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), е неоснователен. В подкрепа на направения от съда извод следва да се посочи, че ако органът прецени, че заявлението не съдържа описание на исканата информация, то следва да го остави без разглеждане в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ, като преди това уведоми заявителя, че следва да уточни предмета на исканата обществена информация съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени, налице е произнасяне по същество, поради което правилно от страна на съдебния състав е преценено, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ не може да обоснове отказ на административния орган да представи на исканата информация. Законосъобразен е и изводът на съда, че несъгласието на третите лица - страни по концесионните договори да се предостави исканата информация, изразено съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, в конкретния случай не може да препятства достъпа до заявените сведения и данни. Правилно е преценено, че в обсъжданата хипотеза е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като с исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължените субекти, а исканите сведения биха дали възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на Министерски съвет във връзка с предоставянето на концесиите за добив на подземни богатства, изключителна държавна собственост. В съотвествие със закона е и заключението на съда, че в случая не е налице условието на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация, тъй като липсва друг закон, в който е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. По делото е установено, че само част от исканите сведения и данни се съдържат в Националния концесионен регистър, поради което този факт не освобождава задължения субект да предостави цялата поискана информация по реда на ЗДОИ. В тази насока са взети предвид и специалните текстове, уреждащи достъпа до информация в тези случаи. Съгласно нормата на чл. 96, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите (ЗК) Министерският съвет поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии и към него се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии. Разпоредбата на чл. 97 от ЗК сочи минималното съдържание на данните, които се включват в регистъра и се публикуват на сайта в интернет. Тези сведения обаче не обхващат целия обем на информацията, които се съдържа в архива към него и която не се публикува, но също е предвидена като публична. Правилото на чл. 98, ал. 1 от ЗК, регламентира, че в архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригиналите на всички концесионни договори, допълнителните споразумения и приложенията към тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗК архивът към Националния концесионен регистър е публичен, като достъпът до информацията в досиетата на предоставените концесии, която не е обявена за конфиденциална по реда на чл. 52 от ЗК, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Следователно наличните сведения и данни в Националния концесионен регистър не могат да обосноват отказ за достъп до информацията, която се съдържа в архива към него. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е в съотвествие с нормативната уредба. Доводите на касационния жалбоподател за конфиденциалност на част от исканата информация по смисъла на чл. 52 от ЗК са неоснователни. Такива фактически и правни основания за отказ не са посочени в административния акт, а са въведи в хода на съдебния процес пред първата съдебна инстанция от процесуалния представител на ответната страна. По този начин е направен опит да се мотивира постановения отказ в хода на съдебното производство, което е недопустимо, тъй като проверката на съда за законосъобразност на акта се извършва съобразно изложените в него фактическите и правни основания към момента на издаването му. В случай, че исканите документи съдържат информация, която е извън обявената от законодателя за публична, органът разполага с възможността да предостави частичен достъп съгласно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ, като изложи съответно съображения в този смисъл. Твърдението на касатора, че концесионните такси се определят по нормативен път във фазата на изпълнението на концесията и не са част от концесионните договори за добив на подземни богатства, също не обосновава извод за отказ за предоставяне на искания достъп до обществена информация. Такъв мотив не е включен като аргумент в решението на административния орган, а освен това съгласно нормата на чл. 61, ал. 3 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) размерът, условията и редът за концесионното плащане се определят в концесионния договор, а с Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ се уреждат принципите, по които се определя концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства, и начините за определяне на конкретния му размер в съответствие с тези принципи. Следователно конкретните размери се определят съобразно договора и по предвидения в закона ред, като не е налице нормативно предвидена забрана за предоставяне на достъп до информация относно извършеното конкретно плащане. Цитираните противоречия на административния акт с материалния закон са достатъчно основание за неговата отмяна. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на съдебния състав е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представеното заявление за достъп до обществена информация и характерът на информацията, включена в Националния концесионен регистър и архива към него, както и анализът на нормативната уредба мотивират изводите на съда, че посочените в акта на административния орган основания за отказ да се предостави на исканата информация не са изпълнени. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. Страните са конституирани съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, като с качеството на ответник в процеса е органът, издал оспорения административен акт. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на административния акт на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Основанията за отказ на административния орган да предостави поисканата информация са обсъдени подробно, а изводите на съда, за незаконосъобразност на постановения административен акт са мотивирани. Възраженията на ответника, свързани с конфиденциалния характер на информацията също са разгледани и приети за неоснователни с конкретни съображения, но дори част от доводите на ответника по жалбата, изложени в писмените бележки, да не са обсъдени подробно, то в случая този пропуск не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не засяга правилността на крайните изводи на съда и законосъобразността на съдебния акт. Решението в частта за разноските също е правилно. Разноските са присъдени с оглед изхода на спора, направеното в жалбата искане и доказателствата за действително извършени разходи в производството. Правилно е прието, че разноските следва да бъдат възложени на Министерския съвет на Република България. Този орган, представляван от министър - председателя, е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, към който е отправено искането за достъп до информация. Ето защо това юридическо лице следва да понесе отговорността за разноските, независимо, че правомощията по предоставяне на достъп до обществена информация са делегирани на държавен експерт към Администрацията на Министерски съвет с изрична заповед на министър - председателя. С оглед изложеното Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на материалния закон, на събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,