Решение № 6860 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3932/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Н. Ю., чрез адв. С. Садък, срещу Решение № 228/10.02.2026 г., постановено по административно дело № 257/2025 г. по описа на Административен съд - Разград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за C1 социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004). Ответникът по касационната жалба, директорът на ТП на НОИ - Разград, не изразява становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С Решение № 228/10.02.2026 г. по адм. дело № 257/2025 г. Административен съд - Разград е отхвърлил оспорването на Н. Н. Ю. против Решение № 1054-16-69/1 от 22.08.2025г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-224 от 01.07.2025г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ за отказ за отпускане от 05.01.2024г. на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Приел е, че органите на НОИ обосновано са установили, че заявителката Ю. не е придобила право на пенсия за инвалидност по реда на чл. 72 КСО и законосъобразно са отказали отпускането й. Преценил е, че оспорените актове не страдат от пороците по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че административното производство е инициирано със заявление от 19.04.2022 г. до компетентните органи по пенсионно осигуряване във Федерална Република Германия, препратено с вх.№ 2207-16-36 от 15.05.2023 г. в ТП на НОИ – гр. Разград, от българската гражданка, живееща в чужбина – в гр. Хамбург, Германия - Н. Н. Ю.. С него е поискано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, въз основа на представени издадени в чужбина медицински документи. По делото в превод на български език е представено уведомително писмо от 21.03.2022 г. на Дирекция по въпросите на труда, здравеопазването, социалните въпроси, семейството и интеграцията, Служба за помощи Хамбург, Германия, с което Ю. е уведомена, че разглеждането на нейно възражение по преписка № 0225/21-So-SC е приключило и е взето решение в сила от 21.10.2020 г. за определена степен на увреждане 60 %, като са посочени и конкретните увреждания на здравето. Определен й е срок до 29.03.2022 г. да отговори дали е съгласна с резултата, като за целта попълни приложения формуляр. Представена е (без официален превод) и издадена на името на жалбоподателката от Служба за социално подпомагане - Хамбург Лична карта на лице с тежки увреждания с референтен номер: [номер], валидна от 21.10.2020 г. От административната преписка се установява, че с Писмо изх.№ 2207-16-36/6 от 05.01.2024 г. на ТП на НОИ – гр. Разград, на основание чл. 5а от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), са изпратени по компетентност до Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) към Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ) постъпилите на 26.10.2023 г. медицински документи от Германия към заявлението на жалбоподателката от 19.04.2022 г. Така представената медицинска документация е разгледана от ТЕЛК към „МБАЛ „Княгиня Клементина“ – София“ ЕАД и въз основа на нея е изготвено Експертно решение № 00379 от заседание № 048 от 17.03.2025 г., с което на Н. Н. Ю. е определена 36 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 05.01.2024 г. и краен срок – до 01.03.2028 г., с водеща диагноза: [заличен текст]. ЕР на ТЕЛК от 17.03.2025 г. е връчено лично на Н. Ю. чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне – на 21.03.2025 г., удостоверено с подписа й. Същото не е обжалвано в указания 14-дневен срок и е влязло в сила, като с Писмо рег.№ С-Изх-27496 от 15.04.2025 г. на РКМЕ към РЗИ-София е изпратено на ТП на НОИ – гр. Разград (постъпило с вх.№ 2207-16-36/8 от 30.04.202 5г.). Въз основа на обсъдените резултати от освидетелстването на Н. Ю., с Разпореждане № 2140-16-224 от 01.07.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Разград е постановен отказ по отношение на заявителката Н. Н. Ю. да й бъде отпусната поисканата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В мотивите е обсъдено и прието, че тя не отговаря на изискването по чл. 72 от КСО, според което пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, а на заявителката е определена 36 % трайно намалена работоспособност. В резултат на административен контрол пред по-горестоящия административен орган, със същите мотиви, разпореждането е потвърдено от ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1054-16-69/1 от 22.08.2025 г. В него е възприето заключението, че заявителката не отговаря на условието за намалена работоспособност 50 и над 50 %, като е обсъдено, че не може да се уважи претенцията за отпускане на исканата пенсия на основание оценката на германските здравни органи, тъй като всяка държава-членка се произнася на основание изискванията на своето законодателство. По този начин е взето предвид издаденото ЕР на ТЕЛК в Република България, което пък е съобразено с представената в германския осигурителен институт медицинска документация. Органите на НОИ са констатирали, че на Н. Н. Ю. са определени 36% трайно намалена неработоспособност, поради което и не следва да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 72 КСО и Регламент (ЕО) № 883/2004. Първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивирал се е, че законосъобразно са приложени правилата от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Настоящата касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно - постановено при правилно приложение на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни за спора доказателства, като е изложил ясни и последователни мотиви относно тяхната доказателствена стойност и относимост към предмета на делото. Извършил е цялостна и обективна преценка на доказателствата по делото, като е извел правилни и обосновани правни изводи, които настоящата инстанция споделя изцяло. Относно спорния по делото въпрос, свързан с реда за отпускане на лична пенсия за инвалидност по чл.72 КСО на заявителката, следва да бъде отчетено следното: Регламент (ЕО) № 883/2004 се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, пребиваващи на територията на държава-членка, които са или са били подчинени на социалното законодателство на една или на повече държави-членки, а също и за членовете на техните семейства и преживелите ги лица. Основният принцип за равно третиране е от особено значение за работниците, които не пребивават в държавата членка, в която са наети, включително пограничните работници. Приравняването на факти или събития, настъпили в държава членка по никакъв начин не може да предостави компетентност на друга държава-членка или да доведе до приложимост на нейното законодателство. Правилата за координация трябва да гарантират на лицата, които се движат в Общността, на лицата на тяхна издръжка и на преживелите ги лица, при запазване на придобитите или придобивани права и предимства. Материалният обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 включва прилагане на разпоредбите му към отделните законодателства относно обезщетения за инвалидност. В практиката този регламент се прилага с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, който е процедурният регламент, определящ правилата за прилагане на основния Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Понятието „обезщетение за инвалидност“ се употребява в Регламент № 883/20004 г. на ЕС и Регламент № 987/2009 г. на ЕС и се припокрива с българското понятие, използвано в Кодекса за социално осигуряване, което е „пенсия за инвалидност“. На основание чл. 46 Регламент № 883/2004 г. на ЕС: т. 1. Лицето, което последователно или алтернативно е било подчинено на законодателството на две или повече държави членки, от които поне едното не е законодателство тип А, има право на обезщетения по глава 5, която се прилага mutatis mutandis, като отчита параграф 3. т 2. Въпреки това, ако лицето по-рано е било подчинено на законодателство тип Б и е изпаднало в неработоспособност, която е довела до инвалидност, докато спрямо него се прилага законодателство тип А, то получава обезщетения в съответствие с член 44, при условие, че: — отговаря на изискванията на това законодателство или на други законодателства от същия тип, отчитайки, когато е необходимо член 45, но без да се зачита осигурителен период или период на пребиваване, придобити съгласно законодателство тип Б, и — не предявява претенции за обезщетения за старост, като отчита член 50, параграф 1. т. 3. Решението, прието от институция на държава-членка относно степента на инвалидност на молителя, е задължително за институцията на всяка друга съответна държава-членка, при условие, че съответствието между законодателството относно степента на инвалидност в тези държави-членки е признато в приложение VII. Правилен е решаващият извод на Административен съд – Разград, че приложимата към случая разпоредба от Регламент № 883/20004 г. на ЕС е тази на чл. 46, т. 3, която урежда, че решението, прието от институция на държава-членка относно степента на инвалидност на молителя, е задължително за институцията на всяка друга съответна държава-членка, при условие, че съответствието между законодателството относно степента на инвалидност в тези държави-членки е признато в приложение VII към Регламента. В посоченото приложение VII за Република България няма вписване за съответствието на степента на намалената работоспособност спрямо степента на намалена работоспособност в други държави членки на ЕС, поради което оценката на неработоспособността по отношение на Н. Ю., по повод на искането й да получава пенсия за инвалидност, се извършва по реда и съгласно нормите на българското законодателство, конкретно в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Обоснован е и изводът на съда по спорния по делото въпрос, че административният орган правилно е приел, че поради определените 36% трайно намалена неработоспособност на Н. Н. Ю., не следва да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на осн. чл. 72 КСО вр. с Регламент (ЕО) № 883/2004.г. На първо място, съдът правилно отличава фазата на установяване на здравословното състояние на Н. Ю. с извършването на медицинската експертиза от фазата на отпускане на съответното осигурително обезщетение в конкретното пенсионно производство. В случая административният орган – НОИ е обвързан от оценката на специализирания медицински орган - ТЕЛК. След като Експертното решение на ТЕЛК е влязло в сила, то е породило действие по отношение на касационната жалбоподателка, съответно на това и определените 36 % трайно намалена работоспособност следва да бъдат съобразени от пенсионните органи при произнасянето по заявлението за отпускане на пенсията по чл.72 КСО. Въпросът относно определения процент на ТНР не може да бъде пререшаван инцидентно в производството по отпускане на пенсия. Възможност за защита на правата на лицето е било своевременното обжалване на конкретното решение на ТЕЛК пред НЕЛК по реда на Наредбата за медицинската експертиза, което в случая не е сторено. От данните по делото се установява, че ЕР на ТЕЛК е връчено лично на Н. Ю. чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне на 21.03.2025 г., обстоятелство удостоверено с подписа й, като същото не е обжалвано в указания 14-дневен срок и е влязло в сила, съответно на това - и определените 36 % трайно намалена работоспособност. На следващо място, предвид принципите на функциониране на координацията на системите за социална сигурност в ЕС, съгласно Регламент № 883/2004 се изисква българските органи да съобразят медицинските факти и документи от Федерална Република Германия, което в случая е сторено от ТЕЛК, но самата оценка на процента инвалидност и правото на пенсия се извършват изцяло по българското законодателство. Тъй като чл. 72 от КСО императивно изисква минимум 50% инвалидност за отпускане на пенсия, административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и законосъобразно е отказал претендираното право. При тези данни, неоснователни са оплакванията в касационната жалба за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е преценил всички относими и значими за правилното решаване на спора доказателства, анализирал е всички релевантни за спорното право факти и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение