Решение № 4906 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14409/2011 г.

Решение № 4906 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14409/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д-р Петра Маринова - амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ" - Петра Маринова Маринова, от гр. Пловдив против решение № 1504/3.10.2011 г. по адм. дело № 222/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу писмена покана изх. № 16-2191/17.12.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката твърди, че не е налице щета след като има данни за неусвоени средства по бюджета на НЗОК за 2009 г. Позовава се на необнародване на Приложение № 16 към Решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК, в което се съдържат правилата за определяне и администриране на регулативните стандарти и на неточно посочване на правното основание на оспорения индивидуален административен акт. Ответната по жалбата страна, директорът на РЗОК - Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С писмена покана изх. № 16-2191/17.12.2010 г. директорът на РЗОК - Пловдив е разпоредил ЕТ "Д-р Петра Маринова - амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ" - Петра Маринова Маринова, от гр. Пловдив да възстанови изплатени без основание суми в размер на 668,04 лева, представляващи надвишение по отпуснати регулативни стандарти за първо, второ и четвърто тримесечие на 2009 г. в частта медико-диагностични дейности (бл. МЗ - НЗОК № 4). За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административно-производствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че процесното надвишение представлява разликата между общата стойност на издадени от лечебното заведение и изпълнени от изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ бланки № 4 на МЗ-НЗОК по регулативните стандарти на жалбоподателя, след като са отчетени допустимите превишения и задълженията за компенсиране. Така възприетите фактически положения са подкрепени от приета по делото съдебно-икономическа експертиза. Законосъобразно съдът е приел, че изплатените надвишения представляват неоснователно изплатени суми, които подлежат на възстановяване от ИМП. Неоснователни са касационните доводи, че наличието на неусвоени средства в бюджетната рамка на НЗОК не предполага неправомерно поведение на лечебното заведение по сключения индивидуален договор. С чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2009 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните Закони за бюджета на НЗОК и с Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Отчитайки действието на решението на Конституционния съд, първоинстанционният съд е формирал своите изводи при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Сключеният между лечебното заведение и НЗОК индивидуален договор № 162191/27.02.2009 г. определя параметрите на дължимата медицинска дейност и начина за нейното заплащане. Клаузите на чл. 36 и чл. 37 установяват правилата, по които ИМП може да назначава извършване на специализирани медицински дейности по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да е за сметка на лечебното заведение, защото се надвишават медицинските дейности, предмет на договора, които НЗОК е приела да финансира. Превишението води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 47 от индивидуалния договор подлежат на възстановяване. Неточни и ирелевантни към естеството на спора са твърденията в касационната жалба, че Приложение № 16 към Решение № РД-УС-04- 10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК, в което се съдържат правилата за определяне и администриране на регулативните стандарти е необнародвано. Доказателствата по делото (отговори от редакцията на Държавен вестник) и приложената притурка към ДВ, бр. 8/2009 г. сочат, че е изпълнен административнопроизводственият ред по публикуване на процесните правила. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалната норма на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване, в сила от 1.01.2010 г. Задължението на касатора като изпълнител на първична медицинска помощ да възстанови на възложителя НЗОК направените разходи за медицински дейности, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по регулативните стандарти, е възникнало по силата на чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор за 2009 г. С ал. 5 на чл. 37 е предвидено контролът за изпълнение на регулативните стандарти да се осъществява съобразно специалните процесуални правила в глава двадесета и двадесет и първа на НРД 2006 г., отнасящи се до реда за установяване и събиране на неоснователно получени суми. Целта на договорната клауза, пресъздаваща подзаконовата нормативна разпоредба на т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК, е да се осигури защита на правата на изпълнителите на медицинска помощ в административните производства за установяване и събиране на вземанията на НЗОК. Действащата от 1.01.2010 г. процесуална норма на чл. 76а от ЗЗО също предвижда възстановяването на сумите, дължими от изпълнител на медицинска помощ на НЗОК, да се извършва чрез контролно производство, съставяне на протокол за неоснователно получени суми и даване на възможност на лицето - обект на проверката да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. Съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" не трансформира материалноправното задължение на изпълнителя по чл. 37, ал. 3 от ИД за 2009 г. в задължение за възстановяване на неоснователно получени от него суми. На основание на изричната клауза на индивидуалния договор изпълнителят на медицинска помощ дължи възстановяване на разходите, които са направени от бюджета на НЗОК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на РЗОК - Пловдив искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение