Решение № 3725 от 6.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на З. Станев срещу Решение 283 от 01.12.2022 г., постановено по адм. дело 293/2022 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за обезсилването му и връщане на делото на друг състав за ново разглеждане, алтернативно отмяната му, като бъде постановено ново, с което се уважи исковата му претенция в пълен размер. Ответникът, Агенция за социално подпомагане (АСП), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Христов, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Перник се е развило по исковата молба на З. Станев против АСП, с която е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди със сума в размер на 2 000 лева, изразяващи се в негативно въздействие върху здравословното му състояние за периода от 01.04.2015 г. до 01.11.2016 г., причинени от незаконосъобразна Заповед 149 от 22.04.2015 г., издадена от директора на дирекция Социално подпомагане Младост, отменена по съдебен ред с Решение 5998 от 13.10.2015 г., постановено по административно дело 5359/2015 г. по описа на Административен съд София град, оставено в сила с Решение 6722 от 07.06.2016 г., постановено по административно дело 12840/2015 г. по описа на Върховен административен съд и от незаконосъобразна Заповед 149а от 17.10.2016 г. на директора на дирекция Социално подпомагане Младост, отменена по административен ред с Решение 22-РД06-0066/10.11.2016 г. на директора на регионална дирекция Социално подпомагане София, ведно със закона лихва върху тази сума, считано от 01.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. С решението си по делото административният съд е отхвърлил изцяло предявения от Станев иск като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът въз основа на установената фактическа обстановка от правна страна е приел, че не е налице причинна връзка между отменените, като незаконосъобразни, актове и претърпените неимуществени вреди, тъй като въпреки наличието на писмени доказателства, които обусловят извод за влошено здравословно състояние, то същото не произтича от тях. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство. Несъстоятелно е твърдяното, че с решението си съдът се е произнесъл свръхпетитум. Не се установява по делото да е заявена промяна на цената на иска, при което правилно е приет и разгледан предявен иск за обезщетение в размер на 2 000 лева. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Установено е от доказателствата по делото, че са налице два постановени индивидуални административни акта, които са били отменени като незаконосъобразни и административното производство е приключило с постановяване на благоприятен за ищеца акт, а именно със Заповед 149а от 18.11.2016 г., с която му е отпусната поисканата еднократна социална помощ в размер на 300 лева, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилен е извода на съда, че в настоящият случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, при установеното по делото от писмените доказателства и заключението на назначената по делото експертиза здравословно състояние в исковия период. Несъмнено забавеното отпускане на дължима се социална помощ на ищеца за близо година и половина, при несъмнена необходимост от нея има негативно отражение върху здравословното му състояние. В пряка причинна връзка с издадените и отменени административни актове, ищецът е претърпял установените неимуществени вреди. По силата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Макар ищецът да е имал множество заболявания преди подаването на молбата за отпускане на еднократна социална помощ, съдът неправилно не е преценил стресът, несигурността и напрежението от необходимостта за водене на съдебно производство на две инстанции при така установеното му състояние във връзка с постановения отказ и повторно направен незаконосъобразен такъв, които по несъмнен начин са въздействали върху него в описания в исковата молба аспект. Издадените незаконосъобразни актове са оказали неблагоприятно въздействие върху личната сфера на Станев, водещи до засягане на здравословното и психическо състояние, поради което е налице пряка причинно-следствена връзка. Относно размера на дължимото се обезщетение. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, периодът и интензитетът, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените вреди със сума в размер на 500 лева за целия исков период. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата считано от 01.11.2016 г. до окончателното й изплащане. С оглед гореизложеното решението в частта, с която е отхвърлен предявеният против Агенция за социално подпомагане иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер на 500 лева за периода от 01.04.2015 г. до 01.11.2016 г., като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск в посочения размер, ведно със законната лихва от 01.11.2016 г. до окончателното й изплащане. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение