Решение № 1512 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2008 г.

Решение № 1512 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт Елена Великова, против решение № 730 от 23.05.2008 г., постановено по адм. д. № 2439 от 2007 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, в частта, с която е отменен РА № 140 от 18.06.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, в частта, с която е преобразуван финансовият резултат на ЕООД "Съни инвест България" - гр. Разград, в несъстоятелност, за 2006 г. със сумата от 2 804 317, 06 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против решението на директора на дирекция "ОУИ". Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕООД "Съни инвест България", представляван от пълномощника адв. Кинов и управителя Марияна Йелвик, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отменен РА № 140 от 18.06.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, в частта, с която е преобразуван финансовият резултат на ЕООД "Съни инвест България" - гр. Разград, в несъстоятелност, за 2006 г. със сумата от 2 804 317, 06 лева. В останалата част жалбата срещу РА е отхвърлена и в тази част като необжалвано решението е влязло в сила. За да постанови това решение, съдът е приел, че към момента на издаване на РА правилно е прието от органите по приходите, че липсват доказателства относно началния момент, от който дружеството жалбоподател е в забава, и следователно не е възможно да се установи периодът на забава, за който е дължима неустойката. Не са установени и периодите, в които жалбоподателят "Съни Инвест АС" - Кралство Норвегия, е приел и установил извършени в повече СМР и такива, неотговарящи на уговореното качество, поради което не може да се установи в кой точно период са подлежали на заплащане процесните неустойки, и като така съдът е приел за правилни действията на органа по приходите за преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО със сумата 2 807 543, 43 лева. Предвид обаче представените в хода на процеса нови доказателства - влезли в сила съдебни решения на Разградския окръжен съд, с които е прието за установено по отношение на ревизирания субект, че има вземания от "Съни Инвест АС" - Кралство Холандия, в общ размер на 2 804 317, 06 лв., представляващи недължимо получена сума по допълнителни строително-монтажни работи, договорена неустойка за некачествена работа и закъсняло изпълнение, и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК, като е взел предвид тези нови доказателства, е счел за разрешени спорните между жалбоподателя и органа по приходите въпроси. По отношение на счетоводното отчитане на неустойките съдът е посочил, че съгласно действащия към 2006 г. материален закон - ЗКПО, липсва основание разходите за неустойка да бъдат осчетоводени като данъчни временни разлики. Посочил е, че разходите за неустойка не могат да имат обратно проявление в следващ период, поради което не следва да бъдат отчитани като данъчни временни разлики. Липсва законова възможност настъпилото след приключването на данъчния период, през който са отчетени приходите, намаление на възнаграждението по сделката да бъде отчетено в периода, в който са отчетени приходите. Това намаление следва да бъде отчетено в периода, в който е настъпило основание за него. По отношение на приложението на нормата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) съдът е приел, че в тежест на приходния орган е да докаже, че сделката между свързани лица е сключена при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица. Позоваването само на договора между жалбоподателя и АД "ГБС-Варна", и то само по отношение на размера на договорената неустойка, не може да служи като основание да се приеме, че именно неговите договорни клаузи представляват условията, при които се сключват всички договори за извършване на СМР, още повече че ако самата приходна администрация е считала, че сделката е сключена при условията на чл. 13 и 14 от ЗКПО (отм.), то нейно е било задължението да обложи същата сделка при условията, които биха възникнали за несвързани лица, а такова облагане не е предприето. При тези обстоятелства съдът е направил извода, че обжалваният акт в тази част е незаконосъобразен, и го е отменил. Така постановеното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка съответства на доказателствата по делото. Същата е правилно установена и изложена в мотивите на решението. Правилно съдът е установил въз основа на горното, че основните спорни въпроси в производството са относно това налице ли е основание за издаване от "Съни инвест АС" - Кралство Норвегия, на фактури за неустойка за изпълнение след срока, неустойка за некачествено изпълнение и неустойка за изпълнение в по-голям обем от договореното и правилно ли са осчетоводени тези фактури от жалбоподателя като преки разходи в периода на издаването им - 2006 година. Съдът въз основа на цялостния анализ на доказателствата по делото, включително и въз основа на заключението на вещото лице, прието неоспорено в производството, правилно е приел, че издаденият РА в тази част е незаконосъобразен, тъй като не е имало основание органът по приходите да увеличава финансовия резултат със сумата 2 807 543, 43 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 12 ЗКПО (отм.). Изрично в своето заключение вещото лице е подчертало, че процесните фактури са отразени коректно в счетоводните регистри. Извършени са и плащания по всички фактури, които също са отразени в счетоводството. Правилно съдът с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК е взел предвид при постановяване на решението и представените пред него нови писмени доказателства - влезли в сила съдебни решения, с които са признати за установени договорените неустойки. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че в тежест на органите по приходите е доказването, че сключената между свързани лице сделка е извършена при условия, отличаващи се от тези между несвързани лица. Правилно е и приетото, че задължение на приходната администрация е било, ако счита, че сделката е сключена в хипотезата на чл. 13 и 14 ЗКПО (отм.), самата тя да извърши облагане при условията, които биха били възникнали, ако сделката е между несвързани лица, а това не е направено, предвид което неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна на съдебното решение, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,