Решение № 14008 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4963/2010 г.

Решение № 14008 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4963/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба /неправилно наименована като жалба/ от Венцислав Кръстев Линков от София, срещу решение № 21/5.03.2010 г. по адм. д. № 8361/2009 г. на Административен съд, София-град, I-во отделение, 8 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № ЧР-з-677/04.11.2009 г. на Председателя на ДА "Национална сигурност", с която е прекратено служебното му правоотношение, поради придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът приел, че посоченото в заповедта правно основание чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗДАНС, която е действаща норма към датата на издаване на заповедта, овластява административния орган едностранно да прекрати служебното правоотношение, при наличието на осигурителен стаж, какъвто е налице по отношение на жалбоподателя. Приет е за неоснователен довода на жалбоподателя, че вече е бил пенсиониран и не може втори път да бъде прекратено трудовото му правоотношение на това основание, тъй като предходното прекратяване на служебното правоотношение е било извършено на друго самостоятелно основание, което не преклудира правото на адм. орган да освободи служителя на осн. чл. 69 КСО, по реда на чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗДАНС. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се сочи общо незаконосъобразност на съдебното решение и неправилно. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е постановено правилно и в съответствие с действащата правна норма на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС, към датата на издаване на заповедта. Недопустимо е да се разглежда новата разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 2а ЗДАНС, която не е посочена в обжалваната заповед, нито е било в сила към датата на издаването й, в какъвто смисъл е направено искане в касационната жалба. Правилно е и приетото от първоинстанционния съд, че първоначалното пенсиониране на жалбоподателя не може да преклудира правото на адм. орган да освободи служителя на осн. чл. 69 КСО и това да се извърши само по негова преценка, при наличието на осигурителен стаж. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,