Решение № 470 от 4.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1617/2014 г.

Решение № 470 от 4.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1617/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от адв. С., защитник на подсъдимия М. Й. В., против решение № 284 от 17.07.2014 г., постановено по внохд № 330/14 г. на Апелативния съд - гр. София, с която се възразява наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и иска намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и/или приложението на института на условното осъждане. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява, а адв. С. поддържа жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. За да се произнесе ВКС взе предвид следното: С оспореното въззивно решение е потвърдена присъдата на Окръжния съд-гр. Видин, постановена по нохд № 352/13 г. Отговорността на подсъдимия е ангажирана за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 НК са наложени наказания - лишаване от свобода за срок от 10 месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим и глоба в размер на 200 лева. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Възражението за явна несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване е неоснователно. Исканията за намаляване на наказанието и отлагане на неговото изпълнение не могат да бъдат удовлетворени. Доколкото първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по особените правила на двадесет седма глава от НПК, в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл. 58а НК. Данните по делото не разкриват наличие на многобройни обстоятелства, които смекчават отговорността на жалбоподателя, както и такива от изключителен характер. Това препятства възможността за приложението на института на смекчената наказателна отговорност, поради което индивидуализацията на наказанието правилно е извършена в рамките на предвиденото от закона - чл. 58а, ал. 1, във връзка с чл. 54 НК. По размер наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. Изпълнението на наказанието не може да бъде отложено, тъй като към извършване на инкриминираното престъпление на 31.10.2010 г. подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер - по нохд № 669/09 г. по описа на ВРС. Нещо повече, извършил е престъплението в изпитателния срок, определен с присъдата по същото дело. Последното винаги предопределя приложението на чл. 68, ал. 1 НК, което обаче не е сторено. Съдът не се произнесъл и по приложението на чл. 25, във връзка с чл. 23 НК, макар инкриминираното престъпление да е в съвкупност с това по нохд № 443/10 г. Констатираните пропуски са отстраними в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. т., и 3 НПК, поради което не са основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Предвид изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК