Решение № 5198 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5886/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Сотиров, подадена чрез процесуалния представител адв. Вангелова, срещу решение 2926 от 02.05.2023 г., постановено по адм. дело 9085/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед РА-30-44/19.01.2022 г. на главния архитект на Столична община (СО). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът приема, че изпълненото строителство представлява надстрояване на съществуваща жилищна сграда, като е изпълнен подпокривен етаж за жилищни нужди в по-големи размери от първоначалния вид като е променена височината на подпокривното пространство, както и че са изградени изцяло нови колони. Счита, че видно от конструктивното становище, представено по делото, са налице основанията на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Възразява се също, че неправилно съдът се е позовал на контролно-геодезичното заснемане, представено от вещото лице като приложение към съдебно-техническата експертиза (СТЕ), доколкото същото не се намира по административната преписка, както и че това контролно геодезично заснемане е извършено след възникването на пожара от 29.03.2020 г., от който е пострадал покривът на сградата и не дава информация относно височината и обема на сградата преди него. Твърди се също, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила при издаването на обжалваната заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, ведно с адвокатски хонорар. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез своя пълномощник в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Б. Сотиров срещу заповед РА-30-44/19.01.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал.1, т. 8 ЗУТ и предоставените на главния архитект на СО правомощия със Заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на СО, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж Надстройка на съществуваща жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор 55419.6706.3211 по КККР, УПИ VII-494, кв. 26, м. с. Панчарево, район Панчарево СО. В мотивите на заповедта е посочено, че е извършено надстрояване на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 55419.6706.3211.1, като е изпълнен подпокривен етаж за жилищни нужди, в по-големи размери от първоначалния си вид като над стоманобетонна плоча на първи етаж са изпълнени странични тухлени зидове с височина 1.00 м и са изляти бетонови трегери за врата и прозорци с височина до 2.00 м. Реализиран е двускатен покрив с дървена конструкция, покрита с ондулин, с кота било 3.00 м (вместо 1.80 м) като е монтирана и PVC дограма. Административният орган е приел, че е налице строеж пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, който е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Обсъдил е и неприложимостта на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, предвид годината на извършване на строежа 2020 г. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 1/ДИ05-156/24.08.2020 г., съставен от служители на район "Панчарево" СО. За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която изпълненият нов покрив е с било изместено в южна посока, при което същото е задигнато, и е с височина около 3 м от стоманобетонната плоча, над първия етаж. Надзидът от север е с височина около 1 м, а надзидът от юг е с височина около 1.8 м. Изпълненото на място е без инвестиционни проекти като в приложеното по делото конструктивно становище не са дадени конкретни указания за възстановяване на изгорялата покривна конструкция на сградата, съдържащи технически параметри - размери на конструктивните елементи на покрива, както и вида и качеството на материалите, които следва да се вложат. За изпълненото на място няма съставена строителна документация. Изпълнението е без техническо ръководство и няма данни (сертификати) за качеството на вложените материали. С изпълненото на място строителство (възстановителни работи) е задигнат покрива на сградата с от 30 см до 1.5 м и билото му е изместено в южна посока. С изпълненото е възникнал по-голям обем в подпокривното пространство на сградата. Изпълненото строителство, в частта на покрива на сградата не нарушава допустимите устройствени показатели по ОУП и предвижданията на ПУП. Няма данни за представен от собственика на сградата пред общинската администрация инвестиционен проект за издаване на PC за възстановяване на сградата след пожара, съобразно дадените предписания. Не се установява промяна на сградата в план и свързаните с това отстояния до регулационните линии след пожара. По делото са били допуснати и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел, според когото след пожара се е наложило да се изграждат нови стени на покрива. Същият сочи, че всички стари стени са били бутнати и на тяхно място са били изградени нови. По мнение на свидетеля обемът на сградата не се е увеличил. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, както и в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж, от вида на описания в заповедта, за който не са налице строителни книжа. Прието е от съда още, че в случая не е извършен текущ ремонт, попадащ в изключенията по чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 ЗУТ и е без правно значение дали и с колко е задигнат обема на подпокривното пространство, тъй като самото изпълнение на надзидове, тяхното задигане, както и задигането на вътрешни зидове налага изискването на одобрени проекти, освен строително разрешение. Приел е, че нареденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ, с оглед датата на изпълнението му 30.03.2020 г., изключващ приложимост на разпоредбите за търпимост. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице основания, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискването за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка е неоснователно възражението, че в обжалваният акт не е индивидуализиран нареденият за премахване строеж. Напротив видно от заповедта в нея ясно и точно е описан и индивидуализиран нареденият за премахване строеж, което описание съответства и на установения на място незаконен строеж, предвид установяванията и на приетата по делото СТЕ. Точно описание на строежа се съдържа и в констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е и изводът на съда, че в случая не се касае за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР на ЗУТ - подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че при всички останали случаи на намеса по покривната конструкция се изисква най-малко разрешение за строеж, а при изпълнение на надзид и вътрешни зидарии и одобрени проекти. Правилен е и изводът, че в случая не се касае за извършени СМР, попадащи в обхвата на чл. 147, ал. 1 или чл. 151 ЗУТ, за които в първия случай е налице облекчен ред за издаване на разрешение за строеж, но пак такова е изискуемо, а във втория не се изискват строителни книжа. Неоснователно се явява направеното от касационния жалбоподател възражение, че в случая не се изисква разрешение за строеж, тъй като се явява приложима нормата на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ, съгласно която за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Цитираната разпоредба обосновава извод само за липсата на изискване за изготвяне и одобряване на инвестиционен проект при издаване на разрешение за строеж за извършване на основен ремонт или реконструкция на покриви на сгради в определени случаи. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ, обратно на твърдяното от касатора, не въвежда обаче изключение по отношение на необходимостта от издаване на разрешение за строеж в случаите, в които се извършва основен ремонт или реконструкция на покрив на сграда, без обаче да се изграждат нови стоманобетонни плочи, без да се промяна височината и предназначението на подпокривното пространство, така както е и в процесния случай. Напротив, дори и цитираната разпоредба изисква за изграждането на строежи от вида на процесния задължително издаването на разрешение за строеж, каквото безспорно в случая не е издадено. Поради това решаващият извод както на съда, така и на административния орган, че процесният строеж е извършен без да е издадено изискуемото разрешение за строеж и същият се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е правилен и съответен на приложимите материално-правни норми. Неоснователни се явяват доводите на касатора за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като с разпореденото премахване на строежа не се нарушават принципите на цитираната правна норма. Вредите от премахването на строежа в случая не са явно несъизмерими с преследваната от закона цел да не се допуска, респективно да се премахва неразрешено строителство, която съответства на засиления обществен интерес от сигурност на строежите и предвидимост в инвестиционния процес. На последно място, жалбоподателят като извършител правилно е посочен като адресат на заповедта. Що се касае до невръчването на констативния акт на съпругата на извършителя, то тя има самостоятелно право на жалба срещу заповедта за премахване на незаконния строеж. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Спорът е бил изяснен от фактическа страна, а доказателствата са преценени в тяхната цялост и съотносимост. Поради това решението като материално и процесуалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна по касация следва да се присъди възнаграждение за юрисконсултско представителство в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,