Решение № 343 от 17.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1119/2012 г.

Решение № 343 от 17.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1119/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения М. Г. Г. за възобновяване на нохд № 91/12 г. на РС - Попово и на внохд № 71/12 г. по описа на ОС - Търговище. Съдържанието на искането сочи на твърдения за наличието на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Адвокат А., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения, поддържа искането за възобновяване, като изразява становище, че делото следва да бъде върнато на РС - Попово за ново разглеждане, тъй като осъденият Г. отрича авторството на деянието. Осъденият Г., поддържа искането си и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 96 от 21.03.2012 г., постановена по нохд № 91/12 г., Районен съд - Попово е признал подсъдимия М. Г. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" и "Б" от НК и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. С горепосочената присъда е признат за виновен и подсъдимият В. Н. Г., който не отправя искане за възобновяване. В тежест на подсъдимите са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 48 от 26.04.2012 г., постановено по внохд № 71/12 г., ОС- Търговище е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVII от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при което двамата подсъдими са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, решаващите съдилища са направили и верни правни изводи. Последните се оспорват от подсъдимия Г., но възраженията му са неоснователни и не се възприемат от настоящата инстанция. Твърденията, залегнали в искането сочат на оттегляне на самопризнанието и оспорване на признатите факти. Съгласно ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Също така следи за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение от въззивния съд по реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК. Отново съгласно цитираното тълкувателно решение, изявленията на подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК не могат да бъдат оттегляни след постановяване на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК. Данните по делото сочат, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да разяснил правата на подсъдимите по чл. 371 от НПК. Съдът е дал разяснения за процедурата при провеждане на съкратено съдебно следствие и правните последици от него. Подсъдимият Г. изрично е заявил, че разбира обвинението, направеното разяснение и е съгласен делото да се разгледа по диференцираната процедура. Горното обуславя извод за законосъобразно разглеждане на първоинстанционното производство при съкратено съдебно следствие, факт, който е констатиран и от въззивния съд, поради което не са налице касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Ето защо, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения М. Г. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение