Решение № 3742 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10863/2017 г.

Решение № 3742 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10863/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба. Касационната жалба е на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрк. Д. Г.. Жалбата е против решение № 1021 от 27.06.2017 г., постановено по адм. дело № 31/2017 г. на Административен съд Б.. С него по жалба на "В и ВГД Оранжерии П." ООД е отменено уведомително писмо с изх. № 02-010-2600/23284 от 16.11.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и е върната административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 01.17.0413/96440 от 04.04.2013 г. на "В и ВГД Оранжерии П." ООД, в частта относно декларираните за подпомагане площи за оранжерийни краставици, за които е отказана субсидия в размер на 2 914, 04 лв. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебното решение. Частната жалба е на "В и ВГД Оранжерии П." ООД и е срещу същото съдебно решение, но в частта му с характер на определение, с която е оставено без уважение искането на "В и ВГД Оранжерии П." ООД за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. В частната жалба се твърди неправилност на решението в тази му част и се иска да се измени съдебното решение, като бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Ответникът по касационната жалба "В и ВГД Оранжерии П." ООД, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. А. Нучев, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете жалби, поради което предлага обжалванато решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на "В и ВГД Оранжерии П." ООД против уведомително писмо с изх. № 02-010-2600/23284 от 16.11.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци произвеждани в България (СППЗ) за кампания 2013 г. С него е частично е отказана финансова помощ на "В и ВГД Оранжерии П." ООД в размер на 2 914, 04 лв. за заявените за подпомагане оранжерийни краставици по схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци произвеждани в България (СППЗ) за кампания 2013 г. С оспорваното решение № 1021 от 27.06.2017 г., постановено по адм. дело № 31/2017 г. на Административен съд Б., е отменено уведомителното писмо и е върната административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 01.17.0413/96440 от 04.04.2013 г. на "В и ВГД Оранжерии П." ООД, в частта относно декларираните за подпомагане площи за оранжерийни краставици, за които е отказана субсидия в размер на 2 914, 04 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и на установената от закона форма. Но уведомителното писмо било издадено при противоречие с материалноправните разпоредби. В тази насока първоинстанционният съд е приел, че при определяне на размера на помощта административният орган е следвало да съпостави произведеното от бенефициента количество зеленчуци, съобразно издадените сертификати - каквито указания са дадени с влезлия в сила съдебен акт по адм. д. № 163/2015 г. на Административен съд Б., оставен в сила с решение по адм. д. № 14619/2015 г. на Върховния административен съд. Административният съд е счел, че доколкото в случая се установявало пълно съвпадение между декларираните за производство количества оранжерийни краставици и реално произведените такива, за които са издадени сертификати, то следва да се приеме, че органът не е изпълнил указанията, дадени му в посочените съдебни решения. Първоинстанционният съд е приел, че от данните от издадените БАБХ сертификати за произведени количества се установява пълно съвпадение между заявените за подпомагане площи за оранжерийни краставици и установените на място площи, засадени с оранжерийни краставици към 03.10.2013 г. Съдът е счел, че съображенията на органа за отказа за изплащане на субсидия от 2914, 04 лв. е в нарушение на материалноправните разпоредби, тъй като не се установяват основанията по чл. 17, ал. 2 вр. чл. 15б, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане /Наредба № 2/ - за намаляване на субсидията по СППЗ за кампания 2013 г. по подаденото от жалбоподателя заявление. Обжалваното решение е правилно. Установява се, че процесното уведомително писмо за постановения частичен отказ за подпомагане е второ по ред по искането от 08.01.2014 г. на "В и ВГД Оранжерии П." ООД за финансова помощ по СППЗ. Първото от тях /с изх. № 02-010-2600/23284 от 10.10.2014 г. / е отменено с решение № 1580/26.10.2015 г. по адм. д. № 163/2015 г. на АС Б., оставено в сила и решение № 7772/27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14619/2015 г., IV отд. В последното съдебно решение част от дадените указания са за това, че "... Без каквато и да било земеделска и житейска логика, са приети за недопустими за подпомагане за домати онези части от парцела, които са засадени с краставици и обратно. При това грубо са игнорирани представените сертификати, че от този БЗС са произведени и сертифицирани точно описаните в заявлението за плащане количества от единия и от другия вид култури... ". Дадените от съда указания са за съобразяване на представените сертификати за съответствие на качеството на плодове и зеленчуци, издадени от БАБХ, сред които и 456 за оранжерийни краставици. В случая представените по преписката 456 сертификати за оранжерийни краставици установяват произведените 2045, 92 т. краставици от съответните заявени пет БЗС - БЗС 56126-70-1-1, БЗС 56126-70-2-1, БЗС 56126-71-1-1, БЗС 56126-71-2-1 и БЗС 56126-80-1-3. Неправилно административният орган се е основал отново на резултатите от извършената проверка на място, приключила с издаден контролен лист 03.10.2013 г. От назначена по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че разликата между заявената за подпомагане площ и приетата за допустима с процесното уведомително писмо е от БЗС 56126-80-1-3. Той е заявен за подпомагане с площ от 1, 68 ха, но при проверката на място е установена негова площ от 1, 57 ха, като по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2, неговата площ е редуцирана на 1, 47 ха. В резултат на това общата заявена за подпомагане площ е намалена от 12, 23 ха на 12, 02 ха. Видно обаче от цитирания контролен лист, при проверката на място за БЗС 56126-80-1-3 е установена култура оранжерийни домати. Това е в съответствие със заявлението на земеделския производител, според което БЗС 56126-80-1-3 е заявен за производство на две реколти оранжерийни домати и една реколта оранжерийни краставици. Логично е при проверката на място през по-голяма част от годината БЗС 56126-80-1-3 да е засят с оранжерийни домати. Същевременно от установената при проверката на място по-малко площ, засети с оранжерийни домати, не може да се съди, че парцелът е бил със същата по-малка площ и при засяването му с оранжерийни краставици. В тази насока са и обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 29.05.2017 г. Това, че БЗС 56126-80-1-3 не е бил с по-малка площ се опровергава категорично от представените по делото 456 сертификати за оранжерийни краставици. Затова не са били налице условията на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2 за постановения частичен отказ за подпомагане относно заявените за това оранжерийни краставици. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба на "В и ВГД Оранжерии П." ООД. Частната жалба е допустима – тя е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение искането на "В и ВГД Оранжерии П." ООД за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. съдът е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение по представения списък на разноските е посочено, че е заплатено по банков път. Но по делото няма доказателства, че възнаграждението е реално заплатено. Обжалваното решение в тази му част също е правилно. Действително в представения по адм. дело № 31/2017 г. договор за правна помощ е посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено с платежно нареждане от 28.03.2017 г. Същото е посочено и в представения по делото списък на разноските. Но до приключване на производството по делото доказателства за реалното му заплащане не са представени. Затова с обжалваното решение законосъобразно е оставено без уважение искането на "В и ВГД Оранжерии П." ООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представената с частната жалба вносна бележка не променя горния извод. Така е, защото според т. 1 и т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноските е следвало да бъдат доказани до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, а не след постановяване на обжалваното съдебно решение. Последното не е незаконосъобразно и в тази му част, поради което не са налице основания за изменянето му. Затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за присъждане на разноски за производството. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника по касационната жалба "В и ВГД Оранжерии П." ООД за присъждане на направените от него разноски по делото. Същите са в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и са за цялото производство по делото – както по касационната жалба, така и по частната жалба. Предвид неоснователността на частната жалба /разрешаването на спора във вреда на частния жалбоподател/ разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат признати само до сумата от 400 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,