Решение № 2522 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14590/2016 г.

Решение № 2522 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14590/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на Министерство на външните работи, чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Д., против решение № 10613/12.10.2016 г., постановено по адм. д. № 10991/2015 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Х. М. А. против заповед № Т-717 от 28.08.2015 г. на министъра на външните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. При анализа на събраните в административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства съдът правилно е прието, че административният орган необосновано, немотивирано и самоцелно е прекратил с оспорената заповед служебното правоотношение с А.. Обжалваното решение е обосновано съобразно доказателствата в делото. Правилно съдът е приел, че процесната заповед на министъра на външните работи е издадена в несъответствие с целта на закона. Като е приел, че оперативната самостоятелност е упражнена превратно от административния орган, съдът е приел наличието на несъответствието на заповедта с целта на закона. Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства и при преценката им е достигнал до обоснован извод за отмяна на заповедта, тъй като в процедурата по съкращение на длъжността на ответника, не е мотивирана тезата на касатора, че е имало необходимост от така извършената промяна в длъжностното разписание с оглед подобряване и най-вече подпомагане на дейността на финансовите контрольори. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника в това производство ще следва да се присъдят разноски - размера на възнаграждението за един адвокат, доказан от представения по делото договор за правна защита и съдействие - 500 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав