Решение № 8468 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2017 г.

Решение № 8468 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Й. Б. срещу решение № 18 от 30.03.2017 г. по адм. д. № 28/2017 г. на Административен съд Т., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси с рег. № 199300-970/6.02.2017 г. на началника на РУ "Полиция" гр. Т., с който му е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, на което основание е издаден отказа, не е посочено задължение да се представят доказателства за отправени заплахи срещу живота на заявителя и на членовете на семейството му. Изискването за доказване по несъмнен начин на целите посочени в разпоредбата предопределя невъзможността за изпълнението му за всяка от изброените цели, с оглед на които може да се притежава оръжие. Според жалбоподателя издаването на разрешението за определен срок няма за цел изземване на притежаваното оръжие, при условие, че липсват сведения и данни за отправени заплахи и посегателства срещу личността, а цели задължителен периодичен контрол за спазване на реда и условията за съхранение на употреба на оръжието, в противен случай отнемането на притежаването на огнестрелно оръжие би следвало да се извършва автоматично при липса на данни за отправени заплахи в петгодишния срок, без да е необходимо да се започва процедура за подновяване на разрешителното за носене на оръжие. Разпоредбите на ЗОБВВПИ регламентират обстоятелствата при настъпването на които се допуска употреба на носене и употреба на оръжие за самоотбрана - при конкретна заплаха за живота. Отправена заплаха за живота не е основание за употреба на оръжие поради което не е необходимо условие за придобиване на оръжие, както и липсата на заплаха не е обуславя изземването на притежаваното оръжие. Заплахата за живота на хората съществува постоянно и не е обвързана срок, опасността може да настъпи във всеки момент от физическото му съществуване. Ответната страна не е взела становище. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 19.04.2017 г., в предвидения от закона срок, при връчено съобщение за решението на 5.04.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че от страна на жалбоподателя не са доказани конкретни факти и обстоятелства, които да водят до извод, че неговия или на негови близки - живот, здраве и имущество персонално са застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие. Посочил, че без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е фактът, че на молителя е било вече издадено разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, както и че отговаря на останалите изисквания на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да се установявано периодично, според чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ на пет години. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Направил извод, че по отношение на жалбоподателя не е налице материалната предпоставка на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, която е задължителен елемент от фактическия състав по издаването на разрешение, за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и оспореният отказ се явява издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Посочил, че жалбоподателят може да реализира желанието си за охрана по реда на чл. 5 от Закона за частната охранителна дейност. Решението е правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че атакувания акт - отказ на началника на РУ Т. от 6.02.2017 г. е материално законосъобразен, издаден в съответната форма, от компетентен орган. Жалбоподателят не е доказал, че отговаря на изискванията за притежаване на огнестрелно оръжие съгласно предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Наличието на основателна причина, обоснована по несъмнен начин по смисъла на цитираната норма е предпоставка за издаване (преиздаване) на разрешителното за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. В чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. В конкретния случай, касаторът не е представил доказателства за отправени заплахи към него и неговото семейство. Независимо, че касаторът вече е имал разрешително, административният орган е длъжен да прецени след изтичане на установения от закона срок дали са налице законовите изисквания за подновяването му. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие за самоотбрана по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. При всички случаи на издаване или продължаване срока на вече издадено разрешително за дейности по ЗОБВВПИ, в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. В заявлението на жалбоподателя липсват заявени обстоятелства сочещи на данни за конкретна необходимост. Както е посочено в докладната записка въз основа на която е издадена заповедта, няма обстоятелства които да мотивират нуждата жалбоподателят да разполага с огнестрелно оръжие с цел за самоотбрана, няма доказателства за реална заплаха за живота, здравето и имуществото му и на неговите близки. При извършена проверка в деловодството на РУ Т. е установено, че през последните три години от негово име няма постъпили жалби за извършени спрямо него посегателства или престъпления против личността. В чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ не е посочено, че заявителя следва да представи доказателства, но това следва от правилата на административното приозводство и на жалбодателя в това производство изрично са дадени указания, че следва да обоснове необходимостта си от носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана, след което е представил допълнително заявление, но не е изложил други обстоятелства. Не се изисква доказване на всички цели посочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, но жалбоподателят не е доказал целта самоотбрана. В касационната жалба жалбодателят не поддържа, че оръжието му е необходимо за спортни цели. Петгодишния срок по чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ за който се издава разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не цели контрол върху реда и условията за съхранение на оръжието както счита жалбоподателя, а да се провери дали са налице предпоставките за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие. Съдът правилно е приел, че в случая не е доказана основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на материалния закон. Касационната жалба е неоснователна и обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение