Решение № 6864 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3449/2016 г.

Решение № 6864 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3449/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби- на Х. Х. Щ., чрез процесуалния му представител, назначен от съда на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. адв. А., на Х. Л. Щ., чрез пълномощника му адв. К. и на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, подадени против решение № 62/25.01.2016 г. по адм. дело № 1837/2015 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед № ЗД-РД03/226 от 18.05.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас и е осъдена Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас да заплати на С. Е. Е. сумата от 710 лв. разноски по делото. В жалбите на Х. Х. Щ. и Х. Л. Щ. се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат, че правното основание за издаване на заповедта за ползване на социалната услуга "Семейно консултиране и планиране" в ЦОП - Бургас е чл. 20, ал. 4, т. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), а като фактическо основание е посочено възстановяване и поддържане на контакти на детето с неговия баща. Предвид тези доводи, касационните жалбоподатели твърдят, че неправилно административният съд е приел, че при аналогични действия, извършени от майката на детето, чрез осигуряването на психологическа подкрепа с лични средства, не е било необходимо административният орган да продължава процедурата по издаване на процесната заповед. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. В касационната жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответникът - С. Е. Е., чрез пълномощника си адв. П. изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Поддържа, че разпоредената от административния орган социална услуга не е дефинирана и не е отговорено дали същата съответства на критериите и стандартите посочени в Наредбата за критерии и стандарти на социалните услуги, какво е значението и какъв е смисълът от прилагането й. Претендира и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са процесуални допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е заповед № ЗД-РД03/226/18.05.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, потвърдена с решение № 33 от 19.08.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Бургас, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е разпоредено малолетният Х. Х. Щ., роден на 6.03.2008 г., с родители: майка - С. Е. Е. и баща - Х. Л. Щ., да ползва дългосрочна социална услуга - "Семейно консултиране и подкрепа" към Центъра за обществена подкрепа - Община Бургас за срок от шест месеца. Мотивът за така издадения административен акт е, че двамата родители не оказват необходимата подкрепа и съдействие на детето за спазване на определения от Бургаски районен съд режим на лични отношения между бащата и детето. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил оспорената заповед, след като неправилно е приел, че след като майката на детето е ангажирала със собствени средства психологическа подкрепа и съдействие от специалист за сина й, не е било необходимо и наложително административният орган да разпорежда ползването на социалната услуга "Семейно консултиране и планиране" в ЦОП - Бургас. Първоинстанционният съд е направил неправилният извод, без да съобрази фактическите и правните основания за издаване на заповедта, че тя е издадена само с оглед възстановяване и укрепване на психичното здраве на детето, без да коментира необходимостта от провеждане на срещи между него и баща му. Наред с това съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради това, че социалната услуга, към която е насочено детето, не е сред изчерпателно изброените социални услуги, посочени в чл. 36, ал. 2 от ЗСП. Видовете социални услуги са изчерпателно посочени в цитираната разпоредба и за всяка от тях е дадена легална дефиниция, показваща нейната същност и социално предназначение. Според съда липсата на дефиниция на разпоредената социална услуга в заповедта прави административния акт немотивиран. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Безспорно е установено от фактическа страна, че С. Е. и Х. Щ. са родители на малолетното дете Х., роден на 6.03.2008 г. От доказателствата по делото е видно, че с решение от 19.11.2009 г. по гр. дело № 1988/2009 г. бракът между Е. и Щ. е прекратен, като родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето. Впоследствие личните контакти между Х. и бащата са изменени със съдебни решения, и вместо в гр. Варна, където живее Х. Щ., са се провеждали в гр. Бургас, където детето живее с майка си. По твърдения на майката се наблюдавали промени в поведението на детето, след осъществяване на срещите с бащата - детето ставало агресивно, ритало я, удряло я и я обиждало. Предвид това поведение на детето, Е. поискала с молба вх. № ЗД-94СС/83/03.10.2014 г. до Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас ползване на социална услуга за детето си по консултиране с психолог, като след проведено надлежно административно производство, на Х. е издадено направление за ползване на социална услуга "Индивидуално психологическо консултиране". До приключване на административната процедура, обаче, по издаване на направлението за ползване на социалната услуга, поради проблеми в комуникацията и разбирателството между двамата родители, касаещи режима на личните контакти, отразили се върху емоционалното състояние на детето, както и поради факта, че детето е било разпитвано пред съда по повод искането за промяна на режима на контактите с бащата, което го е травматизирало, майката е ангажирала психолог, който да работи с детето със собствени средства. Видно от проведена екипна среща на 17.11.2014 г., Е. е поискала отлагане на ползването на социалната услуга, поради провеждането на срещи между детето й и наетия от нея психолог. При проведена екипна среща на 8.12.2014 г., Е. е отказала сключването на договор за предоставяне на социалната услуга и не е провела телефонен разговор с психолога на Центъра по обществено консултиране (ЦОП), тъй като не искала да се прекъсва връзката между детето и ангажирания от нея психолог и да не се обременява с допълнителна работа с друг психолог. Предвид така развилите се обстоятелства е изготвен доклад за невъзможност за предоставяне на социалната услуга. Във връзка с кореспонденцията, водена от бащата на детето и Агенция за социално подпомагане, както и до частен съдебен изпълнител за неспазване на режима на личните контакти между него и детето му през април 2015 г., С. Е. отново е била консултирана за възможността Х. да ползва социална услуга, но тя отказала да се възползва, а детето не искало да комуникира със социалния работник. С оглед горното и на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗДет., директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас издал заповед № ЗД-РД03/226 от 18.05.2015 г., с която малолетното дете Х. Щ. е насочено да ползва социална услуга "Семейно консултиране и подкрепа" към ЦОП - Бургас, за срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че двамата родители периодично подават сигнали, молби, заявления, както до ОЗД, така и до други институции, за да постигне всеки от тях своята цел. Едновременно с това нито майката, нито бащата съумяват да покажат обичта си към детето, като му създадат спокойна и сигурна семейна среда. Те не успяват да възпитат уважение и зачитане на родителски авторитет в малолетното дете, поради което то е объркано и неподкрепено. Посочено е, че Х. има нужда от подобряване на комуникативните му умения, както и че родителите му не оказват необходимата подкрепа за съдействие на детето за спазване на опредените от Бургаски районен съд лични отношения с баща му. Посочената заповед е обжалвана пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Бургас, който с решение № 33/19.08.2015 е отхвърлил подадената от С. Е. жалба. Като част от административната преписка е представен изготвеният от началник отдел "Закрила на детето" и социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас социален доклад от 18.05.2015 г., в който е посочено, че детето от месец март 2015 г. отказва контакти с баща си, провеждани в гр. Бургас (където детето живее с майка си) и не желае да приема подаръци от него. Посочено е, че между родителите и детето не се поддържат взаимоотношения, като Х. е емоционално близък с майка си, а по отношение на бащата взаимоотношенията са изградени в преходен период, като промяна в тях е настъпила през 2015 г. С. Е. не съдейства на детето и не го подкрепя за поддържане на добри отношения с баща му и неговите близки, като отказва да ползва социална услуга, предвид работата на самостоятелно нает психолог, който работи с Х.. Отразено е, че липсва разбиране от страна и на двамата родители, че влошените отношения между тях косвено се отразява негативно върху детето. Дадени са препоръки, предвид оценен риск за детето, свързан със съхраняване психо-емоционалното състояние на детето, да бъде издадена заповед за ползване на социалната услуга "Семейно консултиране и подкрепа" в ЦОП. Изготвен е план за действие и е проведена екипна среща на 10.07.2015 г., на която майката и детето не са присъствали и не е пожелала да участва активно в процеса на ползването на социалната услуга. От правна страна в чл. 4 от ЗЗДет. са регламентиране мерките за закрила, като в ал. 1 са изброени тези от тях, чрез които се осъществява закрила. В т. 4, ал. 1, т. 1 е предвидено съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. В разпоредбата на чл. 23 от ЗЗДет. е посочено в какво се изразяват мерките, като в т. 6, е предвидено социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Според чл. 24, ал. 1 от същия закон мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от Дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на Дирекция "Социално подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от Дирекция "Социално подпомагане". Според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет. "услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане. В чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет. е регламентирано, че целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето; според ал. 2 мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗДет., същото посочено като правно основание за издаване на процесната заповед, е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане". От доказателствата по делото несъмнено се налага извода, че детето Х. Л. Щ. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Безспорно е също, че от страна на майката няма заявено желание за ползване на социални услуги, нещо повече, при предоставената й социална услуга през 2014 г., Е. е отказала да сключи договор за ползването й, след което е продължила да не оказва съдействие за реализирането на срещите между сина й и баща му. Следователно, налице е хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗДет., при която директорът на Дирекция "Социално подпомагане" ("СП") може да издаде заповед за ползване на социални услуги. В този смисъл неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице основание за издаване на заповедта, тъй като майката е ангажирала психолог, който работи с детето й, и социалната услуга, се явява аналогична на получаваната от наетия с лични средства психолог. Отделно от това, съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЗДет. мерките по чл. 23 могат да се предприемат по преценка на Дирекция "СП". Според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет. "услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане (ЗСП). В § 1, т. 6 от ДР на ЗСП е предвидено, че "социални услуги в общността от резидентен тип" са услуги, които предоставят възможност за живот в среда, близка до семейната, а в § 1, т. 7 е дадена дефиниция на "социални услуги в общността", което според разпоредбата са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда. В чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) са изброени социалните услуги, които се предоставят в общността, като по т. 10 е посочена услугата "център за обществена подкрепа". Според определението, дадено в § 1, т. 29 от ДР на ППЗСП "Център за обществена подкрепа" е комплекс от социални услуги, свързани с превенция на изоставянето, превенция на насилието и отпадане от училище, деинституционализация и реинтеграция на деца, обучение в умения на самостоятелен живот и социална интеграция на деца от институции, консултиране и подкрепа на семейства в риск, оценяване и обучение на бъдещи приемни родители и осиновители, консултиране и подкрепа на деца с противообществени прояви. Властническото волеизявление, съдържащо се в обжалваната заповед на директора на Дирекция "СП" - Бургас, се изразява в насочване на детето да ползва социална услуга в Центъра за обществена подкрепа към Община Бургас, а тази услуга е посочена в чл. 36, ал. 2, т. 10 от ППЗСП. Поради това неправилно първоинстанционният съд е приел, че в обжалваната заповед социалната услуга, която е разпоредена не е сред посочените в чл. 36, ал. 2 от ППЗСП. Наред с това, съдържанието на услугата е нормативно определено в § 1, т. 29 от ДР на ППЗСП, поради което не е било необходимо административният орган да преповтаря съдържанието на нормативната разпоредба. Конкретните дейности, които следва да бъдат предприети /от вида на изброените в § 1, т. 29 от ДР на ППЗСП/ произтичат от съдържанието на плана за действие към обжалваната заповед и от конкретните обстоятелства, свързани със състоянието на детето и неговите потребности и обосновано от неговия най-добър интерес. Несъмнено е констатирано нежелание от страна на детето, да осъществява лични контакти с баща си, поради което правилно и с оглед целта на закона, е насочено от директора на Дирекция "СП" - Бургас към социалната услуга "Семейно консултиране и подкрепа" към ЦОП - Бургас. Изложените обстоятелства сочат, че при издаване на заповедта по отношение на детето Х. Щ. са преценени всички критерии по ЗЗДет. и ЗСП и определената социална услуга е съобразена с потребностите на детето. Оспорената заповед № ЗД-РД03/226/18.05.2015 г. на директора на Дирекция "СП" - Бургас е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалноправното изискване за законосъобразност, и като я е отменил Административен съд Бургас е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,