Решение № 8177 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2010 г.

Решение № 8177 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Аерогара София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Алексиев, срещу решение на Административен съд - София-град № 8 от 26.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1916/09 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 675 от 11.11.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, от представения търговски договор, който е дългосрочен, не може да се конкретизира съответната пратка, нито по вид и количество на стоките, нито по тяхната стойност. С представеното уведомление от турската фирма се закриват фактури без да е посочена конкретната сума по тях. Представената по делото извадка от системата "ТРИМИС" касае вносове на сходни стоки от приблизително същия същия период от време като процесния. Следва да се има предвид, че законодателят не е определил точно какво е приблизително един и същ период. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. "Дондуков" № 84 чрез процесуалния си представител адв. Айдарова оспорва същата и претендира присъждане на направените за касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС-София-град е било решение № 675 от 11.11.2008 г. на началника на Митница Аерогара София. Със същото е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08ВG005102Н0023155/19.04.08 г. с № № 20, 21, 24, 25, 27, 32, 34, 39, 73, 74, 75, 76 и 77 на основание чл. 30, § 2, б."б" за стоките под № № 21, 24, 27, 34 от Регламент 2913/92 и на основание чл. 30, § 2, б."в" от Регламент 2913/92 - за останалите. Определено е задължение за доплащане на ДДС в общ размер 1667.08 лв. и дължимите лихви. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Действително, представеният договор за международна покупко-продажба от 10.02.2008 г., сключен между "Ада Текник Ич Ве Дъш Тидж. ЛТД. Шти" - Истанбул като продавач и "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД - София като купувач, е рамков за продажба на неопределени по вид и количество стоки. Съгласно чл. 2 от договора, стоките като наименования, асортимент, количество, качество и всякакви изисквания се заявяват и договарят по всякакъв удобен за двете страни начин. Съгласно чл. 3 от същия, постигнатите договорености се оформят и се считат за окончателно приети от страните с приемането от купувача на издадената търговска фактура, а според чл. 10, цените се договарят за всяка конкретна пратка. В чл. 14 е договорен 8-месечен гратисен период за начало на плащането на доставените стоки, който започва да тече от датата на фактурата. Единичната цена и общата стойност в щатски долари на отделните стоки са отразени в износната митническа декларация от Република Турция и съответстват на фактура, серия А с № 220609 и 220610 от 18.04.08 г., издадена от "Ада Текник Ич Ве Дъш Тидж. ЛТД. Шти" - Истанбул. Стойността е 35 106.65 щ. д. Условията на доставката, посочени във фактурата са CFR. Съгласно ИНКОТЕРМС 2000, това означава, че продавачът има задължението да заплати разходите по доставката. Видно от кл. 18 и кл. 21 от митническата декларация, процесната доставка е осъществена с шосеен транспорт - товарен автомобил 22 NZ497/22НZ498. В представеното копие от дневника за покупките за м. април 2008 г. на "Глобъл Транс Лоджистикс" - ООД са описани стоки от Турция по процесната митническа декларация. Стоките са описани в стокова разписка и са отразени по сметки "стоки" и сметки "доставчици". Плащането е потвърдено и с известие /уведомление/ от фирмата-доставчик. Представени са документи за извършено плащане. При това положение, неправилно е прието от митническия орган, че липсват доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена. Представен е и РА № 2000805013/12.02.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, с който за данъчния период м. април 2008 г. в който е констатирано, че правомерно е упражнено правото на данъчен кредит по всички вносове от Турция, за които дружеството притежава митнически декларации. В решението има позоваване на разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ, а съгласно ал. 1 от същия законов текст, за да се прибегне до определяне на митническата стойност по ал. 2, т. 3, е необходимо преди това последователно да е изключено прилагането на т. т. 1 и 2. Идентична е и разпоредбата на чл. 30, § 1 от Регламент 2913/92. Тази поредност не е спазена. Видно от представената по делото извадка от система "ТРИМИС", от страна на ответника са съпоставяни внесени в Р. България стоки през 2007 г., докато процесният внос е от м. април 2008 г. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ППЗМ изисква при прилагането на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ митническата стойност да се определи като се основава на единичната цена, на която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки по същото или приблизително същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване. Според съда, това означава да се вземат предвид вносове, осъществени през 2008 г. Обстойно са обсъдени данните от извадката от система "ТРИМИС" и е направен извод за това, че не се съдържат никакви данни за това какво е най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесените идентични или сходни стоки в Общността по смисъла на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент 2913/92 г., на която разпоредба се е позовал митническият орган, както и за тяхната единична цена. Решението на Административен съд - София - град е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 29, § 1 от РЕГЛАМЕНТ /ЕИО/ № 2913/92 НА СЪВЕТА ОТ 12.10.92Г. ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКИ КОДЕКС НА ОБЩНОСТТА, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, § 1 от РЕГЛАМЕНТ /ЕИО/ № 2913/92, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б."б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от РЕГЛАМЕНТ /ЕИО/ № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Що се отнася до прилагането на чл. 30, § 2, б."в", не е ясно защо не е приложена б. "б" преди да се приложи това основание, след като, според митническия орган, са налице данни за сходни стоки, внесени в приблизително същия период от време и освен това, не е посочена от митническия орган единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото количество от внесените стоки, от идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани. Както е приел и АС, за да се приложи чл. 30, пар. 2, б."б" от РЕГЛАМЕНТ /ЕИО/ № 2913/92, митническият орган е следвало да установи, че липсват данни за договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване и б. "а" не може да се приложи. При прилагането на б. "б" митническата стойност не е определена въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, а в много по-ранен. Поради изложените съображения, решението на АС-София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 228 от АПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 150 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,