Решение № 1067 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2010 г.

Решение № 1067 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Фарок Ниа Фаршид Ахмад, гражданин на Иран, срещу решение № 429/5.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответната страна - председателят на ДАБ, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, намира същата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С решение № 429/5.10.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), на Фарок Ниа Фаршид Ахмад, гражданин на Иран е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. Административният орган е изложил съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. Административният орган е приел, че Фарок Ахмад, гражданин на Иран, кюрд по народност е напуснал страната си легално, с редовен национален паспорт. През месец септември 2009 г. пристига в България легално, с надлежно извадена виза и като причина за предоставяне на статут сочи преследване от страна на официалните власти в Иран. Поддържа, че многократно е арестуван и обвиняван в шпионаж, в сътрудничество с Кюрдската демократическа партия, както и, че е заплаха за националната сигурност. Със становище от 15.07.2010 г. изготвено от РПЦ експерт в РПЦ - София в ДАБ при МС, е направено мотивирано предложение да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази връзка е съобразено, че в бежанската история на чужденеца не се установяват факти за осъществено преследване по смисъла на определението за бежанец. Кандидатът не е бил заплашван по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група. Опасенията на кандидата за преследване, арести и присъди за шпионаж, за заплаха за националната сигурност и за сътрудничество на Кюрдската демократическа партия, действията на официалните ирански власти и полицейското производство в тази връзка, не се оценяват като релевантни за предоставяне на закрила. Безспорно е установено, въз основа на писмени доказателства, че макар да са били повдигани обвинения, чужденецът е оправдан, следствените действия срещу него са прекратени, осъдителните съдебни решения са отменени, поради което до реалното им изпълнение не се е стигнало.. Действията на официалните власти не следва да се кредитират, като репресия поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Твърденията за основателни опасения от преследване, не се подкрепят от каквито и да е обстоятелства, израз на преследване, поради основания изброени в чл. 8 от ЗУБ. Анализът на съществуващия в Иран граничен контрол, сочи, че Ахмад не би могъл легално да напусне страната си, ако официалните власти са го считали за политически неблагонадежден. Законосъобразно е решението и в частта, в която е отказан хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански статут и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя, съобразно предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК