Решение № 13688 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13444/2012 г.

Решение № 13688 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13444/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Асен Кирилов Спасов от гр. София срещу Решение № 4730 от 15.08.2012 г., постановено по адм. дело № 9471/2010 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменените основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Областният управител на област София, чрез пълномощника си юрк. Кюртева пледира за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на "направените по делото разноски". Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен изцяло, като неоснователен, предявеният от Асен Спасов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 4 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени през периода от 17.11.2006 г. до датата на подаване на исковата молба - 20.12.2010 г. неимуществени вреди, изразяващи се в изостряне на заболяванията на ищеца, чувство на унижение, нервност и раздразнителност, настъпили в резултат на бездействието на областния управител да изпълни Решение № 11349 от 17.11.2006 г., постановено по адм. дело № 8844/2006 г. от Върховния административен съд, заедно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че в случая не е налице бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК, тъй като административният орган е издал акт с позитивно за ищеца съдържание и в изпълнение на Решение № 11349 от 17.11.2006 г., по адм. дело № 8844/2006 г. на ВАС и това е Заповед № РД-84 от 29.03.2012 г. Ето защо е приел, че не е налице първият от изискуемите елементи на фактическия състав на предявения иск. Приел е още, че не е налице пряка причинна връзка между противоправно поведение и вредата, твърдяна от ищеца. Това е така, тъй като ищецът не се е възползвал от правно дадената му възможност по чл. 268, чл. 271 и чл. 290 от АПК да застави административния орган да изпълни разпоредените му от съда задължения, от една страна. От друга - от приетата съдебно-медицинска експертиза не се установява по категоричен начин, че влошаването на здравословното състояние през исковия период е пряк резултат на заявеното с исковата молба правно бездействие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти, изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани. Видно от доказателствата по делото Асен Спасов е сезирал областния управител на област София с молба вх. № 94АА/67 на 28.07.2005 г., с която е поискал да му бъде изплатено обезщетение по реда на ЗПГРРЛ за времето от 10.02.1958 до 16.09.1959 г., когато е бил въдворен в ТВО Белене. С молба от 21.06.2006 г. прави отново същото искане и след като не получава отговор обжалва мълчаливия отказ на административния орган да му признае право на обезщетение. С Решение № 11349 от 17.11.2006 г., постановено по адм. дело № 8844/2006 г. тричленен състав на ВАС отменя, като незаконосъобразен, мълчаливия отказ и връща преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на материалния закон. На 22.02.2008 г. областният управител, със заповед № РД-035 от същата дата, постановява изричен отказ да признае право на обезщетение по ЗПГРРЛ, който е отменен с Решение № 193 от 14.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1451/2008 г., оставено в сила с Решение № 4763 от 09.04.2009 г. по адм. дело № 12119/2008 г. от ВАС, трето отделение, а преписката - отново върната на административния орган за произнасяне с оглед дадените от ВАС с Решение № 11349 от 17.11.2006 г., постановено по адм. дело № 8844/2006 г. указания. До 20.12.2010 г., когато е депозирана искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният орган не е издал административен акт. Ето защо ищецът е претендирал обезщетение за вреди от "бездействие, изразяващо се в неизпълнение на решението на ВАС от 17.11.2006 г." и това на АССГ. Изрично е изключил като основание за претенцията си отменените, като незаконосъобразни, актове - мълчалив и изричен отказ на областния управител. При тази фактическа установеност правилно решаващият съд е приел, че в случая не са налице елементи от фактическия състав на безвиновната отговорност на държавата. За да се реализира тази отговорност, трябва да са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и отделно от това в специален закон или указ не е предвиден специален начин на обезщетение, по арг. от чл. 8, ал. 3 от с. з. С приемането на ЗПГРРЛ законодателят е предвидил специален ред за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди от лица, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, в това число и на въдворените в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места, както и принудително трудово мобилизирани. Ето защо този ред, предвиден в специалния закон - ЗПГРРЛ изключва приложението на ЗОДОВ. В случая се твърди бездействие на административен орган, комуто съдът е разпоредил "да издаде акт, с който да удовлетвори направеното искане по реда и в размера, определен в чл. 4, ал. 1 от закона" (ЗПГРРЛ). Правилно решаващият съд е установил, че бездействие, което да се санкционира по реда на специалния закон, в случая не е налице. Съгласно чл. 256 от АПК, за да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Правопораждащият юридически факт за фактическото действие трябва да е самата правна норма. Ако връзката се опосредява от властническо волеизявление, тя е косвена, правопораждащият факт ще е индивидуален или общ административен акт и ще има неизпълнение на административен (в случая съдебен) акт, а не фактическо бездействие. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, под действия и бездействия се има предвид фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. Ето защо изводите на решаващия съд, че не е налице първата от изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са правилни. На следващо място, на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая не е доказана пряка причинна връзка между твърдяната вреда и незаконосъобразно фактическо бездействие на областната администрация, което обосновано е довело до извода на съда за отсъствие и на тази предпоставка от фактическия състав. Ето защо настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК