Решение № 10854 от 29.11.2022 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение29.11.2022 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 66 от 21.02.2022 г. постановено от Административен съд - Плевен по адм. дело 709/2021 година.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" София да заплати на "Агросервиз Комтрак Тръстеник" ООД, [ЕИК], сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител против решение 66 от 21.02.2022 г., постановено от Административен съд - Плевен по адм. дело 709/2021 г., с което е отменено Уведомително писмо изх. 02-150-2600/6379 от 05.08.2021 г. на касатора, с което на "Агросервиз Комтрак Тръстеник" ООД - гр. Тръстеник частично е отказано финансово подпомагане в размер на 48 528,78 лв. по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) за кампания 2019 г., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, а ДФЗ е осъден да заплати на "Агросервиз Комтрак Тръстеник" ООД - гр. Тръстеник разноски общо в размер на 2888 лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата "Агросервиз Комтрак Тръстеник" ООД, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за оставяне на първоинстанционното решение в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано страновище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Плевен е Уведомително писмо изх. 02-150-2600/6379 от 05.08.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на "Агросервиз Комтрак Тръстеник" ООД частично е отказано финансово подпомагане в размер на 48 528,78 лв. по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) за кампания 2019 г. от исканата сума в размер на 101 736.36лв. (по 122,67 лв. на ха) и е оторизирана сума в размер на 53 207.58 лв., която е изплатена. "Агросервиз Комтрак Тръстеник" ООД - гр. Тръстеник е регистриран като земеделски производител. Обработвал е земеделски земи под наем и под аренда в землищата на [населено място], [населено място], гр. Долна Митрополия, [населено място], гр. Тръстеник. За кампания 2019 г. е кандидатствал за подпомагане по различни схеми и мерки - СЕПП, ПНДП, ЗДП, ЕНП - площи с междинни култури и угари. Уведомителното писмо се обжалва в частта за извършеното намаление на подпомагането в размер на 48 528,78 лв., за която е отказано плащане. Сумата е отбелязана в колона 3 "Намаления". В поясненията към таблицата е посочено, че в колона 3 "Намаления" се отчитат: Намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; Намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; Наложена ставка на корекция /"финансова дисциплина"/, определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ 1306/2013г. и член 8, пар.1 от Регламент /ЕС/ 1307/2013г.; Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент /ЕС/ 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е/, т. i/ от Регламент за изпълнение ЕС/ 809/2014 на Комисията; Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в/ от Регламент /ЕС/ 1307/2013г., налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е/, т. iii/ от Регламент за изпълнение ЕС/ 809/2014 на Комисията. Настоящият съдебен състав приема за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че отказът на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е валиден административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, с делегирано правомощие от изпълнителния на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (на основание Устройствения правилник на ДФЗ) за издаване и подписване на уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. По делото е установено, че след извършени проверки на място на 28.11.2019 г. и на 21.04.2020 г. е изготвен доклад, в който е отразено, че от заявената площ от земеделския производител 1373.237 дка, засети с междинни култури мека пшеница (зимна) и рапица (зимна), като от тях 800.1097 дка са недопустими за подпомагане, тъй като при първата проверка на място са установени единични растения от мека пшеница и рапица и гъстотата им не отговаря на изискванията за междинни култури. Държавен фонд Земеделие е отхвърлил подаденото възражение от страна на земеделския производител, като в становището не се съдържат правните основания за недопустимост на площите по схемата Зелени директни плащания. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в оспореното Уведомително писмо се констатира отсъствие на мотиви, които да обусловят крайния резултат постановения отказ за финансово подпомагане. От съдържанието на уведомителното писмо става ясно, че по схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания е намалена сумата за финансиране с 48 528.78 лв., но никъде в поясненията към съответната колона Намаления, не се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Така описаното съдържание на таблиците не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за отказаната с оспореното Уведомително писмо оторизация по заявлението на земеделския производител. В същото не се съдържат никакви конкретни фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания и съответно на правни основания за прилагането им. Констатираната липса на мотиви на оспорения административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд, съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност и се явява самостоятелно основание за отмяната му. (Решение 9203 от 16.08.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело 1293/2021 г., пето отделение). По тези съображения съдът правилно е приел, че постановеният отказ за финансиране е незаконосъобразен и следва да бъде отменен като такъв, а преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне. С оглед на гореизложеното се налага извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на това възнаграждение не следва да се уважава, тъй като размерът му е в рамките на минималния такъв, предвиден от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на пето отделение