Решение № 6285 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9809/2012 г.

Решение № 6285 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9809/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Юнипри" ЕООД със седалище в гр. София и адрес на управление ж. к. "Орион", ул. 3019, адм. сграда № 1, ет. 1, ЕИК по Булстат: *******, представлявано от Джамал Нусиер, подадена чрез пълномощника адв. Жеков, срещу Решение № 1706 от 29.06.2012 г. постановено от Административен съд - гр. Варна по адм. д. № 1288 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение към ЕАД № 2002/7-636/14082006 от 16.12.2011 г., издадено от Началника на митнически пункт Варна-Запад с изх. № Ю47-158-3 от 16.12.2011 г., потвърдено с Решение № Ю47-20-1/12.03.2012 г. на Началника на митница Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател сочи, че без основание не му е върнат депозит в размер на 7707,30 лв., представляващ обезпечение по ЕАД № 2002/7-636/14.08.2006 г. Оспорва мотивите на административния съд, че вземането е погасено по давност съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. По подробно изложени съображения от настоящия съд се иска да отмени решението и да се произнесе по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт, както и да му присъди разноски. В с. з. касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - Началникът на митнически пункт Варна-Запад - е подал писмен отговор, в който застъпва становище за неоснователност на жалбата, а за с. з. е представил и писмени бележки в същия смисъл. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна. Релевантните по спора факти и обстоятелства са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е установил, че с ЕАД № 2002/7-636/14.08.2006 г. касаторът е декларирал като получател 249252 кг леща под режим "митническо складиране", във връзка с който на 11.08.2006 г. е внесъл депозит в размер на 7707,30 лв. С ЕАД 2005/7-2638/02.12.2006 г. е осъществен реекспорт на стоката, с което режимът "митническо складиране" е приключил. На 13.12.2011 г. дружеството-касатор е направило искане за връщане на внесеното обезпечение. По така подаденото искане Началникът на митнически пункт Варна Запад се е произнесъл с Решение към ЕАД № 2002/7-636/14082006 от 16.12.2011 г., с което е отказал връщане на депозита, като е приел, че към датата на подаване на искането вземането е погасено поради изтекъл давностен срок. За да отхвърли жалбата, административният съд е споделил така направените изводи, като се е позовал на чл. 110 и чл. 114 ЗЗД. Приел е, че вземането е станало изискуемо с приключване на режима по ЕАД, а искането за възстановяване на депозит е подадено след изтичане на петгодишния давностен срок. Така постановеният съдебен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. Спорът по делото е правен и се свежда до правилното приложение на ЗМ и ЗЗД. Съдът е изградил ненамиращи опора в закона правни изводи, защото погрешно е разсъждавал относно наличието на вземане, което дружеството-касатор е имало за предоставената като обезпечение сума. Правният институт на гаранцията не следва да се отъждествява с вземане по ЗЗД. При внасяне на гаранцията средствата остават в собственост на титуляра на митническия режим. Паричната гаранция е внесена по сметката на митническия орган, но не представлява заплащане на дължимите суми. Тя само гарантира задължението и става изискуема при настъпване на условията по чл. 197 ЗМ - само при възникване на митническото задължение митническият орган може да се разпорежда със сумата. Депозитът е вид обезпечение, а не плащане и именно поради представлява сума, получена при задължение за връщане, при условията на чл. 197, ал. 1 изр. последно ЗМ. По силата на този нормативен текст обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне. Приключването на режима "митническо складиране" е този юридически факт, с настъпването на който възниква задължението на митническия орган незабавно да върне внесения депозит, при това без да се изисква покана. След като не става въпрос за вземане, давност изобщо не е започвала да тече, доколкото паричните средства са били предоставени временно и под условие на митническия орган. Същите не могат да бъдат придобити по давност, без това да доведе до неоснователно обогатяване от страна на държавата. Основателно е позоваването в касационната жалба на правилото по чл. 182 ЗЗД. То препраща към случаите, когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда по връщане на обезпечението след отпадане на основанието за внасянето им (погасяване на режима) е следвало да се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението - в случая митническия пункт. Предвид гореизложеното решението на Административен съд - гр. Варна е неправилно и следва да бъде отменено. Тай като спорът е изяснен, следва да се отмени и незаконосъобразният административен акт, а доколкото въпросът е предоставен на изключителната компетентност на административния орган, преписката следва да му се изпрати със задължение в 7-дневен срок от получаването й да освободи неправилно задържания депозит. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 75 лв., като не следва да се присъждат разноски за адвокатска защита поради непредставяне на доказателства за заплащане на такава. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 228 във вр. с чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,