Решение № 8794 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2018 г.

Решение № 8794 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Амбасадор тур" ЕАД срещу решение № 1338/01.03.2018 г., постановено по адм. дело № 750/2017 г. по описа на Административен съд, С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА / № Р -29002916002765-091-001 от 13.09.2016 г., издаден от екип в състав Ю. И. В., на длъжност Н. С. "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., в качеството й на орган, възложил ревизионното производство, и Ц. Г. Б., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - С., в качеството му на ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 2123 от 02.12.2016 г. на Д. Д. "ОДОП" - гр. С.. Сочат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК по подробни съображения, изложени в касационната жалба, в която се съдържат и основно оплаквания срещу действията на приходните органи по време на ревизията. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП моли чрез юрк. Кирилов да бъде оставено в сила решението на АДмС - С. град и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима, защото е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен акт /РА / № Р -29002916002765-091-001 от 13.09.2016 г., издаден от екип в състав Ю. И. В., на длъжност Н. С. "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., в качеството й на орган, възложил ревизионното производство, и Ц. Г. Б., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - С., в качеството му на ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 2123 от 02.12.2016 г. на Д. Д. "ОДОП" - гр. С., в частта му, с която на "Амбасадор тур" ЕАД са установени задължения за довнасяне по ЗКПО за данъчен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 15 157,77 лв. и лихви в размер на 8 450,12 лв., както и в частта на намалената данъчна загуба за 2011 г. със сумата от 102 044,40 лв. и за 2012 г. със сумата от 67 459,69 лева. Установено е, че за ревизираните периоди "Амбасадор тур" ЕАД е извършило плащания към "Уникредит лизинг" АД на лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 84193/09.07.2008 г. за придобиване на нов лек автомобил, марка "Б. К. GTC". В счетоводния и данъчния амортизационен план на дружеството този актив е заведен като ДМА с инвентарен № 2050003, определените през процесните периоди годишни суми за данъчни амортизации и осчетоводените разходи, представляващи счетоводни амортизации за този ДМА, са включени в сумите участвали при определянето на данъчния финансов резултат по реда на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. Констатирано е, че в ревизираните периоди, няма осчетоводявани разходи, които да удостоверяват, че този актив е използван в дейността на "Амбасадор тур" ЕАД, например разходи за гориво, смазочни материали, за техническо обслужване, за консумативи, за ремонт и други подобни. За периода от сключване на договора за лизинг - 09.07.2008 г. до неговата продажба на 07.01.2013 г. процесният автомобил, е бил предоставен четири пъти за ползване от физически лица, несвързани с дружеството, за което са издадени четири фактури и са отчетени приходи и начислен ДДС, като последната фактура е издадена на 24.05.2009 г. Формиран е извод, че считано от 24.05.2009 г. до 31.12.2012 г., лекият автомобил не е използван, /не носи икономическа изгода/ в дейността на "Амбасадор тур" ЕАД. При така възприетата фактическа обстановка, приходните органи са констатирали необходимостта, на основание чл. 59 ЗКПО да се извърши корекция на годишната данъчна амортизация в посока намаление за периода 2010 г. - 2012 г. С решението съдът е приел, че въз основа на събраните доказателства категорично се установява, че за периодите от 01.01.2010 г. до 31.12.2012 г. не са отчитани разходи, свързани с използването на процесния лек автомобил, поради което законосъобразно органът по приходите не е признал извършеното от ревизираното лице намаление на счетоводния финансов резултат за процесните периоди със сумата на начислените данъчни амортизации. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на настоящия спор са непризнатите амортизации за лек автомобил "Бентли" за периода 2010 г. - 2012 г. и дали автомобилът действително е експлоатиран, респективно използван ли е за икономическата дейност на касатора, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗКПО се преустановява начисляването на амортизация, когато активът временно не се използва. Това е така, защото амортизацията се начислява само ако активът носи икономическа изгода. Затова не е достатъчно, той да бъде счетоводно заприходен като актив, а да се използва като такъв за икономическата дейност на собственика му. В случая не е спорно, а и при ревизията управителят е потвърдил, че за периода 2010 г. 2012 г. в архива на дружеството не са намерени договори за отдаване под наем на процесния автомобил, дружеството няма издавани и съответно осчетоводени в приходите фактури за отдаване под наем на автомобила, липсват фактури за направени разходи за гориво, ремонт и резервни части. При липса на доказателства за експлоатиране на автомобила, правилно съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че същият не е използван за икономическата дейност на дружеството. Само обстоятелството, че автомобилът "Бентли" е закупен от името на дружеството, предвид приложения по делото лизингов договор, не доказва, че той е използван за икономическата дейност на дружеството, т. е. че е черпена икономическа изгода от този автомобил, за да се приеме, че правилно са начислени и амортизациите за него за отчетните 2010 г. - 2012 г. Обжалваното решение не е засегнато от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,