Решение № 6998 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8393/2018 г.

Решение № 6998 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8393/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП) против решение № 3161/14.05.2018 г. постановено по адм. д. № 12772/2017 г. на Административен съд - София град, с което НАП е осъдена да заплати на "София Маркет" ЕООД обезщетение за причинени в периода 29.03.2015 г. - 16.07.2015 г. имуществени вреди в размер на 459, 30 лева, произтичащи от незаконосъобразни действия на орган по приходите, по обезпечаване на доказателства обективирани в Протокол сер. АА № 0015797/29.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Касационните възражения са свързани с неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не е установено наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия и твърдяните вреди, както и безспорното доказване на настъпилите вредите. Ответната страна - "София Маркет" ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба поддържа, че възраженията са неоснователни, а като правна аргументация противоречат на установената съдебна практика по прилагане института на непозволеното увреждане при забава изпълнението на парични задължения. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срок от страна в съдебния спор, за която съдебното решение е неблагоприятно, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от "София маркет" ЕООД срещу НАП, с искане за присъждане на сумата от 488, 55 лева, като обезщетение за причинените от незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства на орган по приходите, вреди във вид на пропуснати ползи от неоснователното ограничаване за периода 29.03.2015 г. - 16.07.2015 г. правото на ползване на дружеството върху сумата от 15 012. 77 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. По съществото на спора, с обжалваното решение съдът е приел исковата претенция за доказана по основание и размер до 459. 30 лв и е осъдил НАП да заплати на ищеца "София маркет" ЕООД сумата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Съдът е приел за установено, че по силата на Протокол сер. АА № 0015797/29.03.2015 г., съставен от органи по приходите от дирекция "Фискален контрол" - органи на ответника, във връзка с действия по обезпечаване на доказателства, състоящи се в изземване на стока на ищцовото дружество и определяне на обезпечение в размер на 15012, 77 лева по реда на чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ДОПК, "София маркет" ЕООД е било задължено да внесен определеното с акта парично обезпечение. Безспорно е между страните, че сумата по наложеното обезпечение е внесена на 29.03.2015 г. по сметка на ТД на НАП-София. С искане вх. № 1453-00-2780/11.05.2015 г. е възстановена на дружеството сумата от 15 012. 77 лв. Установено е, че по силата на влязло в сила решение на директора на ТД на НАП София са отменени действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в процесния протокол. Съдът е приел, че за исковия период ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си парични средства, вследствие на което е понесъл вреди под формата на пропуснати ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД. Съдът, по реда на чл. 162, пр. 1 ГПК, като е приел, че не са необходими специални знания, сам е изчислил размера на законната лихва за процесния период, определяйки размер на дължимото обезщетение в размер на 459. 30 лв. По отношение на причинната връзка между незаконосъобразните действия на органите по приходите и ограничаване правото на ползване на сумата по наложеното обезпечение, съдът е приел, че тя е безспорно доказана, тъй като, ако не е било предприето незаконосъобразното действие от орган на ответника, ищецът не би се лишил от правото да ползва собствените си парични средства през исковия период. Решението е неправилно. Основателен е поддържания довод за необоснованост на решението. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила. То не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, каквито доводи са развити и в касационната жалба относно липсата на мотиви за наличието на причинно следствена връзка между претърпяната вреда и отмененото действие на органа по приходите. Необосновани и несъобразени с приложимия материален закон са изводите на административния съд за основателност на така предявения иск, като намира, че тези изводи не са изведени въз основа на събраните по делото доказателства. По силата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване им, като издава нарочен акт. Видно от приложеното на лист 65 от делото искане, ответника по касационната жалба е направил искане за възстановяване, като в т. 6 на искането е отбелязан Протокол сер. АА № 0015797/29. 03-2015 г. с което е наложено обезпечението в размер на 15 012, 77 лв. предмет на настоящото производство. По делото обаче липсва актът на административния орган за възстановяване на сумата, за да се установи дали възстановяването е извършено с дължимите лихви. В обжалваното решение липсват мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда относно приетото - в какъв размер е възстановена сумата само главница или и лихви за забавата съгласно изискването на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, още повече, че в искането те изрично са поискани. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото - налице ли е пропусната полза и в какво и какъв е размерът и. Затова и именно в мотивите следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. Направен е теоретичен анализ на приложимия закон. Липсва обаче изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства в раздела от мотивите относим към правните изводи. Не от всеки отменен незаконосъобразен акт могат да настъпят вреди и съдът правилно е приел, че следва да се установят по делото всички елементи на отговорността по ЗОДОВ, което не е сторено. Безпорно е, че съгласно чл. 17, ал. 6 от ДОПК, задължените лица имат право на обезщетение за вредите причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността за вредите се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Ето защо, след като исковата претенция е за пропуснати ползи в мотивите си съдът следва да посочи в какво се изразяват същите, как дружеството би използвало сумата за да извлече ползи и да увеличи имуществото си. Вместо това съдът се е задоволил да посочи, че дружеството за посочения период е било лишено от тези средства и вредите са в размер на законната лихва, без да изложи съображения дали такава е платена с акта за възстановяване. Пропуснатата полза представлява неосъществено увеличаване на имуществото и като резултат от деянието ищецът трябва да е лишен от сигурна облага. Тя не е хипотетична и подлежи на доказване. Цитираната от ответника съдебна практика на ВКС е относима, но това не означава, че размера на вредите претендирани като пропусната полза не следва да се доказват, още повече, че за конкретната хипотеза е налице законова разпоредба за възстановяване на сумата за обезпечение ведно със законовата лихва за исковия период, който факт не е установен по делото и не е обсъждан. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението в обжалваната му част. Решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. При новото разглеждане да се изиска акта за възстановяване на сумата, който да се обсъди наред с другите доказателства по делото. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,