Решение № 5318 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10339/2024 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Велико Търново против решение 2974/26.09.2024 г. по адм. дело 508 / 2024 г. на Административен съд Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.69 и чл.69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба С. Г. С., от гр. Велико Търново, чрез адвокат Григоров оспорва същата. Представя писмено становище, с което моли да бъде оставено в сила съдебното решение и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 2974/26.09.2024 г. по адм. дело 508 / 2024 г. Административен съд Велико Търново е отменил решение 1012-04-35#1/12.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново и потвърденото с него разпореждане 2113-04-169#1/14.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Административният съд е приел, че оспорените актове на пенсионните органи са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби основание за тяхната незаконосъобразност по смисъла на чл.146, т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че С. Г. С. е подала заявление за отпускане на пенсия до ТП на НОИ - Велико Търново, по което с разпореждане 2113-04-169#1/14.05.2023 г. ръководител ПО при ТП на НОИ е постановил отказ по реда на чл.69, ал.1 КСО и чл. 69б, ал.1 и 2 КСО. Разпореждането е потвърдено с решение 2974/26.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ Бургас. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия С. е имала навършени [възраст], като е имала общ осигурителен стаж, определен по реда на чл.104 от КСО от 45 години, 4 месеца и 3 дни. Съответно, тя отговаря на материално правните изисквания по основанията за придобиване на право на пенсия по чл.69б, ал.1, т.1 и т.2 от КСО. Съгласно чл. 69б, ал. 1 КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при условие, че по т. 1 са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като по т. 2 е разписано, че от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. Уредените хипотези в нормите на чл. 69 и чл. 69б КСО са приложими при наличие на фактически състави, които уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг. При наличие на една от тях или при приложимост и на двете следва да се приложи по благоприятната правна възможност за заявителя. Правилно административният съд е приел, че разпоредби от подзаконов нормативен акт каквато е чл. 18, ал. 4 и чл. 17, ал. 2 НПОС не могат да преустановят действието на норми от по висок ранг каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО, които намират приложение на основание чл. 5, ал. 1 АПК. Наред с горното, законосъобразни са изводите на съда, че нормите, с които се предоставят субективни права, не могат да се тълкуват стеснително в разрез с интереса на субектите на тези материални права. Доводите на касационния жалбоподател по двата правни института и то във връзка с посоченото в подзаконовия акт, не държи сметка на уредбата на първично ниво на правно регулиране, която е ясна, а направеното по същество нейно допълване има определено ограничаващ характер по отношение признатите от закона права, поради което следва да бъде съобразено предписаното в чл. 5, ал. 1 АПК. В този смисъл е решение 7109 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. 11052/2023 г., VI отделение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие серия А, 061/ 14.10.2024 г. Великотърновска адвокатска колегия) възлизат на сумата от 700,00 лева. Не са налице основания за редуциране на възнаграждението. Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение