Решение № 9245 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5303/2015 г.

Решение № 9245 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5303/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Д. Г. младши полицейски инспектор при Пето РУП на МВР-Б., срещу решение № 492/16.03.2015 г. по адм. д. № 358/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отменена негова заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз55/17.02.2015 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е разпоредено задържането на Й. Н. Я. от град Б. за срок от 24 часа. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи се, че за да е налице фактическо основание за налагане на ПАМ "задържане за срок от 24 часа", не е необходимо да съществуват и да са приложени към преписката доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на престъпление от задържаното лице. Това е предмет на доказване в наказателното производство, а не в административното такова. В конкретния случай задържането се налага с цел събиране на доказателства за принадлежност към извършено престъпление. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването. Ответникът по касационна жалба - Й. Н. Я., чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. На 17.02.2015 г., в 15,10 часа Я. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за това че има данни да е извършил престъпление по чл. 129 НК- нанасяне на побой, причинил телесна повреда на С. Д., за което има образувано ДП № 143/15 г., описа на РУП. По делото е представена докладна записка рег. № 3388р-2497/17.02.2015 г., изготвена от мл. полицейски инспектор Г.- до началника на Пето РУ на МВР-Б., относно задържането на лице, за което има данни, че е извършител на престъпление по чл. 129 НК и е образувано ДП 143/2015 г., по описа на Пето РУП-Б.. В докладната записка е отразено, че от извършени ОИМ и проведени ПСД и беседи със заявителя е установено, че извършител на деянието е Й. Н. Я., с наличие на данни за съучастие с друго лице. Я. е задържан за срок от 24 часа, с цел извършване на разпознаване и беседи с цел изясняване съпричастността му към деянието. За да отмени обжалвания съдебен акт съдът е изложил съображения от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма с изложение на фактически и правни указания за неговото издаване, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Административният акт е издаден на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 129 от Наказателния кодекс, указващ, че който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските органи "могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление". По смисъла на посочената разпоредба данните, които законът изисква да са налице при издаването на заповед за налагане на ПАМ, следва да са такива, от които полицейския орган да може да направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето, спрямо което се налага принудителна административна мярка /ПАМ/ към извършено престъпление. Касаторът сочи, че не е налице изискване данните за извършено престъпление да са пълни или категорични, за да изпълнят хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В административната преписка обаче не се съдържат никакви доказателства, които да обосновават извода, че към момента на издаване на заповедта за задържане - 17.02.2015 г. са налице данни за евентуална съпричастност на Я.. в извършване на посоченото в заповедта престъпление. В административната преписка се съдържат данни за извършено престъпление - нанасяне на телесна повреда на лице, но липсват такива, сочещи на съпричастност на задържаното лице към побоя. В преписката единствено се сочи за образувано ДП-143/2015 г., без обаче материалите по същото да са приобщени към същата. В касационната жалба - касатора се позовава на сведения, предоставени както от пострадалото лице, така и от трети лица, които обаче не се съдържат по делото. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. Недопустимо е предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се презюмират, а напротив, за всеки конкретен случай на задържане следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган. Обоснован е извода на съда, че задържането на Я., не е съобразено с целта на закона и наложената ПАМ- е несъразмерна. По делото по несъмнен начин е установено, не се оспорва и от касатора, че Я. доброволно се е явил в полицейското управление, заедно с упълномощен адвокат на 17.02.2015 г., в 11 часа, когато му е връчена призовка за явяване в качеството на свидетел в 14 часа, в същия ден. След повторното му явяване е задържан- с цел извършване на разпознаване и провеждане на беседи. Както правилно сочи и първоинстанционния съд- не се установява, кое налага за тези действия доброволно явилия се Я. да бъде задържан. Достигайки до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, касатора следва да заплати на ответника сумата 400 лева разноски за тази инстанция, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение