Решение № 1014 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7184/2017 г.

Решение № 1014 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7184/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Министъра на правосъдието срещу решение № 5021 от 24.04.2017 г. постановено по адм. дело № 7839 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че са неоснователни доводите на съда, че не е приложим двугодишният срок по чл. 195, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), тъй като уволнението не е извършено в хипотезата на извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. В нормата на чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, като тежко нарушение на служебната дисциплина, е определено извършването на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", за което се предвижда налагане на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание. С влязла в сила заповед № ЧР-03-43 от 10.09.2015 г. на министъра на правосъдието, на Г. О. К. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години". Дисциплинарната комисия е установила системни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, извършени от инспектор К., за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". В разпоредбата на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР е дефинирано понятието системни нарушения, а именно - три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Поради това, на основание чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР следва да й бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователни са доводите на съда, че не може да се вмени във вина на служителката, че като председател на Пробационния съвет "не е провела" заседание на 28.11.2014 г., с което грубо е нарушила чл. 203, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), с което не е изпълнила указанията на Районна прокуратура - И. (получени на предходния ден). Въпреки липсата на документацията, в изпълнение на указанията на прокурора, предложение по чл. 43а от Наказателния кодекс (НК), за замяна на наказанието, е изготвено на 28.11.2014 г., внесено е за обсъждане в заседанието на 10.12.2014 г., но предложеното решение № 12 от протокола не е взето. Неоснователни са мотивите на съда за липса на мотиви относно приетото нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" (Етичния кодекс), утвърден със заповед № ЛС-04-755 от 17.08.2006 г. на министъра на правосъдието. С привличането й като обвиняем служителката е осъществила нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 31 от Етичния кодекс. С., че решението е неправилно и в частта, с която министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Г. О. К. сумата от 900, 00 лв. разноски по делото, която сума е прекомерна, предвид фактическата и правна сложност на делото и решаването му в едно заседание. Предвид посоченото и по съображения изложени в представени по делото писмени бележки, прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Г. О. К., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозирани по делото отговор и писмена защита. Прави искане решението на тричленния състав на ВАС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното в настоящето производство решение № 5021 от 24.04.2017 г. постановено по адм. дело № 7839 по описа за 2016 г. на ВАС, пето отделение, е отменена заповед № ЧР-03-36 от 17.05.2016 г. на министъра на правосъдието, с която, на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, вр. чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 203, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Г. О. К. от гр. И., като инспектор IV-та степен в Пробационна служба - звено И. към сектор "Пробация" III-та категория при Областна служба "Изпълнение на наказания"- Р., считано от датата на връчване на заповедта и Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Г. О. К. сумата от 900, 00 лв. разноски по делото.

За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че с протокол от 28.11.2011 г., по НОХД № 345/2011 г., Районен съд (РС) - И., е одобрил споразумение между Районна прокуратура (РП) - И. и З. Е. С., въз основа на което на подсъдимия е наложено наказание "пробация", като са му определени пробационни мерки, за извършени престъпления по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 129, ал. 1 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес - три пъти седмично, за срок от три години; задължителни периодични срещи с пробационен служител - за срок от три години; безвъзмезден труд в полза на обществото, в размер на 320 часа, за срок от три години. Началото на изпълнението на наказанието е 13.12.2011 г. Първата от мерките се е изпълнявала в Пробационна служба - звено И. Председател на Пробационния съвет била жалбоподателката. На 03.11.2014 г., в отчетния картон на С., има положен подпис в графа "подпис на осъдения", но след извършена проверка на същата дата, служители на Районно управление (РУ) на Министерство на вътрешните работи (МВР) установили, че лицето от около година живее и работи в чужбина, след което, с постановление на РП - И. от 19.11.2014 г., е З. Е. С. за общодържавно издирване. С писмо от РП - И. от 27.11.2014 г. Пробационната служба е уведомена, че следва да се направи предложение, на основание чл. 43а НК, за лицата З. Е. С. и С. Р. С. На 29.12.2014 г. С. се е явил в Пробационна служба - И. и е продължил изпълнението на наказанието пробация, видно от отчетния му картон за регистрация, съобразно възстановения му първоначален режим. Положил е подписи в три последователни дни - на 29.12., на 30.12. и на 31.12.2014 г . - събота, обявен за неработен ден. Съдът е установил, че със заповед № ЧР-03-43 от 10.09.2015 г. на министъра на правосъдието, на инспектор К. е наложено и дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години". Липсват данни заповедта да е обжалвана. Посочил е, че с оспорената заповед е прието, че инспектор К. е извършила груби нарушения на чл. 203, ал. 1 от ЗИНЗС и на чл. 236, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), като "не е провела заседание на Пробационния съвет на 28.11.2014 г., с което не е изпълнила указанията на РП - И.", след като дейността на Пробационния съвет се подготвя, координира и ръководи от неговия председател. Посочено е и неизпълнение на служебните й задължения по т. 5 от длъжностната характеристика за заеманата длъжност - следвало е да подготви предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода, поради неизпълнение на пробационните мерки от страна на С., а от протокол № 12 от 10.12.2014 г. на Пробационния съвет е видно, че К. е предложила устно връщане на режима на регистрация на осъдения З. С., а не е внесла предложение за замяна на наказанието. При условие, че на 13.12.2014 г. наказанието му е следвало да приключи, не става ясно как е взето решение за възстановяване на първоначалния режим на регистрация три пъти седмично, на същото лице. Констатацията, че служителката не познава основни нормативни документи, касаещи изпълнението на служебните й задължения, е обоснована с това, че на 30.12.2014 г. инсп. К. е внесла предложение за замяна наказанието на С., като устно е обяснила причините, поради които същият е преустановил изпълнението на пробационните мерки, но единодушно е било гласувано възстановяване на първоначалния му режим на регистрация. В писмо от РП с вх. № 45 от 21.01.2015 г., й е обърнато внимание, че не е изпълнила вече дадените й указания и не е внесла предложение за замяна на наказанието на З. С. Посочено е също, че решението на Пробационния съвет за връщането на режима му на регистрация, след изтичането на наказанието е незаконосъобразно - същото е приключило на 08.02.2015 г., с което неправомерно, от инсп. К., е удължен срокът му. Това е преценено като грубо нарушение на чл. 231, ал. 1 от ЗИНЗС. В заповедта е прието, че жалбоподателката е нарушила разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", а именно: чл. 13 ("Служителят пази доброто име на институцията), чл. 14 ("Служителят не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави") и чл. 31 (При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, служителят следва поведение, което не уронва престижа на службата"). В заповедта се съдържа и констатацията, че в дневника за архивиране на присъди за лицата Р. Р., (дата на приключване на наказанието - 29.12.2015 г.), Г. А. А. (дата на приключване на наказанието - 30.01.2016 г.) и Ю. Е. Н. (дата на приключване на наказанието - 20.02.2016 г.), документите не са предадени в 7-дневен срок, съгл. чл. 44, ал. 2 от Правилата за документооборота, деловодната и архивна дейност в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), което потвърждава твърдението, че служителката не познава нормативната уредба и не изпълнява служебните си задължения в пълен обем. В акта органът се е позовал на становището на дисциплинарно-разследващия орган № 2854 от 25.03.2016 г., за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо служителката и обобщена справка № 2742 от 23.03.2016 г. по описа на ГД "ИН". Прието е като установено в хода на дисциплинарното производство, че извършените от служителката деяния представляват системни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". След като извършените от инсп. К. дисциплинарни нарушения са осъществени в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години", съгласно заповед № ЧР - 03-43 от 10.09.2015 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

При така установеното съдът е посочил, че съгласно чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, за държавните служители, осъществяващи пряко дейности по изпълнение на наказанията, се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото ЗИНЗС не предвижда друго. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, след образувано дисциплинарно производство. Служителката е запозната с изготвените от дисциплинарната комисия обобщена справка и становище. Поканена е от административнонаказващия орган за даване на писмени обяснения и такива са представени от нея в указания тридневен срок. Независимо от това, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, поради неспазване на едногодишния срок от извършването на визираните в заповедта нарушения (с изключение на действията по архивирането на присъди). Посочил е, че не е приложим двугодишният срок за санкциониране по ал. 2, на посочената норма, тъй като уволнението не е наложено в хипотезата на извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. По отношение на приетото в заповедта нарушение в дейността на жалбоподателката, свързано с фактическо непредаване в архив на приключени три преписки на осъдени лица в 7 дневен срок, съдът е посочил, че липсват указания за начина, по който следва да се осъществява тази дейност, както и заповед, която да не е изпълнена, а нарушението е позовано на обща норма от Правилата за документооборота - чл. 44, ал. 2, че когато срокът не е определен, задачите следва да се приключват в 7 дневен срок. От приложените по делото три броя удостоверения за приключено наказание и писма до заинтересованите институции, съдът е установил, че същите са изготвени, въведени в деловодната система и своевременно изпратени, входирани са в ОС "Изпълнение на наказанията" - Р., в рамките на два дни от посочената за край на наказанието дата и са подписани от началник ОС "Изпълнение на наказанията". С оглед характеристиката на това нарушение и липсата на данни за настъпили вредни последици от него, е приел, че то не е от вида на съществените и не може да обоснове системност по приетата в заповедта квалификация. Изложените от жалбоподателката, в обясненията й от 24.03.2016 г. причини за тази забава, свързани с ползван отпуск, отдалеченост на гр. И., несъздадена организация и ред за фактическо предаване на документи до Р., претовареност и пр., не са обсъдени в заповедта и съпътстващите я справка и становище на комисията в съответствие с изискването на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, което съставлява нарушение на процесуалните правила. Приел е за основателно и оплакването в жалбата за липса на мотиви по отношение на приетото нарушение на разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГД "ИН" и ГД "Охрана". Изложил е, че посочването на конкретни, като нарушени от служителката, текстове от Кодекса и съдържанието им, не съставлява излагане на мотиви. Не е конкретизирано какво точно от нейните действия се приема за нарушение, по какъв начин е уронен престижът на службата и как са нарушени добрите нрави. Посочил е, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и в останалата си част и съдържа и твърдения, които не се подкрепят от доказателствата по делото. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение", в същата са посочени неконкретизирани по време, място и пр. действия и бездействия, преценени като съставомерни за "неизпълнение на служебни задължения". Приел е, че твърдението, че служителката, като председател на Пробационния съвет "не е провела" заседание на 28.11.2014 г., с което грубо е нарушила чл. 203, ал. 1 ЗИНЗС и с което не е изпълнила указанията на РП - И. (получени предходния ден), не може да й се вмени във вина, тъй като, видно от приложения Протокол № 11 от 28.11.2014 г., същото е било подготвено, но не се е състояло, поради липса на кворум - при явяване на само четирима от членовете на съвета. Ново заседание е било насрочено за 10.12.2014 г. Въпреки липсата на документацията, в изпълнение на указанията на прокурора, предложение по чл. 43а НК, за замяна на наказанието, е изготвено на 28.11.2014 г. Последното е внесено за обсъждане в заседанието на 10.12.2014 г., видно от Протокол № 12. Членовете на Пробационния съвет са били запознати с него, но предложеното приемане на решение № 12 от протокола, по чл. 43а НК - за замяна на вида на наказанието на С., не е било взето. Че именно такова е било решението, съдът е установил от мотивите на протокол № 2 от 10.02.2015 г., когато е било обсъдено и отново не е било прието предложеното решение № 3, за замяна на пробацията с лишаване от свобода по отношение на С., по третото по ред предложение за това, с дата 23.01.2015 г. В заключение съдът е достигнал до извод, че обсъдените доказателства опровергават приетите в заповедта констатации за непознаване на основни нормативни документи, касаещи изпълнението на служебните задължения на жалбоподателката, както и констатациите, че тя не е изпълнила дадените й указания от РП да внесе предложение за замяна на наказанието на З. С. - били са изготвени и внесени за разглеждане три предложения, които не са били приети. Посочил е, че дейността на Пробационния съвет се "подготвя, координира и ръководи от неговия председател", но решенията се взимат от колективния орган и К. не може да бъде отговорна за тях. Изложил е, че от процесната заповед не става ясно с кои свои действия жалбоподателката е допринесла за "неправомерното" удължаване на срока (преценено като грубо нарушение на чл. 231, ал. 1 ЗИНЗС от нейна страна), на наказанието на лицето З. С. - до 08.02.2015 г., след като е бил обявен за общодържавно издирване на 19.11.2014 г. и този срок, по становището на прокурор Иванов от 12.01.2015 г., не се зачита за изтърпяване.

Съдът е посочил, че с оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски в полза подателя на жалбата, без възражение за прекомерност в становището на пълномощника на министъра, следва да бъде уважено съгласно представените списък и договор за правна помощ, до размера от 900, 00 лв.

Решението е правилно.

С оспорената в първоинстанционното производство заповед на Г. О. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗМВР, а именно: 1) извършване на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание и 2) деяния, несъвместими с етичните правила за поведение, уронващи престижа на службата. Наказанието е наложено за нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 2 (неизпълнение на служебните задължения) и т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс) от ЗМВР.

По отношение на посоченото от органа основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, в заповедта е прието, с действията си инспектор Г. К. е нарушила разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", като са цитирани посочените текстове от Етичния кодекс. К. правилно обаче е приел тричленният състав на ВАС, не е посочено с кои действия на служителката се приема, че е извършено нарушение на всеки от посочените текстове на Етичния кодекс. Н. са направени и констатации за уронване от страна на К. на престижа на службата, което обстоятелство е основанието за разграничаване на приетото от органа нарушение от това по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР (с предвидено дисциплинарно наказание "порицание"). Посоченото води до немотивираност на заповедта, а съответно и до незаконосъобразност на направения от органа извод за наличието на посоченото в нея основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

По отношение на посоченото от органа основание по чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, в заповедта са описани следните деяния, за които е прието, че съставляват извършени от инспектор К. нарушения на конкретни предписания за поведение:

• Не е провела заседание на Пробационния съвет на 28.11.2014 г., съставляващо неизпълнение на указанията на РП - И. и нарушение на чл. 203, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 236, ал. 1 от ППЗИНЗС.

• Като председател на Пробационния съвет, на заседанието проведено на 10.12.2014 г., служителката е внесла устно предложение за възстановяване на първоначалния режим на регистрация, а не е изпълнила служебните си задължения да подготви предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобод, поради неизпълнение на пробационните мерки, което е грубо нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, вменени й в т. 5 от Глава V от длъжностната характеристика за длъжността "Инспектор V-III-та степен" в сектор "Пробация" при ОСИН.

• На 30.12.2014 г. на заседание на Пробационния съвет инспектор К. е внесла предложение за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода. О. П. съвет единодушно е гласувано възстановяване на първоначалния режим на лицето. Решението на Пробационния съвет за връщането на режима на регистрация на З. С. след изтичане на наказанието му е незаконосъобразно. Наказанието на лицето е приключило на 08.02.2015 г. Срокът му е удължен неправомерно от инспектор К., което е грубо нарушение на чл. 231, ал. 1 от ЗИНЗС.

• В дневника за архивиране на присъди за лицата Р. Р., (дата на приключване на наказанието - 29.12.2015 г.), Г. А. А. (дата на приключване на наказанието - 30.01.2016 г.) и Ю. Е. Н. (дата на приключване на наказанието - 20.02.2016 г.), досиетата не са предадени в 7-дневен срок, съгл. чл. 44, ал. 2 от Правилата за документооборота, деловодната и архивна дейност в ГД "ИН", което потвърждава твърдението, че служителката не познава нормативната уредба и не изпълнява служебните си задължения в пълен обем.

В останалата част от заповедта са описани редица действия и бездействия на инспектор Г. К., за които не е направен извод, че съставляват нарушения на служебната дисциплина, нито са посочени конкретни нарушени от служителката нормативни предписания за поведение. За други е прието, че съставляват нарушения на служебната дисциплина, но също липсват посочени конкретни разпоредби, които се приема, че служителката е нарушила, чрез тези действия и бездействия. Доколкото, за да се претендира неизпълнение на едно задължение, следва същото да е вменено като такова на служителя, липсата на посочване на основанието - заповед, нормативен акт или задължение по длъжностна характеристика, в нарушение на които е описаното поведение на служителката, препятства проверка за законосъобразността на заповедта и е основание за отмяната й в посочените части. Поради това правилни са изводите на тричленния състав на ВАС, че оспорената в първоинстанционното производство заповед, с изключение на посочените по-горе конкретни нарушения, не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В резултат на описаното в заповедта е направен извод за системни нарушения на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Прието е, че извършените от служителката дисциплинарни нарушения са в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години", съгласно заповед № ЧР-03-43 от 10.09.2015 г. и на основание чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР следва да й бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

За да се приеме изводът на административния орган, за наличие на посоченото от него основание по чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, следва да се установи извършено от служителката дисциплинарно нарушение в периода 10.09.2015 г. - 10.09.2017 г., за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание. В случая обаче голяма част от описаните в заповедта нарушения предхождат началото на този период, поради което евентуалното им извършване не може да обоснове посочената от органа правна квалификация. Единственото описано в заповедта нарушение в релевантния период е това на чл. 44, ал. 2 от Правилата за документооборота, деловодната и архивна дейност в ГД "ИН", касаещо непредаване в архив на досиетата на лицата Р. Р., (дата на приключване на наказанието - 29.12.2015 г.), Г. А. А. (дата на приключване на наказанието - 30.01.2016 г.) и Ю. Е. Н. (дата на приключване на наказанието - 20.02.2016 г.) в 7-дневен срок. В заповедта обаче не е посочено основанието, поради което е прието, че задължението за предаване на досиетата в архив е именно на инспектор К., за да се приеме, че то не е изпълнено от нея в посочения 7-мо дневен срок. Позоваването единствено на чл. 44, ал. 2 от Правилата за документооборота, деловодната и архивна дейност в ГД "ИН", без да е посочено въз основа на какъв акт задължението за предаване на досиетата в архив е на конкретния служител, не може да бъде основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Наред с това правилни са изводите на тричленния състав на ВАС, че характеристиката на нарушението и липсата на данни за настъпили вредни последици от него, препятства квалифицирането му като нарушение на служебната дисциплина по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Дори и да беше установено то би могло да е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради маловажност на системните нарушения, но не и на дисциплинарно наказание по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Правилни са и изводите на съда, че в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР в заповедта не са обсъдени изложените от служителка причини за забава, свързани с ползван отпуск, отдалеченост на гр. И., несъздадена организация и ред за фактическо предаване на документи до Р., претовареност и др. Изложеното води до извод за неправилност на направения от органа извод за системни нарушения на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Липсата на дисциплинарно нарушение извършено в периода 10.09.2015 г. - 10.09.2017 г., за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание, води до извод и за липса на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Поради това правилно ВАС, тричленен състав, е приел, че заповедта следва да бъде отменена.

Правилно е решението и в частта, с която Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Г. О. К. сумата от 900, 00 лв. разноски по делото. Разноските са своевременно претендирани и доказани по размер. До приключване на първоинстанционното производство от ответника не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски. Поради това направеното едва с касационната жалба възражение не може да бъде взето предвид при преценка правилността на решението в посочената част.

Изложеното обосновава извод, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора заявеното искане от ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно, а видно от договор за правна помощ и процесуално представителство от 20.09.2017 г., същото е доказано по размер. От касационния жалбоподател не е направено възражение за прекомерност на претендираните в настоящето производство разноски. Поради това и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди Министерство правосъдието, юридическото лице в чиято структура се намира органът издал оспорения акт, да заплати на Г. О. К. сумата от 500, 00 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд,