Решение № 6213 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2015 г.

Решение № 6213 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11088/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Л. против решение № 3082 от 04.05.2015 г. по адм. дело № 9645/2014 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се поддържа, че е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторката моли решението да бъде отменено. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Районно управление "Социално осигуряване" - София и Агенцията за хора с увреждания не са взели становище по оплакванията. Ответникът - Агенция за социално подпомагане, чрез адв. Стоилов в съдебно заседание изразява становище за неоснователност касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е изразил становище за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане от друг състав на същия съд с указания. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. Т. Л. срещу Експертно решение № 0411 от заседание № 108/18.07.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия. С посоченото експертно решение на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК за общи заболявания - София № 2837 от 20.09.2013 г. по оценка на работоспособността и потвърждава по останалите поводи, като е определена 44 % трайно намалена работоспособност на Т. Т. Л. и е потвърден срока на инвалидността - три години, с водеща диагноза: мозъчносъдова болест, неуточнена. В решението е посочено, че в ЕР на ТЕЛК са дадени оценки на % ТНР по: - ч. 1, р. 9, т. 17.1 - 2х10 % ТНР; - ч. 1, р. 9, т. 30.1 - 2х10% ТНР; - ч. I, р. 9, т. 39 - 10 % ТНР. Посочените % неработоспособност са определени без да са аргументирани с описание на ортопедичен статус на опорно-двигателния апарат на тазобедрени, коленни стави и ходила по установената Методика. Дадените оценки не кореспондират със състоянието на лицето, установени в НЕЛК. С постановеното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата, като неоснователна, след като обосновано е приел за необорена законосъобразността на определената от НЕЛК степен на увреждане 44 %. За да достигне до този извод, съдът е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза, която е кредитирал като обективно и компетентно изготвена. С определение от 11.12.2014 г. съдът е назначил комплексна СМЕ, която да бъде извършена от специалисти невролог и ортопед, които след запознаване с приложената медицинска документация и при необходимост от извършване на преглед на жалбоподателката, да дадат отговор на въпроса правилно ли е определен процентът на трайно намалена работоспособност на лицето в оспорваното експертно решение. Вещите лица са изготвили заключението въз основа на МЕД на лицето, без да е извършен преглед. В заключението са изложени общите правила на приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза 2010 г. (НМЕ), като специалистите са посочили, че в ЕР на ТЕЛК не са описани обемите движение на двете тазобедрени и двете коленни стави, които определят в кои от точките на НМЕ 2010 г. се включва определения при прегледа функционален дефицит. Установява се, че жалбоподателката е и с хронично - рецидивиращи оплаквания от болки и световъртеж на базата на дегенеративни промени в гръбнака. В ЕР на ТЕЛК от 20.09.2013 г. е определен 30 % ТНР за тежък функционален дефицит по ч. 1, р. 4, т. 4.2. В тази точка НМЕ изрично е отбелязано в "Забележка", че при дегенеративни промени без доказани отпадни прояви може да се приеме 30 % ТНР само в изключителни случаи. В МЕД на Лозанова не е описан такъв необичаен болков синдром, който да бъде основание за определяне на съответния процент ТНР. Предвид така установеното вещите лица са стигнали до заключението, че процентът на трайно намалена работоспособност, определен с експертно решение № 0411/18.07.2014 г. на НЕЛК е правилен, съобразен с установеното здравословно състояние на жалбоподателката към 18.07.2014 г. и отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност, описани в приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ 2010 г. Това заключение е кредитирано от първоинстанционния съд, като достоверно и съдебният състав се е позовал на него, за да приеме, че не е налице материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето, които са посочени в жалбата, включително по състоянието на работоспособността/вида и степента на увреждане на лицето към момента на постановяване на обжалваното решение. Предвид изложеното състоянието на работоспособността се преценява към момента, в който ТЕЛК постановява решението си. В случая оспореното ЕР на НЕЛК е взето след извършен преглед на Лозанова на 18.07.2014 г., като при спазване изискванията на ч. 1, р. 9, т. 17.1, ч. 1, р. 9, т. 30.1, ч. 1, р. 9, т. 39 от приложение № 1 по чл. 63, ал. 1 от НМЕ, НЕЛК - специализиран състав по неврологични болести е достигнал до извода, че неправилно са определени 50 % ТНР. С оглед компетентно изготвеното заключение на вещото лице, и направеният анализ на медицинските данни при проведения преглед на лицето по ортопедични болести при постановяване на обжалваното експертно решение, може да се направи извод, че НЕЛК е спазил административнопроизводствените правила и е съобразил липсата на проценти ТНР с изискванията на ч. 1, р. 9, т. 17.1, т. 30.1 и т. 39 от приложение № 1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Видно от експертното решение № 0411 от заседание № 108 от 18.07.2014 г. на НЕЛК, последното е взето след преглед. Прието е, че Лозанова се оплаква от болки и скованост в гръбначния стълб, двете тазобедрени и двете коленни стави, ходи самостоятелно, без помощно средство, походката не е нарушена. Рентгеновите данни сочат на дв. Коксартроза, без ортопедичен функционален дефицит, дв. Гонартроза, без ортопедичен функционален дефицит, както и че двете ходила са без деформация, обуславящи % ТНР. Отчетен е незначителен функционален дефицит в тазобедрените стави (С-0-0-110, Ф-45-0-30, Р-40-0-30), както и запазени движения в коленните стави (С-0-0-110). Тези данни са установени при прегледа на лицето в НЕЛК на 18.07.2014 г., както е отразено в самото експертно решение. Според ч. 1, р. 9, т. 17.1 при ограничени движения на тазобедрената става в лека степен - екстензия-флексия до 0 градуса - 0 градуса - 90 градуса със средно положение на ротация и абдукция без други значителни ограничения - едностранно или двустранно се определя ТНР в диапазона от 0 - 10 %. Ч. 1, р. 9, т. 30.1 предвижда същият % ТНР при ограничаване подвижността на колянната става с лека степен - екстензия-флексия до 0 градуса - 0 градуса - 90 градуса. В случая не са установени деформации на ходилата, поради което не се следват определените по ч. 1, р. 9, т. 39 10 % за двустранно плоскостъпие. В част 1, р. 4, т. 4.2 е предвидено изрично, че при гръбначни и тазови увреди с трайни функционални нарушения, при които са налице дегенеративни промени без доказани отпадни прояви може да се приеме 30 % загубена работоспособност само в изключителни случаи при необичаен болков синдром. В действителност както от МЕД на лицето, така и след извършения в НЕЛК преглед не е наличен посоченият в НМЕ необичаен болков синдром. Съгласно чл. 63, ал. 4 от МНЕ, в относимата редакция (ДВ, бр. 55 от 4.07.2014 г.) увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане). Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от НМЕ изисква установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит да се съобразят със съответната отправна точка по приложение № 1 от Наредбата. В глава I на приложението "Заболявания на опорно-двигателния апарат", раздел I, се съдържат общи правила. Според тях, процентът на трайно намалена работоспособност при тези заболявания се определя съобразно функционалните ограничения на опорно-двигателния апарат и отражението им върху другите органи и системи. При дегенеративни промени на ставите на крайниците и на гръбначния стълб (артрози, остеохондрози) се вземат под внимание и данните за болка, за приемането на които дава основание клиничната находка (ставни отоци, мускулни контрактури, атрофии). Съобразяват се също така ограниченията в подвижността на ставите и рентгеновите данни за дегенаративни промени без други изменения. От изложеното се налага изводът, че посочената нормативна уредба изисква преглед на лицето към момента на експертизирането. В противен случай не могат да бъдат направени обосновани изводи относно увреждането, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит. По административната преписка са налични данни, с които Лозанова е призована на преглед, като няма възражения в този смисъл от жалбоподателката. Такива констатации липсват и в експертното решение. В него не са посочени и други причини по чл. 38 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Предвид изложеното, не са налице данни, които да навеждат към нарушаване на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Експертното решение на НЕЛК е постановено след проучване на ортопедичния статус на жалбоподателката в НЕЛК и след установяване на липсата на функционален дефицит. По отношение на възражението, направено в касационната жалба, че съдебно-медицинската експертиза е извършена само въз основа на документи, следва да се отбележи, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което не може да се възприеме тезата на касаторката, че при извършен преглед от вещите лица, повече от шест месеца от постановяване на експертното решение на НЕЛК, че изследванията на ортопедичния й статус, могат обективно да дадат информация за състоянието й към 18.07.2014 г. С определението от 11.12.2015, с което съдът е назначил комплексната съдебно-медицинска експертиза, е посочено, че заключението следва да се изготви на база медицинската документация и при необходимост да се извърши преглед на лицето. В случая специалистите по неврология и професионални заболявания и по ортопедия и травматология са изградили заключението си на база извършения на 18.07.2014 г. преглед на жалбоподателката в НЕЛК. В тази връзка неоснователни са възраженията за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК вещи лица, оглед и освидетелстване съдът може да назначи и служебно. При непълно и необосновано заключение следва да се назначи повторна или допълнителна експертиза, което в случая не е било необходимо, поради обективното и компетентно изготвено заключение, с което е изяснена материалната законосъобразност на оспорения административен акт. Относно възражението за неучастието на прокурор в първоинстанционното съдебно производство, като основание за отмяна на съдебния акт, следва да се отбележи, че участието на прокурора в първоинстанционни административни дела не е задължително. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,