Решение № 10392 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5932/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение № 25766 от 29.07.2025 г. по адм. д. № 10652/2023 г., Административен съд София-град (АССГ) е изменил по жалба на "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС "НАДЕЖДА" ЕООД, гр. София, Ревизионен акт (РА) № СФД23-РД77-97/23.06.2023 г., издаден от органи по приходите в Отдел "Ревизии и събиране на вземания" при Дирекция "Общински приходи" – Столична община (СО), мълчаливо потвърден от кмета на СО, с който са определени публични общински задължения за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2019 г. в размер на 12 535, 80 лева и лихви - 4 721, 15 лева, за 2020 г. в размер на 12 535, 80 лева и лихви - 3 446, 55 лева, за 2021 г. в размер на 12 535, 80 лева и лихви - 2 175, 45 лева, както и такса битови отпадъци (ТБО) за 2019 г. в размер на 66 858 лева и лихви – 24 622 лева, за 2020 г. в размер на 29 423 лева и лихви – 7 844 лева и за 2021 г. в размер на 31 429 лева и лихви - 5 192 лева. С решението СО е осъдена да заплати на търговското дружество разноски по делото в размер на 6 413 лв. Срещу съдебния акт на АССГ е подадена касационна жалба от "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС "НАДЕЖДА" ЕООД, гр. София, чрез временен синдик В. В., в частта относно определянето на дължимите суми по ЗМДТ за ДНИ и ТБО за периода 2019 г. – 2021 г. В жалбата подробно се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло процесния РА, в посочените части. В подадена писмена молба от 30.07.206 г., касаторът поддържа искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по подробно изложени въпроси. В съдебно заседание касаторът се представлява от синдика В., адв. Спириев и адв. Найденова. Представят се писмени бележки. Претендират се разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба и от кмета на СО, чрез гл. юрк. Пападопулу, в частта, с която е изменен Ревизионен акт № СФД23-РД77-97/23.06.2023 г., издаден от органи по приходите в Отдел "Ревизии и събиране на вземания" при Дирекция "Общински приходи" - СО, мълчаливо потвърден от кмета на СО. В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. Пападопулу. Взима се становище за оставяне без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Претендират се разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Преди да разгледа спора по същество, настоящият състав на Първо отделение на ВАС следва да се произнесе по искането за отправяне на преюдициално запитване с правно основание чл. 267 ДФЕС. Формулираните в касационната жалба въпроси са следните: 1.а)Трябва ли чл. 191, т. 2 от ДФЕС и чл.14, т. 1 от Директива 2008/98/ЕО и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия да се определя въз основа на стойността на непарична вноска (апорт), оценени по реда на чл. 72, ал. 2 от Търговския закон за целите на вписването в търговски регистър, а не въз основа на отчетната стойност н имота по счетоводния баланс на дружеството? б)При утвърдителен отговор по буква а) – кои критерииследва запитващата юрисдикция да приложи, за да прецени далиизползването на апортната стойност като база за определяне на таксата води до начисляване на явно несъразмерни разходи на притежателя на отпадъци по смисъла на решенията по дело С-419/13 (SETAR) и дело С-335/16? 2.Трябва ли принципите на пропорционалност и на ефективност, като проявление на принципа „замърсителят плаща“ по чл. 191, т. 2 от ДФЕС и чл. 14, ал. 1 от Директива 2008/98/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която съществена част от таксата за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятия се определя не въз основа на количеството генериран отпадък, а като промил от стойността на апортната вноска или интензитета наа ползването му? 3.Допускат ли чл. 191, т. 2 от ДФЕС и чл. 14, ал. 1 от Директива 2008/98/ЕО национална правна уредба, при която базата за определяне на таксата за битови отпадъци е различна в зависимост от вида на задълженото лице – данъчна оценка за физическите лица, съответно отчетната стойност или стойността на апортната вноска за предприятията – доколкото това води до системно по-неблагоприятно третиране на предприятията, без обективна връзка с реалното генерирани от тях отпадък? 4.Трябва ли чл. 14, ал. 1 от Директива 2008/98/ЕО, търуван в светлината на решенията на Съда по дело С-419/13 (SETAR) и дело С-335/16, да се разбира в смисъл, че допуска национална правна уредба, която определя таксата за битови отпадъци въз основа на стойност (апортна вноска), несвързана с каквато и да презумпция или доказателство за обема или естеството на произвеждания или притежавания отпадък – за разлика от критериите, възприети в цитираната практика (вид на имота, площ, предназначение, обем на предоставените съдове, честота на извозване)? Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Съгласно чл. 628 ГПК, във вр. с чл. § 2 ДР ДОПК, преюдициално запитване се отправя от държава членка до Съда на ЕС тогава, когато се поставя въпрос от общностното право и кумулативно с тази преценка е видно, че преюдициалното решение по него е необходимо, за да се постанови правилен краен съдебен акт. При така отправеното искане на "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС "НАДЕЖДА" ЕООД, гр. София настоящият съдебен състав намира, че не са налице две от условията. Нормата на чл. 267 ДФЕС, както и практиката на Съда на ЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на общностното право при постановяване на решението по конкретен правен спор. Съдът на ЕС многократно е подчертавал, че най-висшата съдебна инстанция в държава членка не е длъжна да отправи преюдициално запитване, когато въпросът е ирелевантен или е идентичен с предходно запитване по подобно дело, както и че общностният съд не е компетентен да се произнася по фактите, а със своите решения предоставя единствено критерии за тълкуване на европейското право, като изяснява и уточнява значението на конкретни негови разпоредби, с цел да осигури еднообразното му прилагане. От начина на формулиране на въпросите в касационната жалба може да се направи заключение, че отговорите не са свързани с конкретния спор, както и че с тях се цели преценка на някои от безспорните факти по случая и събраните доказателства, отколкото да се съблюдава за преюдициалния и тълкувателен характер на запитването съгласно чл. 628 ГПК. Това е относимо към въпрос 1, 3 и 4 и важи за стойността на, оценени по реда на чл. 72, ал. 2 от Търговския закон. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ определя, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. 3а определяне на данъчната оценка за целите на ЗМДТ отчетната стойност съгласно § 1, т. 17 ДР ЗМДТ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Отчетната стойност на актива включва цената на придобиване и всички преки разходи за привеждането му в работно състояние, като тя може да бъде променена само при надлежно доказана обезценка или преоценка, извършена съгласно приложимите счетоводни стандарти. Преценка на факти по случая и на доказване е дали отчетна стойност, респ. данъчната оценка е равна, по-висока и по-ниска от непарична вноска (апорт), в случай че такава е направена, по какъв начин е заприходена, изпълнени ли са счетоводните стандарти, декларирана ли е и пр. По въпрос 2 е необходимо да се съобрази, че за понятието "битовите отпадъци", разбирането е, че те се определят като отпадъци от домакинства и отпадъци от други източници, като например търговия на дребно, администрация, образование, здравни услуги, настаняване, заведения за хранене и други услуги и дейности, които са подобни по естество и състав на отпадъците от домакинствата /така и възприетата от националния законодател дефиниция в § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ/. Разбирането е и, че "битовите отпадъци включват, наред с другото, отпадъци от поддържането на паркове и градини, като листа, окосена трева и подрязани клони, и отпадъци от почистването на пазари и улици, като съдържанието на кошчетата за боклук и боклук, събран след метене, с изключение на материали, като пясък, камъни, кал или прах", като е посочено в съображение 10 от Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Задължено за заплащането на ТБО лице, е собственикът на имота /чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ/, което не влиза в противоречие с понятието "притежател на отпадъци", респ. принципът "замърсителят плаща", а отделно от това дейностите по "поддържане чистотата на уличните платна, площадите, алеите и парковете и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване", безспорно съставляват дейности по "управление на отпадъците, по смисъла на легалното определение дадено в чл. 3, § 1, т. 9 от Директива 2008/98/ЕО. Така в Решение на СЕС от 30 март 2016 г. по дело С-335/16, т. 24 изрично е прието, че "Съгласно член 14 от Директива 2008/98 и в съответствие с принципа "замърсителят плаща" разходите за управлението на отпадъци се понасят от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците. Притежателите на отпадъци са обвързани с това финансово задължение поради участието им в създаването на посочените отпадъци (вж. по аналогия решения от 24 юни 2008 г., Commune de Mesquer, C-188/07, EU: C: 2008: 359, т. 77 и от 16 юли 2009 г., Futura Immobiliare и др., C-254/08, EU: C: 2009: 479, т. 45). От друга страна, в решение по дело С-254/08 в т. 46 изрично е прието, че "що се отнася до финансирането на разходите за управление и обезвреждане на битовите отпадъци, доколкото това е услуга, колективно предоставяна на група "притежатели", по силата на член 15, буква а) от Директива 2006/12 държавите-членки са длъжни да гарантират, че по принцип всички ползватели на тази услуга в качеството им на "притежатели" по смисъла на член 1 от същата директива понасят колективно общия размер на разходите за обезвреждането на посочените отпадъци. ", като е прието, че при положение, че "определянето на точния обем битови отпадъци, които се предават за събиране от всеки "притежател", често е трудно, а и скъпо", е допустимо "използването на критерии, които се основават на производствения капацитет на "притежателя", изчислен в зависимост от площта на ползваните от него недвижими имоти, както и от предназначението им, от една страна, и/или на естеството на произведените отпадъци, от друга, може да позволи да се изчислят разходите за обезвреждането на тези отпадъци и да се разпределят между отделните "притежатели", доколкото тези два параметъра могат да се отразят пряко на размера на посочените разходи" /т. 49 и т. 50/. Най-сетне, отрицателната предпоставка за отправяне на искането - непроизнасяне на СЕС по идентичен въпрос, също е сред задължителните условия в тази насока. В допълнение към посочената от касатора практика – решение от 18.12.2014 г. по дело С-551/13, SETAR и решение от 30.03.2017 г. по дело С-335/16, VG Иistoжa d. o. o., налице са още множество постановени решения от СЕС, които потвърждават преюдициалното тълкуване и не оставят място за съмнение по формулираните въпроси от искането в касационната жалба (дела С-553/21, С-293/07, С-254/08, С-383/05 и С-440-08). В този смисъл са т. 26 и т. 27 от решението по дело С-335/16, според които, в действащото право на Съюза липсва правна уредба, приета на основание на член 192 ДФЕС, която да налага на държавите членки точно определен метод за финансиране на разходите за обезвреждане на битовите отпадъци, така че по избор на държавите членки то може да се осигури чрез такса, чрез друг вид насрещно задължение или по какъвто и да е друг начин. При това положение използването на критерии за фактуриране, които се основават на обема на предоставения на ползвателите контейнер, в зависимост по-специално от площта и предназначението на заеманите от тях недвижими имоти, може да позволи разходите за обезвреждане на тези отпадъци да се изчислят и разпределят между отделните притежатели, доколкото този показател може да се отрази пряко на размера на посочените разходи. Аналогично и в т. 47 от решението по дело С-551/13 се приема, че при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО. Не води до извод за несъответствие на българското законодателство с правото на Европейския съюз и даденото задължително тълкуване с Решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по преюдициално запитване по дело С-254/08. Според СЕС изрично е прието, че действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране, като националната юрисдикция следва да провери въз основа на представените конкретни данни от фактическа и правна страна дали оспорената пред нея такса за обезвреждането на вътрешните твърди битови отпадъци не води до положение, при което на определена категория притежатели се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат". Не на последно място в същото решение на СЕС изрично е посочено, че "принципът "замърсителят плаща" не е пречка държавите-членки — в зависимост от категории ползватели, определени съгласно съответния им капацитет за произвеждане на битови отпадъци — да променят участието на всяка една от тези категории в общите разходи, необходими за финансирането на системата за управление и обезвреждане на битовите отпадъци." При съобразяване на направените изводи, искането за отправяне на преюдициално запитване с посочени в същото въпроси, следва да се остави без уважение. По съществото на спора: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № СФД23-РД77-97/23.06.2023 г., издаден от органи по приходите в Отдел "Ревизии и събиране на вземания" при Дирекция "Общински приходи" – Столична община (СО), мълчаливо потвърден от кмета на СО, с който на "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС "НАДЕЖДА" ЕООД са определени публични общински задължения за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г. в общ размер на 897 123, 24 лв., от които ДНИ в размер на 158 852, 37 лв. и лихви - 46 249, 22 лв., както и ТБО в размер на 522 159, 69 лв. и 169 861, 96 лв. лихви. Между страните не се спори, че "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС "НАДЕЖДА" ЕООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. Задълженията се отнасят за нежилищен имот, находящ се в гр. София, район "Надежда", а именно: Търговски и развлекателен център "Надежда Маркет", представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, с идентификатор 68134.1381.2074. 1. 20, подробно описан в първоинстанционния съдебен акт (стр. 2 от решението), собственост на търговското дружество. Процесният имот е придобит от "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС "НАДЕЖДА" ЕООД с апортна вноска, вписана на 19.06.2017 г. в ТР, като от извършената оценка (чл. 72 ТЗ) и вписването в ТР, непаричната вноска е в размер на 28240420, 00 лв. Ревизираните имоти са заприходени и заведени в счетоводните регистри на търговското дружество с отчетна стойност в размер на 5236378, 80 лв. От "Търговски комплекс "Надежда" ЕООД са подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ, както следва: 1. вх. № 7204035425/24.07.2019 г., с която са декларирани обекти в сграда с търговско предназначение, в която дружеството притежава обекти: Търговски център на три нива, офис 5, офис 6, склад № С12, склад 0-С12, склад № 8 и гаражи № 2-9 включително. Декларираната обща отчетна стойност е в размер на 2 614 437, 06 лв.; 2. вх. № 720400242220.05.2020 г. - коригираща декларация, без корекции на декларирани данни; 3. вх. № 7204006571/08.01.2021 г. - коригираща декларация за промяна от 31.12.2020 г. на отчетната стойност на декларираните имоти, в размер на 100 000 лв. След декларирането в Отдел "Общински приходи - Надежда и Връбница" е открита партида № 7204Р132637. Като констатирали: представените годишни финансови отчети за 2019 г.; 2020 г. и 2021 г. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изготвена от в.л. М. Найденова, която е приета в с.з., проведено на 30.09.2024 г. Според заключението на вещото лице за "Търговски комплекс "Надежда" ЕООД отчетната стойност на имот придобит чрез апорт е 28 240 420,00 лева. Не са представени счетоводни данни за извършени последващи обезценки и преоценки н актива за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. С протоколно определение от 25.02.2025 г. е оставено без уважение молбата на процесуалния представител на "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС "НАДЕЖДА" ЕООД за назначаване на повторна ССчЕ, а в последствие на 25.03.2025 г. е допусната повторна ССчЕ, изготвена от в.л. П. Кавръкова, кредитирана от АССГ. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 160, ал. 2 от ДОПК, за да измени процесния РА, е приел, че за целите на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ при определянето на отчетната стойност на процесния имот не следва да възприема безкритично определената от вещи лица по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ оценка на непарична вноска в капитала на ЕООД. Според решаващия съд, такава вноска се отразява на размера на капитала на дружеството, но не следва автоматично да бъде приемана като стойност на счетоводно завеждане на актива, по смисъла на § 1, т. 17 ДР ЗМДТ. В тази връзка АССГ се е позовал на заключението на в.л. П. Кавръкова, според което според Международните счетоводни стандарти (МСФО), включително МСФО 9 ("Международен стандарт за финансово отчитане 9 - Финансови инструменти"); МСФО 10 (Международен стандарт за финансово отчитане 10 – "Консолидирани финансови отчети"), както и М. 27 (Международен счетоводен стандарт 27 – "Отделни финансови отчети"), финансов актив е всеки актив, който представлява право на получаване на парични потоци (напр. вземания), или дялово участие в друго предприятие" (инвестиции в дъщерни или асоциирани дружества); апортната вноска, с която "Надежда Маркет Ритейл" ЕООД придобива 100% от капитала на новоучреденото "Търговски комплекс Надежда" ЕООД, представлява инвестиция в дъщерно предприятие, която подлежи на осчетоводяване като дългосрочен финансов актив. МСФО не изискват задължително финансовият актив да се отчете по оценката по чл. 72 ТЗ (пазарна стойност), когато става въпрос за апорт между свързани лица. По отношение на определение ДНИ, първоинстанционният съд е заключил, че РА се явява незаконосъобразен и необоснован в частта, относно определените задължения за данък върху недвижимите имоти, за периода от 01.01.2019 г., до 31.12.2021 г., в размер на общо 158 852, 37 лв. главница и лихви – общо 46 249, 22 лв., изчислени на база приета отчетна стойност 28 240420 лв., представляваща оценката на стойността на апорта, за целите на вписването, по реда на чл. 72, ал. 2 от Търговския закон. Като основа за определяне стойностите на ДНИ предвид чл,. 21, ал. 1, предл първо ЗМДТ съдът е приел стойности на данъчните оценки за съответните години 2019, 2020, 2021, които се явяват по – високи от приетата по – горе отчетна стойност от 5 236 378, 80 лв. В тази връзка съдът не е споделя частта от експертното заключение на в.л. П. Кавръкова, че при липса на данъчна оценка по Наредба № 7, приложимата стойност за облагане е отчетната стойност в счетоводството на предприятието. Като краен резултат РА е изменен в частта, относно определените в тежест на "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС "НАДЕЖДА" ЕООД задължения за ДНИ, както следва: за 2019. г – вместо данък, в размер на 52 950, 79 лв. е определен данък в размер на 12 535, 80 лева; за 2020 г. – вместо данък, в размер на 52 950, 79 лв. е определен данък в размер на 12 535, 80 лева и за 2021 г.– вместо данък в размер на 52 950, 79 лв. е определен данък, в размер на 12 535, 80 лева. Относно ТБО, решаващият съд се е позовал на същия размера на посочената отчетна стойност, като е изменил РА като незаконосъобразен и необоснован и в частта относно определените задължения за ТБО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. Административният съд е съобразил, че за 2019 г. не е неподадена декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО, а за 2020 г. и 2021 г. е подадена декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО за два броя съдове с извозване един път седмично, като задълженията за ТБО са определени по следния начин: за 2019 г. вместо 282 404, 20 лева главница и лихви 112 121, 68 лева - 66 858 лева и лихви – 42 226 лева; за 2020 г. вместо 115 641, 68 лева главница и ЗЗ 665, 92 лева лихви - 29 423 лева и лихви - 8 089, 34 лева и за 2021 г. вместо 124 113, 81 лева главница и лихви – 24 074, 36 лева - 31 429 лева и лихви - 5 454 лева. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. 3а определяне на данъчната оценка за целите на ЗМДТ отчетната стойност съгласно § 1, т. 17 ДР ЗМДТ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Според т. 7. 1 от СС - 16, след първоначалното признаване като актив, всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Така очертаният нормативен регламент сочи, че релевантна за определяне на размера на задълженията за ДНИ и за ТБО е стойността, на която съответният актив е заведен счетоводно, като отчетната стойност се засяга само от последващите оценки на актива, които са намерили счетоводен израз като обезценка или преоценка. Според настоящия съдебен състав съгласно приложимите счетоводни стандарти, осчетоводяването на непаричната вноска, класифицирана като ДМА и като инвестиционни имоти се извършва при спазването на т. 7, б. "в" на СС 16 "ДМА" и съгласно т. 5. 8. на СС 40 "Отчитане на инвестиционните имоти". Дълготрайните материални активи, придобити чрез апорт е следвало да бъдат заприходени съобразно оценката, дадена от вещите лица (28 240 420, 00 лв.) и приета от управителя на дружеството с декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър. Стойността на активите в този размер е основата за облагане с ДНИ и ТБО. Следователно, правилно ревизиращите органи са взели посочената стойност за база (отчетна стойност) за определяне на публичните задължения за ДНИ и ТБО за процесните нежилищни недвижими имоти за ревизираните периоди. В този смисъл е Решение № 1611 от 14.02.2023 г. по адм. д. № 5708/2022 г. на ВАС, I отделение, което се отнася за сходен случай между същите страни, но за предходен данъчен период. В заключението на в.л. М. Найденова, както и от изложеното от съдебния експерт в с.з. на 30.09.2024 г., се установява, че "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС "НАДЕЖДА" ЕООД не представя данни на придобиване на актива към датата на апорта. Не представя данни и за счетоводното отчитане на актива (Търговски развлекателен Център Надежда) в следващите периоди, както и за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г., нито оборотни ведомости по периоди, счетоводни справки и данни за извършени евентуални преоценки/обезценки и тяхното отражение в годишен аспект за всяка финансова година. В материалите по делото е наличен само аналитичен регистър за сметка 224 Инвестиционни имоти от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. с крайно салдо 5 266 388,20 лева. Стойността на имота е различна по представените счетоводни справки, преоценки и обезценки МСС 16, МСС 27, МСС 28, МСС 36 и МСС 40. Като е съобразил посочените счетоводни стандарти, съгласно които както относно ДМА, така и относно инвестиционните имоти, първоначално релевантна е оценката приета от съда, разпоредбата на чл. 19 ЗМДТ и на §. 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ, това, че преоценка/обезценка на стойността на имотите не е извършвана, правилно с РА е взета предвид отчетна стойност на имотите в размер по оценката на апорта по чл. 72, ал. 2 ТЗ. Независимо от данните по делото, че "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС "НАДЕЖДА" ЕООД води текущо счетоводство (по втората ССчЕ) и изготвя финансови отчети в съответствие с МСФО, настоящият съдебен състав съобразява изложеното в заключението на първата ССчЕ. Предвид така приетото, доколкото не е налице спор относно основанието за установяване на публичните общински вземания за ДНИ и ТБО за процесните имоти и по въпроса, че е налице реално предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ (установено и доказано по делото), първоинстанционното съдебно решение, с което РА е изменен се явява неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови решение по същество на спора, с което жалбата на "ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС "НАДЕЖДА" ЕООД срещу спорния РА № СФД23-РД77-97/23.06.2023 г., издаден от органи по приходите в Отдел "Ревизии и събиране на вземания" при Дирекция "Общински приходи" – СО, мълчаливо потвърден от кмета на СО, следва да се отхвърли. Законосъобразно с РА е приета за приложима отчетна стойност на имотите, предмет на облагане с ДНИ и ТБО в размер на 28240420, 00 лв., при съобразяване на регламентацията по чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, а относно ТБО и при съобразяване на това, че за 2020 г. и 2021 г. са подадени декларации по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО от търговското дружество за ревизираните периоди. По разноските: С оглед изхода на спора и направеното искане от касационния жалбоподател столична община, нему се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство пред Върховния административен съд в размер на 200 евро, както и внесената държавна такса в размер на 869,20 евро. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение