Решение № 7253 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7603/2018 г.

Решение № 7253 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7603/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници"- град София против решение № 273/26.04.2018 година, постановено по адм. дело № 116/2018 година на Административен съд Пазарджик. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Т. Гроздев от [населено място], чрез адв. Терзийски оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС Пазарджик е отменил решение № Р-833/32-365244/28.12.2017 година на директора на Агенция "Митници", в частта, в която е отказан достъп до обществена информация по сключения договор за наем № 32-205523/25.07.2017 година между Митница Пловдив и "Тракийско пиво" АД град Пазарджик по отношение предмета на договора, наемната цена и срока на договора, и е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение в 14-дневен срок от получаване на административната преписка. Първоинстанционният съд е установил, че Т. Гроздев, старши репортер във вестник "Знаме" град Пазарджик е подал заявление за достъп до обществена информация с рег. № 32-349769/11.12.2017 г. до директора на Агенция "Митници", с което е поискано предоставянето на следната информация: 1. Копие на договор на агенцията с фирмата - собственик на имота и сградата в момента ползвана от Митническото бюро в Пазарджик за терминал още от м. юни 2017 г. до момента. Моли да се предостави копие на договора, след като се заличи класифицираната информация и личните данни; 2. На какъв етап е преписката с Областния управител на Пазарджик за намиране на имот – държавна собственост за митническия терминал в Пазарджик? Има ли конкретни предложения и кои са те. В заявлението е посочена предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация и адрес за кореспонденция. С писмо рег. № 32-355707/15.12.2017 г. директорът на Дирекция "Организация и управление на човешките ресурси" при Централно митническо управление е уведомил Изпълнителния директор на "Тракийско пиво" АД гр. Пазарджик, че във връзка с чл. 12 от Договор за наем № 32-205523/25.07.2017 г. и на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ в срок до 21.12.2017 г. дружеството следва да даде изрично писмено съгласие за предоставяне на копие от договора, като посочи и каква информация от съдържанието му да бъде предоставена. С писмо изх. № 79/20.12.2017 г. Изпълнителният директор Т. Коев е дал изрично писмено съгласие за предоставяне на копие от договора, като е посочил да не се предоставя информация, касаеща предмета на договора, размера на договорената наемна цена, срока на договора, както и информация свързана с наличието на лични данни на представляващите дружеството. Посочено е да не се предоставя и информация, която е конфиденциална или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ. С решение № Р-833/32-365244 от 28.12.2017 г. на директора на Агенция "Митници", с което е разрешено предоставянето на достъп до исканата обществена информация по заявление за достъп до обществена информация с рег. № 32-349769/11.12.2017 г. В решението е посочено, че административният орган съобразява разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗДОИ, съгласно която при издаване на решението си по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ съответният орган е длъжен да спази точно условията, при които третото лице е дало съгласие за предоставяне на отнасящата се до него информация. В изпълнение на взетото решение на жалбоподателя е изпратено копие от договор, в който е заличена информацията, касаеща предмета на договора, размера на договорената наемна цена, срока на договора и информация свързана с наличието на лични данни на представляващите дружеството, както и такава която е конфиденциална или друга защитена тайна в случаите предвидени със закон. В мотивите на решението на АС Пазарджик е прието, че оспореното пред него решение в частта досежно предмета на договора, срока на същия и наемната цена е материално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Прието е, че директорът на Агенция "Митници" е задължен субект по смисъла на закона и че съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ той е задължен да предостави информация, която е създадена в кръга на неговата компетентност и е налична. Посочено е също така, че информацията за броя на отдадените под наем помещения на Агенция "Митници", срокът на договора и определената наемна цена представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и е свързана с обществения живот в република България, тъй като отразява разходването на средства от държавния бюджет, предоставени на институцията. Няма данни исканата информация да е класифицирана такава или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, според разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Поради това според съда позоваването от директора на чл. 31, ал. 3 от ЗДОИ за отказа е неправилно. В случая е налице хипотезата на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съгласно която такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Надделяващият обществен интерес произтича от необходимостта гражданите да следят начина на управление и разходване на средствата от държавния бюджет, предоставени на Агенция "Митници", която е в ресора на Министерството на финансите, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица или злоупотреба с власт, и по този начин да се разкрият, съответно опровергаят подобни твърдения, както и да се повиши прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Достъпът до обществена информация е от голямо значение в демократичното общество с оглед осигуряването на прозрачност на дейността на държавната администрация и институции. Изложени са мотиви, че тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 ЗДОИ. Задълженият субект не е обсъдил наличието на този юридически факт, не е извършил преценка и не изложил мотиви за наличието на релевантния юридически факт - надделяващ обществен интерес. Поради това съдът не може вместо органа да преценява съществуват ли юридически факти, които доказват наличието на надделяващ обществен интерес и въз основа на това да направи вместо органа правен извод за приложимостта на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Съдът може само да провери законосъобразността на фактическите и правни изводи на органа. По тези съображения административният акт е приет за незаконосъобразен. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е директорът на Агенция "Митници", поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция счита, че решението е правилно, и относно приетата незаконосъобразност на оспореното решение, поради обстоятелството, че поискана информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая поисканата информация относно предмета, срока на договора и наемната цена, се съдържат в сключения договор, по който страна е задължения субект. С предоставянето му молителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като съдържащата се в него информация се отнася до дейността на Агенция "Митници", конкретно за Митница - Пловдив, която ползва посочения недвижим имот. Обосновани са правните изводи за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Посочената правна норма съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на трети лица, тъй като именно те са адресат на исканата обществена информация. Безспорно е също, че към момента на подаване на искането и постановяването на оспорения административен акт не е било налице неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата информация. Но за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. В случая фактите касаят наемен договор, по който едната страна е публична институция, с оглед на което предмета, цената и срока на този договор са обстоятелства, установяващи наличие на надделяващ обществен интерес, поради което задълженият субект следва да предостави поисканата информация. В тази връзка чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ предвижда възможност задълженият субект да предостави информация в обем и по начин, който не разкрива сведения, отнасящи се до трето лице. Освен това нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ задължава органа да прецени наличието на надделяващ обществен интерес и ако такъв не е налице, да изложи съображения. Поради изложеното решението на АС Пазарджик, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касатора не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение