Решение № 2151 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14869/2008 г.

Решение № 2151 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14869/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на кмета на с. Брястовец против решение № 9790/29.09.2008 г. постановено по адм. д. № 6096/2008 г. на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Министъра на околната среда и водите., в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересуваната страна "Фининвестмънт" ЕООД, гр. Варна, в писмено становище и чрез процесуалният си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна стлана намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:. С обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на кмета на село Брястовец, община Бургас срещу разрешение № 524/8.02.2008 г. на министъра на околната среда и водите, с което на "Фининвестмънт" ЕООД гр. Варна със седалище и адрес на управление гр. Варна, местност Манастирски рид 29 (Ботаническа градина) е разрешено да извърши за своя сметка проучване на строителни материали-подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства в площта "Драганово", разположена в землищата на с. Драганово и с. Брястовец, община Бургас, област Бургас. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден при спазена процедура по чл. 7, ал. 1, т. 9 ЗПБ, след съгласуване със съответните министерства и с одобрението на Министерския съвет, при спазване на производствените правила, предвидени в чл. 23, ал. 2, чл. 26 и чл. 39, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства. Налице са и изискванията по чл. 27 ЗПБ - разрешението се отнася само за една от групите подземни богатства и по чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗПБ досежно срока за търсене и проучване (шест месеца) и предоставената площ, която е съпоставена с данните по специализираните карта и регистър на разрешенията и със специализираните карта и регистър на находищата на подземни богатства. Спазено е и изискването по чл. 40, ал. 1 ЗПБ, тъй като не са предоставени други разрешения за търсене и проучване на строителни материални. Възражението, че процесните земи, засегнати от разрешение № 524/8.02.2008 г. са включени в потенциално защитена зона е прието за недоказано, тъй като по делото няма данни зоната за търсене и проучване да е включена по предвидения законов ред в защитена зона. Обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата, по която е образувано съдебното производство пред тричленния състав е оспорено съответствието на обжалваното разрешение с материалноправните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие, като са изложени твърдения, че е следвало да бъде извършена оценка за съответствие съгласно изискванията на чл. 31 от същия закон, тъй като се засяга защитена зона. Доказателства в тази насока действително не са ангажирани от жалбоподателя. Такива се представят с касационната жалба, като от писмено уведомление до Община Бургас № 04-01.7/3.04.2008 г., изходящо от директора на Дирекция "Опазване на околната среда" е видно, че "територията между селата Драганово и Брястовец е включена в Натура 2000, в потенциално Защитена зона "Айтоска планина" по Директивата за опазване на природните местообитавания и дивата фрола и фауна ", което обстоятелство сочи на индиректно на приложимост на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Предвид изложеното се налага извода за постановяване на обжалваното решение при неизясненост на делото от фактическа страна и при допуснати нарушения на чл. 171, ал. 2, предл. 2 и ал. 4 от АПК, което е довело до неизвършване на цялостна проверка за законосъобразност на оспореното разрешение на министъра, с оглед императивните изисквания на чл. 146, ал. 1 АПК. Неустановяването на факти, релевантни за материалната законосъобразност на заповедта, освен, че сочи на незаконосъобразност на обжалваното решение, препятства и произнасянето по същество от настоящата инстанция. С оглед на това, обжалваното решение като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав