Решение № 3536 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13643/2008 г.

Решение № 3536 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13643/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова Министърът на външните работи е подал касационна жалба срещу решението от 14.07.2008 г. по адм. д. № 5435/2008 г. по описа на Върховния административен съд, с което е било отменена издадената от него заповед № ЧР-95-00-141/1.04.2008 г. за отнемане на дипломатическия ранг "пълномощен министър" на Димитър Петров Иванов. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът Димитър Петров Иванов е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Тричленният състав на Върховния административен съд е установил, че Димитър Петров Иванов бил назначен на длъжността "главен секретар" в Министерството на външните работи по служебно правоотношение със заповед № Т-2059/8.07.2005 г. на министъра на външните работи. Със заповед № ЧР-95-00-265/4.08.2005 г. на министъра на външните работи му е бил присвоен дипломатически ранг "пълномощен министър", считано от 1.08.2005 г. Със заповед № Т-1028/24.04.2007 г. органът по назначаване прекратил служебното му правоотношение. Тази заповед била отменена с влязло в сила решение № 10732/5.11.2007 г. по адм. д. № 4506/2007 г. по описа на Върховния административен съд. След явяването на Димитър Иванов на работа му били връчени заповед № Т-1242/31.03.2008 г. на министъра на външните работи за възстановяването му на заеманата преди уволнение длъжност "главен секретар", заповед № Т-1246/1.04.2008 г. на министъра на външните работи за прекратяване на служебното му правоотношение поради съкращаване на длъжността и заповед № ЧР-95-00-141/1.04.2008 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на външните работи във връзка с чл. 5, т. 4 от Правилника за устройството и дейността на атестационната комисия бил отнет дипломатическия му ранг "пълномощен министър", считано от 31.03 2008 г. Съдът приел, че издаденият от министъра на външните работи административен акт бил съобразен с разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на атестационната комисия, която предвиждала възможност за отнемане на дипломатическия ранг на служители, неотговарящи на изискванията по чл. 5, до изпълнението им. Актът обаче нарушавал материалния закон поради това, че волеизявлението за отнемане на дипломатическия ранг на Димитър Иванов било направено с обратна сила. Липсвало нормативно овластяване, въз основа на което да се придаде обратно действие на административния акт. Предписаните със заповедта правни последици настъпвали занапред, поради което действието на заповедта можело да се прояви най-рано в момента на нейното издаване. По тези съображения съдът отменил обжалваната заповед. Касационната инстанция споделя изложените от тричленния състав съображения за незаконосъобразност на административния акт поради придаденото му обратно действие. Административният акт произвежда действие от момента на неговото издаване. Създаденото с акта правно положение се явява резултат от направеното от административния орган волеизявление и поради това последиците, които предизвиква, не могат да бъдат отнесени към момент, в който волеизявлението още не е направено. Правоотношенията, предшестващи взетото административно решение, вече са получили развитие и не биха могли да бъдат променени вследствие на изразената в писмен вид воля на административния орган. За пълнота на касационната проверка, която при нарушение на материалния закон касационната инстанция извършва и служебно, следва да се отбележи, че не се споделят съображенията на тричленния състав за наличието на материалноправно основание за отнемане на дипломатическия ранг. Действащият към момента на издаване на заповедта Закон за дипломатическата служба не предвижда отнемане на присвоения дипломатически ранг, който отразява степента на кариерно развитие на дипломатическия служител. Възможно е временно понижаване в ранг, но като наложено от органа по назначаване дисциплинарно наказание. При положение, че няма законова норма, която да урежда възможността за отнемане на дипломатически ранг, органът не би могъл да обоснове волеизявлението си с чл. 12, ал. 3 във връзка с чл. 5,т. 4 от Правилника за устройството и дейността на атестационната комисия. Правилникът, както показва наименованието му, има предназначението да уреди състава, дейността и начина на функциониране на атестационната комисия при министъра на външните работи. Той представлява вътрешнослужебен акт, който не може първично да регулира съдържанието на правоотношенията на служителите в дипломатическата служба. Поради това касационната инстанция приема, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, с която заповедта на министъра на външните работи е отменена като незаконосъобразна, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Макар ответникът да е поискал разноски, няма данни, че са направени, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК петчленният състав на Върховния административен съд