Решение № 11848 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5799/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д. против решение 3936 от 14.04.2025г. по адм. дело 11652/ 2024г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на Д. против решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т.1.1 на протокол 39 от заседание на колегията, проведено на 13.11.2024г., с което е потвърдено дисциплинарно наказание забележка , наложеното на Д. със заповед РД-04-594 от 18.07.2024г., издадена от административния ръководител градски прокурор на Софийска градска прокуратура. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В допълнение излага съображения, че поради изтеклия си мандат Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет не може да потвърди наложеното от административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание, като се позова на решение от 30.04.2025г. на СЕС по съединени дела С- 313/23; С-316/23 и С-332/23. Моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд, шесто отделение, да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т.1.1 по протокол 39 от заседание на колегията, проведено на 13.11.2024г., да бъде отменено. Ответниците Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет и административен ръководител градски прокурор на Софийска градска прокуратура оспорват касационната жалба и молят решението на Върховния административен съд, шесто отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на тричленния състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съдебен състав неправилно приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Д. и издаденият административен акт е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения. В случая със заповедта на административния ръководител на Софийска градска прокуратура, потвърдена с оспореното решение на ПК на ВСС, жалбоподателят К. Д. прокурор в Софийска градска прокуратура е наказан с дисциплинарно наказание забележка за три отделни деяния, всяко от които е квалифицирано като самостоятелно дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗСВ. Дисциплинарната отговорност на магистрата е ангажирана за това, че на 20.02.2024г. не се явява на работа и не е посочил уважителна причина за отсъствието си поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ; за това, че по пр. пр. 7162/ 2024г. по описа на СГП, изпратена по компетентност от Окръжна прокуратура Бургас, не е приел с постановление изпратеното досъдебно производство, не е предприел никакви мерки и не е направил искане за продължаване срока на разследването след 19.04.2024г., с което е допуснал поведение, противоречащо на неговите служебни задължения бездействия, които неоправдано забавят производството нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ и за това че в писмо от 07.03.2024г. по пр. пр. 59/ 2024г. на СГП до ГД БОП - МВР използва израза Що се касае твърдението за действаща ОПГ по смисъла на чл. 321 НК, то изглежда е идея на някой напълно недееспособен поведение в противоречие с чл. 4 и чл. 5 от Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 вр. с ал. 2 ЗСВ. В случая тричленният състав на Върховния административен съд неправилно приема, че от страна на Д. е осъществено първото от посочените в заповедта нарушения. По делото е установено, че на 20.02.2024г. Д. не се явява на работа, За отсъствието си представя болничен лист (л. 372), от който се установява, че през периода 20.02.2024г. 21.02.2024г. Д. е във временна неработоспособност поради [заличен текст], при домашен режим на лечение. Болничният лист не е оспорен и не е отменен по съответния ред. При тези факти следва да се приеме, че неявяването на Д. на работа на 20.02.2024г. е по уважителна причина разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Следователно неявяването на магистрата на работа на посочената дата не съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 3, т. 4 ЗСВ. Подробните съображения в мотивите на оспореното съдебно решение, свързани с допуснати от Д. нарушения на Правилника за вътрешния трудов ред в Софийска градска прокуратура при уведомяването на прекия ръководител, в случая са ирелевантни, тъй като не се обхващат от вмененото на Д. нарушение - неявяване на работа без уважителна причина за отсъствието. По тези съображения настоящата инстанция приема, че от страна на наказания магистрат не извършено деяние, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, а изводът на тричленния състав в обратен смисъл е незаконосъобразен. В противоречие с поддържаната в обжалваното съдебно решение теза, настоящият касационен състав приема, е че дисциплинарното нарушение, описано от пункт втори от заповедта също не е извършено. Заключението на решаващия съдебен състав за бездействия на Д., довели до неоправдано забавяне на производството по пр. пр. 7162/ 2024г. по описа на СГП, е неправилно. От страна на тричленния състав не е съобразено, че преписката е изпратена на СГП по компетентност след продължило няколко месеца разследване на Окръжна прокуратура Бургас, с данни за наличие на основание за спиране на досъдебното производство поради неустановен извършител (доклад по чл. 203, ал. 4 НПК на л. 122 от делото). Не е съобразено също, че независимо от липсата на постановление за приемане на преписката, както и на искане за продължаване на срока на разследването след 19.04.2024г., от страна на Д. са предприети оперативно- следствени действия като са отправени искания за представяне на доказателства към Ай Пи Акт Кабел ООД, а след това производството по преписката е спряно при условията на чл. 244, ал. 1 НПК. Следователно от страна на наказания магистрат не е допуснато бездействие по преписката и производството не е забавено неоправдано, тъй като след проведено разследване са установени процесуални пречки, които временно препятстват приключването на досъдебната процедура. Изводът на тричленния състав за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на прокурор Д. за поведение в противоречие с чл. 4 и 5 от Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи и конкретно на чл. 4.3 и чл. 5.6 от кодекса дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 вр. с ал. 2 ЗСВ, също не може да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи е израз на принципа за почтеност и благоприличие, който определя като почтен магистрат, този, който извън рамките на закона не приема материални и нематериални облаги, независимо от естеството им и които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност, а благоприличието като въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на магистрата в професията и обществото. В случая използваната от Д. фраза, цитирана по- горе, не съставлява нарушение на посочения принцип. Изразът не установява приемане на облага, която да постави под съмнение независимостта и безпристрастността на прокурора и не съставлява действие, което компрометира честта на магистрата в професионален и обществен план, тъй като не разкрива липса на нравствени качества и принципи и не накърнява доброто име в професията и обществото (арг. Речник на българския език). Нарушение на чл. 4, т. 3 от Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи също не е допуснато. Разпоредбата предвижда, че колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. Текстът е проявление на принципа на вежливост и толерантност, който е от основните начала, които очертават рамката на поведение на магистратите. Според дефиницията на кодекса вежлив е този магистрат, който чрез действията и актовете си винаги изразява уважението, което дължи на своите колеги, гражданите, адвокатите, страните и останалите участници в процеса, а толерантен е магистратът, който е открит и търпелив за изслушване и възприемане на нови или различни аргументи, мнения и гледни точки. Следователно, за да възникне отговорност по реда на цитирания текст следва да се установи поведение, действие или бездействие, което да изразява неуважение или нетолерантност, във вреда на репутацията на органите на съдебната власт. В случая използваният от Д. в писмото от 07.03.2024г. по пр. пр. 59/ 2024г. на СГП до ГД БОП - МВР и цитиран по- горе израз е изваден от контекста и при преценката на вложеното в него съдържание не е отчетено, че фразата е включена в писмо, с което е поискано изпращане на посочени в преписката допълнителни материали, чието представяне е забавено над два месеца и които са от значение за правилната квалификация на деянието, т.е. от страна на прокурора е констатирано забавено изпълнение на служебни задължения, които препятстват произнасянето му по преписката. Използваният израз няма персонална насоченост, отличава се с абстрактност, разкрива недоумението на наблюдаващия прокурор относно направена без доказателства правната квалификация и обратно на извода на тричленния състав, не може да бъде отнесен към действията на полицейския орган. В подкрепа на това заключение е обстоятелството, че данни за квалифициране на деянието по преписката по чл. 321 НК се съдържат в писмото от Върховната прокуратура, отдел 01 Специализиран , с което преписката е изпратена на СГП по компетентност, както и в доклада за преразпределяне на преписката от група 01-01 Преписки в група 01-04 Преписки за организирана престъпност на прокурор от СГП. Поради това настоящата инстанция приема, че използваната от Д. фраза не е израз на неуважение към конкретен субект или орган на досъдебното производство или на пренебрежение към различно мнение и не съставлява поведение в нарушение на чл. 4.3 от кодекса за етично поведение, което накърнява престижа на съдебната власт. По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя Д. и оспореното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е потвърдено наложеното от административния ръководител наказание забележка следва да бъде отменено. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, тричленният състав постановява решение в нарушение на материалния закон. Това е достатъчно основания за отмяна на съдебния акт съгласно чл. 209, т. 3 АПК, поради което останалите доводи и възражения на жалбоподателя не следва да бъдат обсъждани. С оглед направения извод, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решение по т. 1.1 на протокол 39 от заседание на 13.11.2024 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е потвърдено, дисциплинарно наказание забележка , наложено на К. Д.- прокурор в Софийска градска прокуратура със заповед РД-04-594 от 18.07.2024г., издадена от административния ръководител градски прокурор на Софийска градска прокуратура, да бъде отменено. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,