Решение № 457 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6364/2007 г.

Решение № 457 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6364/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. срещу въззивното решение на Разградски окръжен съд (ОС) по гр. д. № 342/04 г. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Т. М., С. Х., Ф. Х., Н. М., Ф. М., С. С., Р. М., Н. С., С. М., Н. М., А. А., Н. Е., М. М., А. А., С. И., А. Б., И. И., С. А., Ш. А., М. С. и С. М. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният срещу касатора, Ш. А. и С. М. (поч. и заместен от М. С., С. З. и С. М.) от останалите страни - ищци, посочени по-горе иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Признато е, че процесните 31 дка земеделска земя на общия наследодател на страните М в землището на с. Б., общ К., към внасянето им в ТКЗС през 1956-58 г. са собственост на всичките му наследници. Земите са възстановени на ответниците като наследници на един от тях - З. М., което обуславя правния интерес на останалите от иска. Прието е, че няма данни З. М. да е придобил процесните земи към кооперирането им с дарение от страна на общия наследодател или по давност, с владение за предвидения в чл. 34 от Закон за давността (отм.). срок. По доводите на касаторите за недопустимост на иска поради съвпадение на предмета му с този по гр. д. № 174/96 г. на К. районен съд: по това дело, водено между С, като наследник на З. М. и Н. М., като наследник на М. К. е уважен иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като е признато, че 31 дка земеделска земя са собственост на З. М. Въззивният съд е изложил убедителни мотиви за неустановена идентичност на спора по делата от обективна страна - признатата по дело № 174/96 г. земя не е индивидуализирана към момента на кооперирането, а по преписка (и решение) за възстановяването й от 26.08.93 г., като липсва съвпадение между нея и посочената в уточнената искова молба по настоящото дело при повторното му разглеждане. Макар постановеното по гр. д. № 174/96 г. решение да ползва всички наследници и формираната СПН формално да обвързва и неучаствалите в производството, не е установена с категоричност идентичност в предмета на установяване по двете дела, като процесуална пречка за производството по настоящото (ТР № 1/97 г.). По доводите за неправилност на решението - установено е по делото, че общият наследодател на страните М живял при внуците си З. М. и Т. М. (деца на сина му С. М., поч. през 1942 г.) след неговата смърт до своята през 1952 г. и заедно с тях обработвал процесните земи. Няма данни обаче той да е дарил на З. М. земите - с договор в необходимата нотариална форма, нито да е предал владението им с писмен акт, който да установява началото и води до последиците за давността по чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ. При данните по делото и като се отчете житейски логичното - З. М. е роден през 1930 г., задомил се и обособил икономически през 1948 г., когато се родило първото му дете, и правно възможното - чл. 1 и 2 от Закон за настойничеството от 1889 г. и чл. 2, вр. с чл. 155 от ПР на отменилия го ЗЛС от 1949 г., давност в негова полза тече най-рано оттогава. Към внасянето на земите в ТКЗС през 1958 г. приложимата 10 годишна давност не е изтекла - § 4 от ПП на ЗС. Затова, при неустановеност на придобиването на процесните земи на общия наследодател от наследника му З. М., искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ законосъобразно е уважен, като е признато, че земите са внесени в ТКЗС като собствени на всичките му наследници. Доводите в жалбата за придобиване земите по давност с добросъвестно владение след възстановяването им към настоящия момент са неотносими към спора. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.