Решение № 8408 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2897/2009 г.

Решение № 8408 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2897/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Маджид Емами - гражданин на Иран, против решение № 6 от 9.01.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени по изложени съображения, че е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата на основание чл. 159 АПК, намира, че е подадена от надлежна стана - адресат на административното решение, и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното административно решение административният орган е отказал предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на Маджид Емами на основание чл. 8, 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ по подадена последваща молба за закрила с вх. № 989 от 3.09.2008 г. . при РПЦ - София при ДАБ. Преценявайки основателността на молбата за предоставяне на закрила въз основа както на нововъведеното обстоятелство за личното положение на жалбоподателя, така и с оглед събраните и представени доказателства по преписката административният орган е приел, че твърденията на Маджид Емами не могат да обосноват извод за необходимост от предоставяне на статут. Поддържаното "ново обстоятелство", а именно поредната промяна в религиозната принадлежност на жалбоподателя - от баптизъм към православие, е определена от административния орган като средство за легализиране престоя на Емами в страната, както и че същото не е свързано с промяна на атеистичните възгледи на молителя. От тук е изведен и извод за липсата на реална заплаха от преследване и/или опасност от извършването на тежки посегателства в държавата му по произход Иран, респ. неоснователност на молбата му за предоставяне на закрила както на основание чл. 8, така и по чл. 9 от ЗУБ. От доказателствата по делото е установено, че оспорваното решение е постановено в четвърто поред административно производство за предоставяне на закрила. С решение № 3514/20.03.2001 г. на председателя на Агенцията за бежанците на Емами е предоставена хуманитарна закрила за срок от една година, изтекъл на 28.03.2002 г. След този срок, чужденецът е поискал удължаване на срока на предоставената му вече закрила, но по тази му молба е постановен мълчалив отказ. С трета своя молба от 3.02.2004 г., отново е потърсена международна закрил от страна на Република България, чието основателност е подкрепена с твърдение за промяна в религията на молителя - от ислям към християнство под формата на протестантство. По тази молба е постановено решение на председателя на ДАБ № 342/20.05.2005 г. за отказ от закрила, което е влязло в сила на 15.05.2007 г. с решение № 8-56/2006 г. на петчленен състав на ВАС от тази дата, с което се оставя в сила решение на тричленен състав на ВАС по адм. дело № ЗС-51/2006 г., отхвърлящо жалбата на Емами против административното решение. В проведеното административно производство, е представено свидетелство за свето кръщение на жалбоподателя, от което е видно, че на 12.10.2007 г. Той е покръстен като православен християнин. От друга страна не се спори, а и е видно от изявленията давани по време на проведените интервюта, че приемането на баптизма е станало през 2004 г., както и че нито като мюсюлманин, нито като християнин (без значение от конкретната деноминация) е имал обичайните познания и съпричастност към религиозните обредни практики на съответните религии. С оглед установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен, като административният орган обективно е преценил основателността на така подадената последваща молба за закрила от Емами. Декларираното развитие в религиозните убеждения на жалбоподателя принципно би могло да обоснове необходимост от закрила с оглед съществуващата верска нетолерантност в държавата му по произход, за което страните не спорят, но настоящата инстанция, напълно споделя извода на административния орган, че това развитие е обусловено не толкова от вътрешна промяна в нагласите на Емами, колкото от изграждането на бежанска история, чрез формално позоваване на извършени от него деяния, чиито мотив е придобиването на право на престой в страната ни. Поддържаното твърдение в жалбата, че приемането на православната вяра е обосновано от дълбоки убеждения в съпричастността му към нейните ценности, може да се квалифицира, въпреки своята крайност, като голословно. Създаването на "дълбоки убеждения" и то следва да се подчертае в много кратък период от време (2004 - 2005) е пряко свързано със съответстващото му "дълбоко" познание за съответната религия. В случая демонстрираните познания и съпричастността на чужденеца към православието са до такава степен елементаризирани, че субективните му преживявания в следствия на кръщението му, намират израз в липсата на проблеми, когато ходи на работа и случването на всичко, което си пожелае. Освен това, поредната промяна в религиозните убеждения на Емами, не представляват същинско ново обстоятелство, обосноваващо основателност на молбата му за закрила. Отказал се веднъж от исляма е безпредметно колко пъти ще променя възгледите си и към кои религии ще се приобщава с оглед съществуващата нетърпимост в държавата му на произход към всяка друга религия, различна от исляма, този въпрос вече е бил предмет на разглеждане в предишни производства. По изложените съображения обжалваното административно решение е законосъобразно и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,