Решение № 13295 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8400/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на "Хипнотик ДС" ЕООД със седалище гр. Несебър, чрез процесуалния му представител адв. Бошнаков, против решение 3714 от 22.04.2025г., постановено по адм. д. 1414/2024г. по описа на Административен съд гр. Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед 2098 от 11.06.2024г. на заместник кмета Правно обслужване и общинска собственост /ПООС/ на община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да премахне на незаконен строеж, представляващ "ограда с портал" в ПИ с идентификатор 51500.86.43 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Несебър, м. Кокалу с дължина 39м., изпълнена от стоманобетонна плътна част с височина около 0,50м. с монтирани върху нея ажурни метални елементи с обща височина оградата 1,20м., навлизаща изцяло в ПИ идентификатор 51500.86.43 с начин на трайно ползване за второстепенна улица в нарушение на действащия ПУП. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че е неправилен и в противоречие със закона извода на съда за това, че е налице незаконен строеж на оградата, извършен без строителни книжа от една страна. Посочва, че предвид установяванията на приетата по делото СТЕ, наредената за премахване ограда попада в изключенията по чл. 151 ал. 1 т. 1 ЗУТ, а именно е строеж, за който не се изисква строително разрешение. По отношение на заповедта, в частта, с която е наредено премахването на оградата като противоречаща на действащия ПУП, навежда съображения, че същият е от 2019г., а процесната ограда е била построена много преди това, а именно към 2007г. със строежа на законно построената на място жилищна сграда и съобразно действалия към момента на построяването й ПУП. Посочва в тази връзка и че изградена в улицата по одобрения през 2019г. ПУП ПУР водомерна шахта е била изградена съобразно действалия към момента на изграждането й ПУП и с одобрени строителни книжа. Твърди и че от СТЕ се установява, че към момента на изграждането й, оградата е построена в рамките на собствения му имот и е строеж по отношение на който не се изискват строителни книжа съгласно чл. 147 ал. 1 т. 7 и чл. 151 ал. 1 т. 11 ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът заместник кмета ПООС на община Несебър не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед на кмета на община Несебър, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че нареденият за премахване обект представлява безспорно строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ. Посочил е, че оспорената заповед е издадена на правните основания по чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗУТ, като е изложил съображения, че в случая не се установява основанието по чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ, според която незаконен е строеж, който се извършва в противоречие с предвижданията на действащия ПУП. В тази връзка е приел, че от СТЕ е установено, че процесната ограда е изпълнена по имотната граница на имота на жалбоподателя на два етапа през 2011г. и през 2016г., а именно няколко години преди одобряването на ПУП план за регулация по чл. 16 ал. 1 ЗУТ за територията, а именно одобрения с решение 1148 по т. 26 от протокол 40 от 05.09.2019г. на Общински съвет - Несебър ПУП ПР за кадастрални райони 51500. 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, местност "Кокалу", землище град Несебър. Приел е, че след като оградата е построена преди одобряването на този ПУП, то няма как при строежа й да бъде съобразена с регулационен план, който не е бил приет към момента на изграждането й. Направил е извод обаче за законосъобразност на заповедта, поради наличието на второто основание, на което е издадена, а именно чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ без необходимите строителни книжа. В тази връзка е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 48 ал. 8 ЗУТ, която за имоти извън урбанизираната територия и в неурегулирани части на населените места, допуска ограждането на имотите само с леки огради, съобразени с изискванията на чл. 48 ал. 2 ЗУТ. Приел е, че изградената на място ограда не отговаря на това изискване, което приема за приложимо, тъй като прави извод, че към момента на изграждане на оградата имота е попадал в неурегулирана територия. Приел е и че разпоредбата на чл. 151 ал. 1 т. 11 ЗУТ е неприложима, тъй като тя се отнася само за изграждане на огради от визираната категория в урегулирани имоти, а преди одобряването на ПУП от 2019г. е посочил, че имота на жалбоподателя не е бил урегулиран. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна досежно посоченото в нея правно основание по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, поради което е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед на кмета на община Несебър, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съответно на закона и събраните доказателства е и приетото от съда, че наредената за премахване ограда не следва да бъде квалифицирана като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, който определя като незаконни строежите, които са в несъответствие с предвижданията на действащия към момента на изграждането им подробен устройствен план. В случая оградата е изградена в период предшестващ, одобряването на ПУП през 2019 г., следователно не е възможно оградата да бъде съобразена с ПУП, който не е част от правната действителност и който не е бил действащ към момента на изграждането на процесната ограда, както правилно е обосновал и съставът на АС гр. Бургас. Неправилен обаче е извода на Административен съд гр. Бургас за незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ поради липса на разрешение за строеж. Неправилен е извода на съда за приложимост на чл. 48 ал. 8 ЗУТ, тъй като посочената разпоредба касае имоти, които се намират извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места. В случая видно от представените по делото доказателства имотът на жалбоподателя не се намира извън границите на урбанизираната територия, а напротив е в границите на урбанизираната територия и макар да няма доказателства, че е бил урегулиран, същият не се намира в неурегулирани части от населеното място. В случая не е спорно, че за оградата не е издавано разрешение за строеж, но предвид установените параметри на същата, такова не се изисква по закон. Това е така, тъй като от заключението на изслушаната и приета СТЕ се установява, че плътната част на оградата варира под 60 см, а именно от 0,12 до 0,49м. в най високата си част, а края, който е с височина от 0,77 се дължи на деневилацията на терена, като вещото лице е установило, че средната височина е до 0,50м., а в горната си част оградата е съставена от ажурни метални елементи. Предвид това, същата попада в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, според което не се изисква разрешение за строеж за огради, чиято плътна част не надвишава 60 см. Следователно липсата на строителни книжа, при положение, че такива не се изискват, предвид характеристиките на конкретния строеж, не обосновава незаконност по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Като е достигнал до обратен извод съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмяна на обжалваната пред него заповед. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски като основателно и доказано, тъй като са представени доказателства за строени такива за настоящата инстанция, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,