Решение № 12525 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4593/2015 г.

Решение № 12525 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4593/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса, гр. София, против решение № 1313 от 6.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8186/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Правят се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил писмена покана изх. № 29-02-59 от 18.06.2014 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 76а, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗЗО, УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД е поканено доброволно да възстанови неоснователно получена сума в размер на 1000 лв. Административният съд е осъдил СЗОК да заплати на УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД, гр. София, сумата от 600 лв. разноски по делото. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че процесната писмена покана е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че между УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД, като изпълнител на болнична медицинска помощ, и Националната здравно-осигурителна каса /НЗОК/ е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 22-2451/17.02.2014 г. Договорът е сключен, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2014 г. (обн. ДВ, бр. 3/2014 г., в сила от 1.01.2014 г.). Със Заповед № РД-18-543 от 23.04.2014 г. на директора на СЗОК е наредено на 24.04.2014 г. да бъде извършена медицинска проверка на УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД със задачи: 1. Контрол на договор № 22-2451/2014 г. в изпълнение на пакет болнична помощ в съответствие с общите и специални условия на НРД - 2014; 2. Непосредствен контрол на медицинската документация на пациентите по време на хоспитализация. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол от 28.04.2014 г., изготвен от назначения с цитирана по-горе заповед лекар - контрольор, в който е посочено, че в ИЗ № 1384/2014 г. на ЗЗОЛ Росен Борисов Иванов, не е спазен чл. 31 от НРД МД 2014 г., който задължава изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на ЗЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика /т. 1/ и да предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената /т. 2/. При извършената проверка е установено, че на името на ЗЗОЛ Росен Иванов е издадена история на заболяването № 1384/2014 г. по КП № 34 "Декомпенсирани чернодробни заболявания (цироза)" и окончателна диагноза "Чернодробна цироза HCV /+/ пол Чайлд Асцит" с МКБ 10 код 74.6. От направеното ехографско изследване е направено заключение за наличие на следните заболявания: "Чернодробна цироза. Чернодробен венозен застой. Спленомегалия. Асцит". Длъжностните лица са установили, че в медицинската документация липсва изследване на асцитна течност, разписано в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 34, Раздел II, т. 2. Срещу констатациите, отразени в протокола за неоснователно получени суми УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД е направило писмено възражение с вх. № 22-2451-15 от 30.04.2014 г., в което е посочено, че асцитна течност се изследва само след извършване на диагностична процедура "перкутанен коремен дренаж", каквато не е задължителна по клинична пътека (КП) № 34 и в процесния случай не е била осъществена поради наличие на противопоказания при пациента Росен Иванов. Правилно административният съд е приел, че оспореният акт e немотивиран. Административният орган не е обсъдил възраженията на дружеството, а само е посочил, че не ги приема, без да изложи конкретни факти и обстоятелства. Това, както правилно е приел административният съд, води до незаконосъобразност на акта само на това основание, тъй като препятства упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. По делото е била назначена съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните. Според заключението на вещото лице изискуемата интервенционна процедура за изследване на асцитна течност е: 1. противопоказана заради крайно тежкото състояние на болния /пред уремечна кома/ и възможни усложнения /кръвоизливи/; 2. Парацентезата е технически невъзможна поради малкото количество асцит /подвижна течност/ около черния дроб; 3. Това изследване не е необходимо, защото основната диагноза е очевидна - терминална бъбречна недостатъчност. Нефрозен синдром. Уремия. Процесната писмена покана е издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба в случаите, когато изпълнителят на медицински дейности е получил суми без правно основание, които не са свързани с нарушение на този закон, той е длъжен да възстанови тези суми. В настоящия случай обаче получената сума от УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД по КП № 34, в размер на 1000 лв., не е без основание, както правилно е приел административният съд. Този извод се потвърждава от всички събрани доказателства, както и от назначената по делото СМЕ, съгласно която лекарите специалисти са установили, че предвид малкото (недостатъчно) количество свободно подвижна течност в коремната кухина, подобна интервенция създава риск от перфорация на черво и също така местоположението на излива около черния дроб препятства достъпа и може да доведе до животозастрашаващи усложнения за пациента. При тези данни се налага извода, че в конкретния случай е бил изпълнен диагностично - лечебния алгоритъм по клинична пътека (КП) № 34, поради което получената от лечебното заведение сума в размер на 1000 лв., не е без основание, както правилно е приел административния съд, чиито изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, не са налице пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,