Решение № 995 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2008 г.

Решение № 995 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, с характер на молба за отмяна, подадена от Васил Благоев Найденов от с. Доганово, с която се иска да бъде отменено решението от 5.04.2004 г., постановено по адм. д. № 490/2003 г. на Софийския окръжен съд (СОС), административно отделение, оставено в сила с решение № 356 от 13.01.2005 г., постановено по адм. д. № 9490/2004 г. на Върховния административен съд, с които е била отхвърлена жалбата му срещу одобрения план за земеразделяне на землището на с. Доганово. От изложеното в обстоятелствената част на така наречената жалба, уточнена и допълнена с молби от 23.06.2008 г. и от 12.09.2008 г., и уточнена в съдебно заседание на 20.01.2009 г. като молба за отмяна против цитираното решение на Софийския окръжен съд, може да бъде извлечено като основание за отмяна твърдение, че са налице нови обстоятелства, които съдът не е взел предвид при решаване на делото. Това е обстоятелството, че първоначално молителят е искал земите да му бъдат върнати където са се намирали, но за да се избегне засягането на други собственици понастоящем предлага нов вариант за изменение на плана, който подробно е описал и който засяга само имоти от общинския поземлен фонд (ОПФ). Посоченото може да бъде квалифицирано като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Направено е също така искане, съдът да прецени кое от решенията на СОС - това по адм. д. № 495/2000 г. или това по адм. д. № 490/2003 г. е правилно и да се върне делото на СОС за преразглеждане на неправилното решение, т. е. може да се извлече искане за отмяна и на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Ответната ОСЗГ гр. Елин Пелин не взема становище по молбата за отмяна. Заинтересованата страна - кметът на Община Елин Пелин, чрез пълномощника си адв. Вълчанов счита молбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Заинтересованите страни - Александър Райков Анев, Ели Райкова Кръстева, Юлия Райкова Анева, Людмил Анев Трендафилов, Таня Анева Банкова, Надежда Трендафилова Ръждева, Иванка Йорданова Петрова, Невена Йорданова Хайрадедан не вземат становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Настоящият молител е обжалвал одобрения план за земеразделяне на с. Доганово на основание чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. С решение от 16.12.2002 г., постановено по адм. д. № 495/2000 г., Софийският окръжен съд е уважил жалбата му като е допуснал изменение на плана, съобразно скица-проект, вариант втори, неразделна част от решението. Това решение е обезсилено с решение № 10122 от 12.11.2003 г., на тричленен състав на ВАС, второ отделение, постановено по адм. д. № 6037/2003 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане е образувано д. № 490/2003 г. по описа на Софийския окръжен съд, като с решение от 5.04.2004 г. постановено по него е отхвърлена жалбата на настоящия молител против прана за земеразделяне. С решение № 356 от 13.01.2005 г., постановено по адм. д. № 9490/2004 г., тричленен състав на ВАС е оставил в сила решението по адм. д. № 490/2003 г. При тези данни не е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно този текст, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съществуването на тези предпоставки следва да е кумулативно. В случая не се представят нови писмени доказателства, а твърдените нови обстоятелство също нямат характер на нови такива. Същите са съществували по време на решаването на делото и са били известни на страната. Освен това вариантите относно предложението за изменение на плана за земеразделяне също са били известни на съда, като именно поради неправомерното изменение на първоначалната скица-проект за изменение, решението по адм. д. № 495/2000 е било обезсилено. Следователно в конкретния случай изисквания на чл. 239, т. 1 от АПК не са налице. Неоснователно е искането за отмяна и на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Двете съдебни решения, които са противопоставени едно на друго са по отношение същите страни, на същото основание, но са постановени в рамките на едно производство - след обезсилването на първото решение на СОС делото е върнато за ново разглеждане и е постановено ново решение по същество на спора, оставено в сила от ВАС. Не са налице две самостоятелни решения, а такива в едно производство и решения, постановени в рамките на инстанционния контрол. Що се касае до останалите оплаквания в молбата, същите са касационно отменителни основания, а не такива по чл. 239 от АПК и не могат да бъдат обсъждани в рамките на настоящото производство. Ето защо молбата за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение