Решение № 7595 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. И., гражданка на Ислямска република Афганистан, чрез процесуалния й представител адв. П. Кънчев, срещу решение № 12062/26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 507/2026 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, първо отделение, 21-ви състав. С него е отхвърлена жалбата й срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване /виза вид „D“/ на завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на Република България /РБ/ в гр. Исламабад, Ислямска република Пакистан /ИР Пакистан/, по заявление от 22.08.2025 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен отказа за завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на РБ в гр. Исламабад, ИР Пакистан, за издаване на виза вид „D“ и административната преписка да бъде върната на органа за ново произнасяне по подаденото от Б. И. заявление, съобразно дадените от ВАС задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, a в условия на евентуалност, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от процесуалния си представител адв. П. Кънчев, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира разноски за заплатена държавна такса. Ответната страна- завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на Република България в гр. Исламабад, ИР Пакистан, не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество – неоснователна Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Б. И., гражданка на ИР Афганистан, срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване /вид "D"/ в Република България, издаден от завеждащ "Консулска служба" в Посолството на РБ в гр. Исламабад, ИР Пакистан, по заявление от 22.08.2025 г., на посочено основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. След подробно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, административният съд е достигнал до фактическите си установявания и е формирал правните си изводи. Счел е, че обжалваният отказ за издаване на виза вид "D" е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправната норма на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ и с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата на Б. И. срещу процесния индивидуален административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Решаващият състав на АССГ е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателката за липсата на изложени в отказа фактически установявания, при което законосъобразно е установил, че същият е надлежно мотивиран и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като е съставен на формуляр по образец, съгласно приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от НУРИВОВР. На основание чл. 10а, ал. 3 ЗЧРБ, мотивите за отказите за издаване на визи по чл. 10, ал. 1, т. 1 – 3, както и когато разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението, засягат или биха могли да засегнат непосредствено външната политика и международните отношения на РБългария или националната сигурност, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните компетентни органи, а когато този документ съдържа класифицирана информация, той се съставя по реда на ЗЗКИ. В настоящия случай, мотивите за постановения от завеждащия "Консулска служба" в Посолството на РБ в гр. Исламабад, ИР Пакистан, отказ се съдържат именно в представеното по делото /в отделен класифициран том/ писмо рег. № БС-31-3773/09.09.2025г. на Директора на ТД на ДАНС- Бургас г. и приложената към него справка, от които е видно изразено от агенцията отрицателно становище по подаденото заявление от Б. И., както и причините за него. В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и константната съдебна практика, излагането на мотивите в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания. Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи за необоснованост на формирания от първата инстанция извод за материална законосъобразност на оспорения акт. В производството пред АССГ са събрани достатъчно доказателства, сочещи на данни, обуславящи възприетия от съда, а преди това формиран и от административния орган, извод, за наличие на основания за отказ. Въз основа на приобщения по делото доказателствен материал, АССГ законосъобразно е счел, че след като при проведената съгласувателна процедура по издаване на исканата виза тип "D", с писмо рег. № БС-31-3773/09.09.2025г. от директора на ТД на ДАНС- гр. Бургас е изразено отрицателно становище в НВИС по процесното заявление, допълнително мотивирано с изложените в справка [рег. номер]-001-16- БС-6-7423/09.09.2025 г. обстоятелства, то съгласно чл. 4, ал. 1, т. 14 и чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗДАНС, в изключителната компетентност на агенцията е установяването на обстоятелствата, свързани със заплаха за националната сигурност. При постановяване на оспорения пред АССГ административен акт компетентният орган по чл. 9г ЗЧРБ действа в условията на обвързана компетентност и при дадено отрицателно становище от ДАНС, завеждащият "Консулска служба" в Посолството на РБ в гр. Исламабад, ИР Пакистан, правилно е съобразил същото и е отказал издаване на заявения вид виза. Съдържащите се в становището на държавната агенция и приложената към него справка данни обосновават наличие на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ за постановения отказ, като същите не са опровергани от страна на жалбоподателката в хода на производството, включително с представените справки и ангажирани гласни доказателства. Неоснователни са и релевираните в касационната жалба възражения относно обстоятелството, че субект на отрицателното становище на ДАНС е не Б. И., а нейният съпруг. При преглед и анализ на приложената към него справка се установява, че държавната агенция е съобразила правното основание на подаденото заявление за издаване на виза вид “D” /качеството на чужденката на член на семейството на български гражданин/, предвид което са изложени данни както за А. А., в качеството му на нейн съпруг, домакин и лице, което е декларирало, че ще осигурява издръжката й, така и за чуждата гражданка. В тази връзка, настоящият съдебен състав приема, че в становището на ДАНС са посочени подробно и конкретно обстоятелствата, въз основа на които е формулиран крайният извод на държавната агенция, че с действията си Б. И. би могла да представлява опасност за сигурността и интересите на българската държава, което е основание по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ за отказ за издаване на заявената виза. Лишени от правна опора са и доводите на касатора относно липсата на съобразяване от първоинстанционния съд на представеното по делото положително становище ОДМВР –Бургас, Сектор „Миграция“, като орган натоварен именно с административния контрол на чужденците. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, консулските длъжностни лица издават или отказват издаването на виза за дългосрочно пребиваване след разрешение от дирекция "Консулски отношения", въз основа на мотивирано становище на службите за административен контрол на чужденците в Република България и Държавна агенция "Национална сигурност". Условията и редът за съгласуване на заявления за издаване на визи вид “D” са определени в Инструкция № КОВ-04-02-351 от 15.08.2013 г. за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи, като разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от нея предвижда, че при наличие на отрицателно становище по чл. 19 от ДМ – МВР, и/или от ДАНС и на някое от основанията по чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ, визовите органи отказват издаването на визата. Анализът на цитираното правило налага извод, че за постановяване на отказ е достатъчно предоставянето на отрицателно становище само от един от двата органа, провеждащи съгласувателната процедура, каквото в настоящия случай е дадено от Териториална дирекция „НС“ –гр. Бургас. Оплакването, че при постановяване на обжалвания акт съдът не е съобразил чл. 8 § 1 от ЕКЗПЧОС, също е неоснователно. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е установил, че с атакувания пред него административен акт не е нарушен чл. 8 от ЕКЗПЧОС, тъй като извършеното с процесния отказ засягане на личния и семейния живот на жалбоподателката е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, като в процесния случай защитата на обществения и националния интерес се ползва с приоритет. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Правото на зачитане на личния и семейния живот не е абсолютно, доколкото чл. 8, § 2 от ЕКЗПЧОС предвижда възможност за намеса на държавата в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. По изложените съображения, като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалвания отказ, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на установени пороци, съставляващи касационни отменителни основания, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски за заплатена държавна такса за обжалване е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,