Решение № 9787 от 17.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2009 г.

Решение № 9787 от 17.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадените две касационни жалби - от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и от Росица Борисова Чилова от гр. Пловдив чрез процесуалния й представител адв. Хаджиева срещу решение № 378 от 22.12.08 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по адм. д. № 1178/06 г. В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалното и процесуално законодателство, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е съобразил ТР № 2 от 27.12.2001 г. на ОС на ВКС, според което презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК се изключва по отношение на имуществото, придобито от ЕТ по време на брака, когато е резултат от упражняваната от него дейност. Не е взето предвид и допълнителното заключение на вещото лице по назначената ССЕ, според което в счетоводството на ЕТ не са отразени постъпленията от продажбите по процесните 4 нотариални акта. Освен това, не е доказано получаването на заем от съпруга. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същността на спора, с което да се отхвърли жалбата на Росица Чилова срещу РА, както и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - Росица Борисова Чилова от гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Хаджиева оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба на Росица Борисова Чилова се твърди незаконосъобразност на решението в частта му, в което е потвърден РА относно допълнително начислен ДДС в размер на 4 490.77 лв. и лихви, поради нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като конкретни процесуални нарушения не се сочат. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими. Предмет на съдебен контрол пред ПОС е бил РА № 1448/08.05.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 616/28.06.2006 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия са установени задължения на Росица Борисова Чилова във връзка с осъществяваната от нея дейност като ЕТ "Росица Чилова" през 2002 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 25 525.01 лв. и лихви - 9 577.24 лв. и ДДС - 17 743.10 лв. и лихви - 8 565.72 лв. Съдът е отменил РА в частта му на допълнително определените задължения по ЗОДФЛ за 2002 г. за разликата над 517.22 лв. и съответните на разликата лихви, както и в частта на допълнително начисления ДДС за м. април 2002 г. в размер на 4002.33 лв. ; за м. май 2002 г. в размер на 6843 лв. и за м. септември 2002 г. в размер на 2 407 лв. и съответните лихви. Отхвърлил е жалбата по отношение на допълнително определените задължения по ЗОДФЛ за 2002 г. в размер на 517.22 лв. и съответните лихви, както и допълнително начисления ДДС в размер на 4 490.77 лв. и съответните лихви. Решението не се обжалва в частта му, в която РА е потвърден по отношение на определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2002 г. в размер 517.22 лв. и съответните лихви. За да отмени РА в посочените части, съдът е изложил следните съображения: Органът по приходите е установил, че ЕТ "Росица Чилова" е осъществявала сделки, като е предоставяла заеми, обезпечени с 18 бр. нотариални актове за ипотеки, на обща стойност 169 229 лв. без да ги отрази в счетоводството си. В подадената ГДД е деклариран доход от дейността като ЕТ в размер на 3 550 лв. Приел е, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и е определил данъчната основа и данъка по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. От допълнителното заключение на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че ако се вземе предвид 1/2 от получените от Росица Чилова и съпруга й Ботьо Чилов суми по извършени от тях продажби по 4 нотариални акта, не е налице недостиг на средства. Определеният от вещото лице данък по чл. 35 от ЗОДФЛ е в размер на 517.22 лв., а ДДС не се дължи. Според мотивите, изложени в съдебното решение, незаконосъобразно органът по приходите не е признал този доход. Обстоятелството, че сумите не са отразени в счетоводството на ЕТ е без значение. За да потвърди РА по отношение на допълнително начисления ДДС в размер на 4 490.77 лв., съдът е посочил, че при осъществяваната от ЕТ ресторантьорска дейност в с. Китен в хода на ревизията е установено, че са закупени стоки на стойност 77 689.92 г., а отчетените продажби са за 94 094.51 лв. при декларирана търговска надценка 50%. Констатациите в РА не са оборени от жалбоподателката.I. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив Според настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отд., касационната жалба е основателна. Видно от представените по делото нотариални актове с №№ 11/21.01.2000 г., 189/23.05.01 г., 2/20.06.01 г. и 9/14.12.01 г. са извършени продажби на недвижими имоти в режим на СИО от Ботьо Георгиев Чилов и Росица Борисова Чилова. Безспорно е установено по делото, видно от представените 18 бр. нотариални актове за договорни ипотеки, че заемите са предоставяни от ЕТ "Росица Чилова". С РА са установени обстоятелства за укрити приходи от осъществяваната от ЕТ "Росица Чилова" търговска дейност и именно поради това е начислен ДДС. Затова, основателен е доводът на касатора, че за да се докаже наличието на средства, които са предоставяни от ЕТ в заем, е необходимо средствата, получени от физическото лице във връзка с извършените продажби по цитираните нотариални актове да са постъпили в касата на предприятието и да са осчетоводени по дебита на сметка 501 "Каса" и по кредита на съответната разчетната сметка, а от допълнителното заключение на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че суми от продажбите на недвижими имоти по четирите нотариални акта не са постъпвали в касата на предприятието на ЕТ. По отношение на заема в размер на 36 000 лв., който вещото лице е взел предвид, доводите в касационната жалба са неоснователни, тъй като този заем е признат от органа по приходите. Вещото лице е взело предвид и декларирани доходи за предходни години с ГДД от 1997 г. до 2002 г. включително в размер на 16 627 лв. В тази част заключението не е оспорено от ответника, но според него сумата следва да се намали със средния разход за живот на едно лице (4346 лв.). Според настоящия съдебен състав, в тази част решението на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и допълнително начисления ДДС се изчисли от вещото лице при съобразяване с наличието на средства в размер на 16 627 лв. лв. заедно с началното салдо по РА, което е в размер на 25 899.33 лв. и признатия от органите по приходите заем в размер на 36 000 лв. При доказани други доходи на физическото лице, сумата от 16 627 лв. не следва да се намалява със средния разход за живот на едно лице (4346 лв.).II. По касационната жалба на Росица Борисова Чилова Според настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отд., касационната жалба е неоснователна. Правилно е приел окръжният съд, че надценката от 50 % е декларирана от жалбоподателката в представената от нея декларация и констатациите в РА не са опровергани. Поради това, в тази част решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на така изложените съображения, Върховният административен съд, Първо отделение