Решение № 7710 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15112/2014 г.

Решение № 7710 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15112/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илия Александров Василев срещу решение от 23.09.2014 г., постановено от Софийски градски съд - административно отделение, III-в състав по адм. д. № 5/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ. Ответникът - Столична община, представлявана в производството от юрк. Боянска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред съда е образувано във връзка с оспорване на отказ № РД-54-38 от 9.08.2004 г. на кмета на Столична община да отмени отчуждаването на имот № 34 /стар/, нов кад. № 87 в кв. 50 по плана на с. Лозен, стара местност "Агина бахча". Обжалваното решение е постановено сред връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с дадени указания във връзка с установяване на релевантни факти. При новото разглеждане на делото съдът е съобразил дадените указания и е назначил две съдебно технически експертизи, относими към изясняване на регулационния статут на отчуждения имот, както и за установяване на състоянието на имота към момента на разглеждане на спора, с оглед регулационното му отреждане. Съдът е приел, че в приложимата реституционна хипотеза - чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, за да се отмени отчуждаването е необходимо наличие на три кумулативни предпоставки - отчуждаването да е извършено по предвидени благоустройствени закони преди 21.04.1990 г., заявителите да попадат в кръга на лицата, имащи право да направят искане за отмяна на отчуждаването и върху отчуждения имот да не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на закона в сила. Съдът е приел, че наличието на първите две предпоставки е безспорно доказано, единствения спор е по отношение на това дали към момента на влизане в сила на реституционния закон е започнало фактическото строителство по осъществяване на отчуждителното мероприятие. След преценка на събраните по делото доказателства и в съответствие с дадените указания в отменителното решение, съдът е приел, че по отношение на процедирания имот не е налице третата предпоставка, изискуема за отмяна на отчуждаването, а именно върху имота да не е започнало фактическото строителство към момента на влизане в сила на реституционния закон. За да стигне до този извод, съдът е приел, че имота е отчужден за комплексно мероприятие парк и спортен терен. От заключението на приета техническа експертиза е установено, че върху терена има затревени площи и растителност, има изградени алеи. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице само по отношение на техническите констатации, каквато е неговата компетентност. Правната квалификация на фактическото състояние на отчуждения имот, като законова предпоставка за отмяна на отчуждаването, съдът е направил след задълбочен анализ на регулационното предвиждане. След анализ на дефинитивни правни норми, съдът е приел, че фактическото строителство по първоначалното отреждане на имота - за парк и спортен терен, е започнало с изграждането на асфалтови алеи и създаване на зелени площи. Съдът е приел, че състоянието на терена, към момента на извършения оглед от вещото лице, е без значение, доколкото правнорелевантния момент в случая е влизане в сила на реституционния закон и започналото към този момент фактическо строителство. По тези доводи съдът е преценил като неоснователно оспорването, тъй като не е налице една от кумулативните предпоставки за уважаване на искането за отмяна на отчуждаването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Не е било спорно по делото, че е бил отчужден незастроен недвижим имот, поради което правилно съдът е приел, че приложимата хипотеза в случая е тази по чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В тази хипотеза, предпоставка за да бъде отменено отчуждаването, освен общите условия, регламентирани в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21.04.1990 г. по един от териториално-устройствените и благоустройствени закони, изчерпателно изброени в цитирания текст и молителят да попада в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила - 25.02.1992 г. Предпоставките за отмяна на отчуждаването са уредени в съпоставимост на кумулативност, поради което неосъществяването на някой от релевантните факти е пречка за уважаване на искането. В цитираната разпоредба няма изискване от евентуално останала незасегната от строителство част от имота да може да се образува самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи така, както това е предвидено в хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от същия реституционен закон. Законосъобразно решаващият съд е приел, че не е налице една от кумулативните предпоставки за отмяна на отчуждаването, а именно върху терена е извършено фактическо строителство по осъществяване на отчуждителното мероприятие. Нещо повече - в случая законодателят не е поставил като изискване строителството да е законно, да е осъществено по отчуждителното мероприятие или по някое от последващите отреждания, тъй като е употребил най-общото понятие "фактическо строителство". При това положение съдебният контрол за законосъобразност на оспорения административен акт включва установяване на правнорелевантния факт дали върху терена на отчуждения имот е извършено строителство. В случая е установено, че върху терена е осъществено парково залесяване - в приетото заключение са описани трайни дървесни видове с декоративен характер ясени, бреза и смърч, както и трайно тревно залесяване. Установено е, че върху терена са изградени паркови алеи с асфалтово покритие. Огледа на място и установеното състояние на терена, почти 20 години след релевантния момент - влизане на реституционния закон в сила, е без значение. Без значение в случая са и последващите регулационни отреждания. Упражнявайки съдебен контрол в рамките на приложимия материален закон съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение. Във връзка с цитираната съдебна практика следва да се отбележи, че в обжалваното решение са цитирани две съдебни решения, постановени от Върховния административен съд, които са относими за терени в кв. 50, м. "Долни Лозен - Агина бахча". В цитираната съдебна практика е възприето становището, че върху отчуждения терен е започнало фактическо строителство, което е пречка за отмяна на отчуждаването. В този смисъл относимата съдебна практика, приема, че е налице пречка за отмяна на отчуждаването, до какъвто извод е стигнал и решаващият съд. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение едно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение