Решение № 4118 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13962/2010 г.

Решение № 4118 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13962/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на "Ашот" ЕООД с адрес гр. Русе, ул. "Олимпи Панов" № 14В, представлявано от управителя Георги Тр. Георгиев, подадена срещу решение № 37/13.09.2010 г., постановено по адм. дело № 180/2010 г. по описа на Административен съд Русе. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила, на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалният представител на Агенция "Митници"-София в представени писмени бележки е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК след обсъждане на посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира, че жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е отхвърлил предявения иск от търговското дружество "Ашот" ЕООД срещу Агенция "Митници" за сумата 9241601,40 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени от отменен незаконен административен акт - наказателно постановление № 1919/8.04.2004 г., издаден от началника на Митница Русе. На основание представените от страните доказателства съдът е приел за установено, че искът е неоснователен по изложени подробни съображения, че наказателно постановление № 1919/8.04.2004 г. отменено по реда на ЗАНН със съдебно решение по кнад № 988/2004 г. по описа на окръжен съд Русе /с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция"/, не следва да се преценява като незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и не е основание за отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Преценявайки основателността на предявения иск за обезщетения с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разгледан по реда на чл. 203, ал. 1 АПК, съдът законосъобразно е приел, че отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление не следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност и не е основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Дейността по издаване на наказателно постановление с налагане на административно наказание не е административна дейност, защото постановлението се издава по реда на специален закон ЗАНН, води се "спорно"производство като с произнасянето наказващият орган решава административно-наказателен правен спор - наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, както законосъобразно е приел съдът. Наказателното постановление, с което се налага административно наказание, не представлява индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК. Оспорването на наказателното постановление е по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд и на основанията по НПК пред съответния административен съд като касационна инстанция. По аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК отмяната на акта следва да е по "съответния ред"- т. е. по реда на АПК, за да е налице допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наказателните постановления са актове, с които се налага предвиденото в закона наказание за извършено обществено опасно и противоправно деяние, което поради по-ниската степен на обществената опасност се наказва по административен ред. Отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление не е отменени като незаконосъобразен административен акт постановен от органи или длъжностни лица на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, за да е налице основание и отговорност за обезщетение за причинено увреждане от "административен деликт", както законосъобразно е приел съдът. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуални правила от съда по изложени съображения, че не е спазен принципа за служебното начало и е ограничено правото на защита на търговското дружество. Този довод е неоснователен, защото съдопроизводствените правила /правилата на приложимия процесуален закон АПК/ са гаранция за правилното установяването по делото на фактите и на правилното приложение на материалния закон /ЗОДОВ/ от съда, каквито нарушения са конкретния казус не са допуснати по изложените съображения за предмета на иска, с който е сезиран съдът. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение като се присъди на ответника по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение