Решение № 16419 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2013 г.

Решение № 16419 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Бони Комерс" АД, представено от изпълнителния директор Ради Рашев, срещу решение № 592 от 15.03.2013 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 48 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване № 1213424/13.09.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Бургас. В хода на производството пред касационната инстанция, на основание чл. 227 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е заличен като касатор "Бони Комерс" АД и вместо него е конституиран универсалният му правоприемник "Свинекомплекс Брестак" АД. Като противоречащ на процесуалния закон е квалифициран пропуск на съда да възприеме допуснати в административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Според касатора е недопустимо при оспорването по административен ред да се индивидуализира за първи път публичното задължение, с което е извършено прихващането. Възразява против избраната от приходната администрация поредност на погасяване на задълженията чрез прихващане. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. За да отхвърли оспорването на АПВ АС Бургас е приел, че след изчерпване в данъчни периоди м. м. 06 и 07.2012 г. отношение на "Бони Комерс" АД на процедурата по приспадане на деклариран от него данък за възстановяване, остатъкът ДДС за възстановяване е 460.64 лева. Според инстанцията по същество, макар в АПВ да не е посочено публичното задължение, с което се извършва прихващането, от акта на решаващия орган се установява, че се погасява задължение за ДДС по РА № 02251000062/29.11.2010 г. За събирането на вземането по този РА е образувано изпълнително дело и сумата 460.64 лева е насочена за погасяване на задължението за ДДС - главница на основание чл. 169, ал. 5 от ДОПК. Отречено е допускането на нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на АПВ. С позоваване на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК е изключена възможността за отмяна на акта и връщане на преписката на органа по приходите. Решението е неправилно. В съдебната практика неведнъж е заявявано разбирането за липса на правна уредба на института на прихващането в данъчното законодателство и приложимостта по тази причина на правилата на ЗЗД относно фактическия състав на този институт, а относно производството за компенсиране - на разпоредбите на раздел I от гл. ХVI от ДОПК /вж. р. № 8396 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3072/2009 г., I о./. С арг. от чл. 103, ал. 1 от ЗЗД компенсируеми са насрещните, еднородни, ликвидни и изискуеми вземания. С чл. 128, ал. 1 от ДОПК е въведено ограничение относно кръга на вземанията подлежащи на прихващане и възстановяване по реда на кодекса - недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. В разглеждания казус вземането на данъчния субект е за ДДС за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, т. е в приложното поле на компенсацията. Цитираната разпоредба на ЗДДС създава и задължение на приходната администрация да извърши служебно прихващане на остатъка за възстановяване за погасяване на изискуеми публични задължения, събирани от НАП /инициирането ex offitio на такова производство е в контекста и на правилото на чл. 129, ал. 1 от ДОПК/. Прихващането е в поредността по чл. 92, ал. 6 от ЗДДС. При препращането от § 2 от ДР на ДОПК за АПВ следва са се отнесат изискванията за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК. Част от необходимото съдържание на ИАА по чл. 59, ал. 2, т. т. 4 и 5 от АПК е посочване на фактически и правни основания за издаването му и разпоредителна част, в която се определят правата и задълженията на адресата, начинът и срокът за изпълнение. Административният акт е единство от мотиви и диспозитив. Оспореният пред АС Бургас АПВ не съдържа фактически твърдения за конкретни изискуеми задължения на "Бони Комерс" АД и не разпорежда прихващане на заявеното от него по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС вземане с индивидуализирано публично задължение. Попълването на мотивите на акта не може да се извърши с препращането към справката от 13.09.2012 г., тъй като тя сочи повече от едно задължения. Без в АПВ да е индивидуализирано прихващаното публично задължение по вид, данъчен период и/или акт за установяването му, няма как да настъпи действието на прихващането, което се изразява в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото /вж. чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, чл. 129, ал. 4 и чл. 169, т. 2 от ДОПК/. Попълването на съдържанието на АПВ с решението на директора на дирекция ОДОП обезсмисля оспорването по административен ред. Вместо да констатира пороците на обжалвания пред него акт с последиците по чл. 155, ал. 4, т. 2 от ДОПК, решаващият орган се е опитал да ги санира издирвайки компенсируеми публични задължения и зачитайки разпореждането на публичния изпълнител от 30.11.2012 г. /т. е след издаването на АПВ/ за разпределяне на сумите за погасяване на главница - задължение за ДДС по РА. Обратно на приетото от съда разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК не изключва правомощието му след отмяна на акта да върне преписката на администрацията. Всъщност точно обратна е уредбата, дадена с чл. 160, ал. 3 от ДОПК и е обвързана с естеството на акта. Забрана за връщане на преписката има само при оспорване на РА - чл. 160, ал. 4 от ДОПК. При обжалването на АПВ именно естеството на акта и последиците му - за погасяване и/или възстановяване на вземания, предполага след отмяна решаването на въпроса относно съществуването на предпоставките и/или условията на прихващането/възстановяването да се отнесе отново пред администрацията. Неправилна е предложената от касатора интерпретация на разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК /в приложимата редакция преди новелата от ДВ бр. 94 от 2012 г./ приравняваща възникването на задълженията за данъци на установяването им. С оглед класифицирането на административните актове като констативни, декларативни и конститутивни, ревизионният акт в първата хипотеза на чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК е декларативен. Той не поражда, а установява публични задължения. Редът на погасяване на данъчни задължения по чл. 169, ал. 4 от ДОПК в обсъжданата редакция е обвързан с времето на възникване, а не на установяване на задълженията. Допуснатите в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила и пропускът на административния съд да ги възприеме се преодоляват по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 160, ал. 3 от ДОПК с отмяна на съдебния акт и на АПВ и връщане на преписката на администрацията за постановяване на акт съобразен с изискванията за форма по указанията в настоящото решение. При този изход на спора на касатора се следват разноски по производството в размер на 375 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 160, ал. 3 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение