Решение № 9783 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД с ЕИК 123531939 и със седалище, и адрес на управление в [населено място], област Стара Загора, срещу Решение 3343 от 22.05.2023 г., постановено по адм. дело 7415 по описа на Административния съд София-град за 2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение Ц-19 от 01.07.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) в частта му по т. III от диспозитива, касаеща отказ за утвърждаване на цена, по която ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД да продава електрическа енергия на обществения доставчик. Наред с това първоинстанционният и касационен жалбоподател е осъден да заплати на Комисията 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател обосновава неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички заявени от него възражения. Твърди, че извършената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза изобщо не е обсъдена от решаващия състав на административния съд. Приема за вътрешно противоречив формирания от съда извод за неотносимост на заключението на експертизата към предмета на спора. Излага доводи, че обжалваният съдебен акт е немотивиран и е постановен в нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 21, изр. второ от Закона за енергетиката (ЗЕ). По тези съображения иска отмяната на обжалваното решение, както и отмяната на оспореното пред първата инстанция Решение Ц-19/01.07.2022 г. на КЕВР. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за сторените в настоящото производство разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) с адрес в София, [улица]не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител гл. юрк. Р. Райков, който оспорва касационната жалба, а по същество иска потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касационния жалбоподател. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена от надлежна страна по делото, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, по жалба на ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД против Решение Ц-19/01.07.2022 г. на КЕВР в частта му по т. III от диспозитива, в която Комисията е отказала утвърждаване на цена, по която това дружество да продава електрическа енергия на обществения доставчик. Административният съд е установил, от фактическа страна, че с Решение Ц-19/01.07.2022 г. в частта му по т. I.1. Комисията е определила прогнозна месечна разполагаемост за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. Посочил е, че производителите, за които е определена разполагаемост, са такива в състава на НЕК ЕАД Национална електрическа компания (НЕК) ЕАД; АЕЦ Козлодуй ЕАД; Ей И Ес 3С Марица Изток 1 ЕООД; Контур Глобал Марица Изток 3 АД; централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия; ВЕИ. В частта по т. ІІІ от това решение КЕВР е отказала на ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД да утвърди цена, по която това дружество да продава електрическа енергия на обществения доставчик. По делото пред първата инстанция е допусната съдебно-икономическа експертиза, извършена от вещо лице магистър-икономист В. П., прието в съдебно заседание от 02.03.2023 г. и неоспорено от страните. Съдът е преценил подадената от ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД жалба за процесуално допустима. В хода на разглеждането й по същество, е формирал извод за нейната неоснователност. Обосновал се е, че частично оспорения административен акт, по аргумент от разпоредбите на чл. 10, чл. 21, ал. 1, т. 21 и чл. 30, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), попада в кръга на материалната компетентност на КЕВР. Приел е, че процесното решение на Комисията е прието при наличие на изискуемия кворум, в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че същото е мотивирано, като спорът между страните се свежда до материалната законосъобразност на акта. Анализирал е нормата на чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ. Посочил е, че определянето на разполагаемост, съгласно тази законова разпоредба, е обусловено от съотношението между регулираната цена на дружествата производители на електрическа енергия и прогнозната пазарна цена за регулаторния период, при което утвърдената цена на електрическата енергия не следва да надхвърля прогнозираната пазарна цена с повече от 10 на сто. Обсъдил е методиката за определяне на прогнозна пазарна цена по Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба/та). Посочил е, че прогнозната пазарна цена за базов товар за конкретния регулаторен период е изчислена от КЕВР в размер на 430, 94 лв./ MWh, без ДДС (стр. 12 от оспореното решение). Преценил е, че тази прогнозна пазарна цена е определена законосъобразно, в рамките на оперативната самостоятелност на Комисията. Приел е, че изложените от административния орган в тази връзка мотиви са детайлни и логични. На следващо място съдът се е мотивирал, че първоинстанционният и касационен жалбоподател не попада в обхвата на чл. 21 ал. 1, т. 21, изр. второ ЗЕ, тъй като, както предложената от самия производител ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД пълна цена на електрическата енергия, така и изчислената от регулатора цена на произведената от това дружество електрическа енергия, не надвишават прогнозната пазарна цена за периода, определена от КЕВР. Изложил е съображения, че когато производствената цена, предложена за утвърждаване, не надхвърля с повече от 10 на сто прогнозната цена, следва да се съблюдава посочения в чл. 24, ал. 2 ЗЕ принцип. Формирал е извод, че конкретният спор не попада в обхвата на втората предвидена в чл. 21, ал. 2, т. 21 ЗЕ хипотеза и изключенията, уредени в чл. 93а и чл. 94 ЗЕ. Отхвърлил, като неоснователно, възражението на дружеството за наличие на противоречие между мотивите и диспозитива на оспореното решение по отношение на изчислената от КЕВР за ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД пълна цена за енергия 328, 11 лв./ МВтч. (таблица на стр. 37 от процесния акт), за която дружеството посочва, че се съдържа единствено в мотивите, но не и в диспозитива на решението на Комисията. Аргументирал се е, че КЕВР не следва да утвърждава цени на електрическа енергия на всички производители, а само на тези от тях, за които е предвидила разполагаемост и количества енергия за регулирания пазар. Счел е, че след като ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД не изпълнява условието по чл. 21, ал. 1, т. 21, изр. второ ЗЕ, Комисията не се е произнесла с нарочен диспозитив, утвърждаващ цена на електрическа енергия за това дружество, а е формирала диспозитив, с който отказва да утвърди цена, по която то да продава електрическа енергия на обществения доставчик. Преценил е, че в конкретния случай, не е налице мълчалив отказ на КЕВР да утвърди цена на електрическа енергия. Кредитирал е, като компетентно изготвено и обосновано, заключението от извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, но е приел, че то е неотносимо към предмета на спора. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение Ц-19/01.07.2022 г. на КЕВР в частта му по т. III от диспозитива и за неоснователност на подадената от ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД жалба. С тези мотиви, Административният съд София-град е постановил обжалвания съдебен резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно, тъй като е постановено при допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения. Предмет на спора пред административния съд, така като е уточнен и от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, проведено на 17.11.22г. пред АССГ, е решението на КЕВР в т.III от него, с която отказва на ТЕЦ Марица изток 2ЕАД, да утвърди цена, по която да продава електрическа енергия на обществения доставчик. Касационната инстанция преценява, че административният съд е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение, неизяснявайки обстоятелства от значение за правилното конституиране на страните по спора, в случая на заинтересованите страни. От предмета на спора и от решението на КЕВР, следва, че на жалбоподателя не е определена разполагаемост от КЕВР за ценовия период 01.07.2022г.-30.06.2023г. В решението си, както и административният съд е посочил, КЕВР определя 12 086 618 MWh необходимо количество електрическа енергия за разполагаемост за този ценови период. Видно от съдържанието на решението на КЕВР е, че това количество разполагаемост за периода,е разпределено между производители /6 на брой/ на ел. енергия, посочени в първата таблица на стр.38 от Решението на КЕВР. Поставя се въпросът, при евентуално участие на жалбоподателя в разполагаемостта за периода, би ли настъпила промяна в определената индивидуална разполагаемост на производителите, посочени в таблицата или не, и ако отговорът е положителен, на всички или само на тези, определени от КЕВР. Също така с решението на КЕВР е определена цена, по която общественият доставчик НЕК ЕАД да продава електрическата енергия на крайните снабдители през съответния период. Видно от таблицата на стр.45 от решението на КЕВР е, че определящи компоненти за размера на цената са утвърдените от КЕВР цени на производителите на ел. енергия, на които е определена разполагаемост, по които да продават ел.енергията на обществения доставчик. Поставя се въпросът, при евентуално определяне на разполагаемост на жалбоподателя за периода, респективно на цена по която да продава ел. енергия на обществения доставчик, определената цена на НЕК ЕАД, по която да продава ел. енергия на крайните потребители, би ли претърпяла промяна. Административният съд е следвало да изясни тези два въпроса, чрез изискване на информация и обяснения от КЕВР, след което да прецени необходимостта от конституиране на НЕК ЕАД и производителите (или на някои от тях) с определена разполагаемост като заинтересовани страни по делото, като за тази преценка следва да съобрази отговорите на двата въпроса и доколко те водят до заключение, че посочените субекти се ползват от решението по отношение на жалбоподателя и то е благоприятстващо за тях. Основателно е оплакването на касатора, че административният съд не е изложил самостоятелни мотиви. Административният съдът е възприел изцяло констатациите и изводите на КЕВР, обосновали оспореното решение. Безспорно установено е по делото, че предложената от жалбоподателя цена и изчислената му от КЕВР са под прогнозната годишна пазарна цена за базов товар за периода. По това обстоятелство не се спори. След като не е било налице законопредвиденото обективно обстоятелство за изключване на жалбоподателя от производителите на ел. енергия, на които да се определи прогнозна месечна разполагаемост за производство на ел. енергия, следва да е ясна и обоснована субективната преценка на Комисията за този резултат. Както административният орган, така и административният съд говорят за критерия по чл.24, ал.2 от Закона за енергетиката, както и че той именно е в основата на преценката да не се определи разполагаемост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗЕ, действаща към момента на приемане на оспореното решение на КЕВР, разпорежда следното: 2) При изпълнение на правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 21 комисията прилага критериите по-ниска цена, сезонност и покриване на върхови товари. Очевидно е от текста, че критерият не е един, както са приели административният орган и първоинстанционният съд, а три. Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата водят до извод, че посочените критерии са в условията на кумулативност. Това заключение следва и от целта, която се преследва с осигуряване на разполагаемостта на ел. енергия за определен период от време, а именно - гарантиране на сигурността на електроенергийната система и избягването на недостиг ( провокиран от различни причини) на електроенергия в квотата на обществения доставчик, осигуряващ снабдяването с ел. енергия на регулирания пазар. В случай, че с механизма за разполагаемост законодателят е целял единствено постигането на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, при приемането на разпоредбата по чл.24, ал.2 (отм) ЗЕ би спрял до първия посочен критерий по-ниска цена. Липсват съображения на съда по въпроса, налице ли са констатации и изводи, направени от КЕВР в решението й, и кои са те, обосноваващи приложението и на трите критерии по чл.24, ал.2 /отм./ ЗЕ при изключването на жалбоподателя от производителите, на които се определя разполагаемост за периода. Друг относим въпрос, свързан с приложението на чл.24, ал.2 /отм./ ЗЕ е, дали посочените в разпоредбата критерии се прилагат при определянето на производителите, на които КЕВР определя разполагаемост. Законодателят е свързал приложението на критериите по чл.24, ал.2 ЗЕ с правомощието на КЕВР по чл.21, ал.1, т.21 ЗЕ, а това изисква тълкуване на разпоредбата на чл.21, ал.1, т.21, за да се разкрие точното съдържание на това правомощие . Дали то е за определяне на разполагаемост и количеството електрическа енергия на производители, за които не е налице законовата предпоставка / чл.21, ал.1, т.21, изр. 2 ЗЕ/, изключваща ги от кръга производители, на които може да се определи разполагаемост или правомощието на КЕВР включва, и определяне на производителите измежду допустимите / за които не е приложима негативната законова предпоставка/, на които да бъде определена месечна разполагаемост. Касационният контрол е контрол за приложението на правото от първоинстанционния съд. При липсата на съображения в обжалваното решение, въз основа, на които да се прецени тълкуването на приложимите в случая разпоредби от ЗЕ, направено от постановилия го съд, за касационния състав е невъзможно да осъществи касационен контрол. Поради допуснатите от първоинстанционния съд съдопроизводствени нарушения, които са съществени, касационният съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно, поради което следва да го отмени и върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд София-град. Воден от горните съображения и на осн.