Решение № 6887 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2010 г.
ВАСI отделение26.05.2010 г.докладчик Теодора Николова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1575 от 23.11.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 209 по описа за 2008 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6887 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1806/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "ВА и СС Комерс" ООД със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Отец Паисий" № 14, ет. 2, представлявано от управителя Васил Тодоров Митев, чрез адв. Иван Педев, против Решение № 1575 от 23.11.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 209 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2600374/3.08.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Хасково, потвърден с Решение № 935/11.10.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта м, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер общо на 7 308,88 лв. и са начислени лихви 2 722,36 лв. по доставки на "Ай Ди Ес - 2003" ООД и ЕТ "Красимир Иванов" в данъчни периоди м. 05.2002 г. и м. 06, 07, 08, 09, 10 и 11.2004 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон поради наличието на предпоставки за ползване на данъчен кредит от страна на ревизираното лице. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Спорът е бил за правото на данъчен кредит на получателя по доставките по 9 бр. фактури с издател "Ай Ди Ес - 2003" ЕООД и по една фактура с издател ЕТ "Красимир Иванов" с предмет различни видове месо и субпродукти. Ревизията е повторна, след отменително Решение № 277 от 20.03.2007 г., с което е отменен предходен РА и са дадени указания за повтори проверки на прекия доставчик "Ай Ди Ес - 2003" ЕООД и предходния доставчик на ЕТ "Красимир Иванов" - "Олимпия Индустрия" ЕООД относно счетоводното начисляване на ДДС по доставките. В изпълнение на тези указания са извършени повторни проверки на доставчиците, които, както и при първоначалната ревизия, не са открити на декларираните данъчни адреси. В съдебното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено след проверка на счетоводни документи, представени от жалбоподателя относно начисляването на ДДС от страна на прекия доставчик "Ай Ди Ес - 2003" ЕООД. Вещото лице е заявило, че не може категорично да каже дали счетоводството на прекия доставчик е водено редовно, тъй като представените доказателства не са достатъчни за подобен извод, а констатациите на ревизията относно предходния доставчик "Олимпия Индустрия" ЕООД са изцяло потвърдени. Първоинстанционният съд е направил обоснован извод за недоказване на начисляване на ДДС от страна на прекия и предходен доставчици и като е преценил, че посоченото начисляване е едно от кумулативно изискваните предпоставки за правото на данъчен кредит на получателя, съгласно чл. 55, ал. 6 вр. чл. 64, ал. 1 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), е приел, че на ревизираното лице законосъобразно е отказано това право - по доставката на ЕТ "Красимир Иванов" - в размера по ал. 5 на чл. 65 ЗДДС (отм.). Съдът е обсъдил и липсата на плащане на ДДС по ДДС-сметка на доставчиците, което обстоятелство пречи да бъдат приложени разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна предвид присъждането на такова от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,